Във втората половина на месец април Любомир Данков, автор на

Във втората половина на месец април Любомир Данков, създател на кино лентата „ Децата на Донбас “, беше на посещаване в Донецк и Мариупол. Това е седмото му посещаване в ДНР след началото на войната и първото след включването на Русия в нея. Целта на визитата беше снимане на материали за нови документални филми. Тук той дава отговор на въпроси, заложени от " Гласове ". 

- Кой е виновен за разрушенията в Мариупол – съветската войска или украинската?

Такъв въпрос може да се слага за градове, които от самото начало на военните дейности са били под контрола единствено на една от воюващите страни. Примерно – ясно е кой обстрелва, убива и ранява цивилни и провокира опустошения в Донецк и Горловка. В Мариупол са се водили улични боеве, блок за блок, къща за къща, тъй че, явно разрушенията са провокирани от военните дейности сред двете воюващи страни, и двете армии са провокирали опустошения.

Когато военни заемат позиция в цивилен обект, той става законна военна цел. Пример за това е станалия прочут случай с попадението в родилния дом в Мариупол. Украинските сили са завзели болничното заведение, разположили са се там, не са се погрижили пациентите и личния състав да бъдат евакуирани. Така са провокирали обстрел против постройката. Спомняте си опита за нова операция вид „ Буча “ от страна на западната преса с този случай, този път не изключително сполучлив, защото „ лицето “ на операцията – Мариана Вишемирская, описа какво се е случило. 

Една стара жена ми описа за това, какво се е случвало към нейния блок. Украинските военни са разполагали в междублоковото пространство тежка военна техника, стреляли са по съветските позиции и са се изнасяли бързо. След малко е пристигал ответния огън. 

Можем да приказваме за военни закононарушения тогава, когато се обстрелват цивилни обекти без в тях да има военни цели.

Юрий Сивоконенко - народен представител в Народния съвет на Донецката национална република от 1-ва и 2-ра изборна сесия. Председател на Съюза на ветераните от Донбас „ Беркут “

- Продължават ли офанзивите на Украйна над тези градове? Има ли в последния един месец офанзиви с дронове и ракети от украинска страна? Ако има, какви са задачите и провалите?

В Мариупол към този момент е напълно умерено. Доста е усъвършенствана и обстановката в Донецк, след отвоюването от съветската войска на Авдеевка и Пески. Рядко има попадения, единствено с далекобойни оръдия, тъй като линията на фронта е към този момент изместена по-далече от града. Критично остава ситуацията в Горловка. Градът е подложен на непрекъснат обстрел и офанзиви с дронове. При това, както и преди, има неприцелни обстрели, просто по града, без да се търсят военни цели. Ежедневно има убити и ранени цивилни жители. 

- Какво споделиха хората от Мариупол за зверствата на украинските секрети служби и нацистки батальони?

Хората не споделят, че всички украински военни са имали неприятно отношение към тях, само че част от тях несъмнено са приемали за врагове и цивилните жители. Това отношение е почнало още от 2014-та година с нагнетяване на ненавист към районите, които са реагирали реципрочно на преврата в Киев. 

Разказ на един възрастен преподавател от Вълноваха: Украински военни завземат къщата на семейство. Казват им, че къщата към този момент не е тяхна и би трябвало да се изнесат оптимално бързо. Семейството имало две коли, те им оставили едната. Хората събрали небрежно документите си и малко багаж, качили се в колата и тръгнали да се изтеглят. На първия блокпост украински военни са разкрили огън против тях, някои от хората умъртвили, други ранили. И това надалеч не е изолиран случай. Понякога хората са били в заплаха единствено при изговаряне на съветски думи. 

Разговарях  с свидетел на гърмежа в Драматичния спектакъл. Там е имало скупчване на хора, укриващи се от военните дейности. Той описа, че няколко дни преди гърмежа политиците и военните са почнали да извеждат оттова своите родственици. А ден преди гърмежа военни са струпали сандъци в едно от пространствата.  В момента на гърмежа никой не е чул нито аероплан, нито снаряд или ракета. Тоест, най-вероятната догадка е взривяване на театъра от вътрешната страна. 

- Работи ли се по възобновяване на района и получават ли хората помощ?

В Донецк е решено всички опустошения в обитаемоте елементи на града да се поправят оптимално бързо. Отидох пред библиотеката „ Надежда Крупская “, където беше попаднал снаряд преди време. Всичко е възобновено, единствено по по-светлия цвят на тротоарните плочки може да се разбере къде е бил гърмежа. 

В Мариупол е извършена огромна акция по възобновяване на засегнатите здания. Останали са на места единични разрушени здания, само че главната част от града е изцяло възобновена. Улиците и пътищата също са приведени в съвършено положение. Има построен нов жилищен комплекс в края на града с красиви бели блокове, огромно учебно заведение, спортни площадки. Инфраструктурата е напълно построена. 

Имало е концепция да се запазят някои разрушени здания като памет за военните дейности, само че хората не са се съгласили. Искали са всичко да се възвърне, не желаят да пазят мемоари за това време.

Полуразрушен ще бъде оставен единствено заводът Азовстал. Не можах да вляза в подземията, тъй като към момента текат работи по разминиране, достъпът е безусловно неразрешен. 

За помощта – помощ се получава още от 2014-та година, най-вече от Русия. Има доброволци, които оказват помощ на хората в прифронтовата зона. Видях склада на Андрей Лысенко, това е голяма повърхност, на която се складират облекла  и храни, по-късно с коли се раздават на хората. 

- Цивилното население утвърждава ли военната интервенция, мислят ли, че е нужна, закъсняла, вярно ли се води? Какво мислят хората за Зеленски? Смятат ли, че Путин би трябвало да е по-агресивен?

Не бих могъл да кажа, че знам мнението на всички локални хора по тези въпроси. Логично е да се счита, че има хора с разнообразни позиции. Ако би трябвало да обобщя мнението на хората, с които аз съм разговарял... те схващат добре аргументите за тази война. Като цяло, към този момент одобряват, че даже дребна част от Украйна да остане под западен надзор, всяко помирение ще бъде краткотрайно. Рано или късно Украйна ще бъде още веднъж надъхана идеологически, въоръжена добре от запада и хвърлена да води война против тях. Те схващат, че огромното включване на Русия във войната през 2022-ра година беше неизбежно.

Някои считат, че Русия е трябвало да се намеси още при започване на 2014-та година, други одобряват, че страната тогава не е била подготвена за всички тези наказания и опълчване от запада. За хода на интервенцията те схващат, че няма по какъв начин да се води война от вида на дейностите на Съединени американски щати и Британия против Дрезден. Русия възприема хората в Украйна като свои и не може да си разреши такива дейности. Зеленски за тях е наркоман и безгласна марионетка, употребена брутално от запада, както е употребена и цяла Украйна, с цел да се навреди колкото е допустимо на Русия. 

- Хората имат вяра ли, че скоро ще има мир? Какъв завършек на войната си показват?

По-скоро чакат военни дейности още няколко години. Особено откакто Европейският съюз реши да продължи помощта си за Украйна. Както загатнах, не имат вяра, че може да се реализира дълготраен мир без безусловна капитулация на Украйна и демилитаризиране на страната. 

- Какви се усещат хората - руснаци или украинци? Може ли да продължат да живеят на тези територии още веднъж с украинците?

В засегнатите от войната елементи на Източна Украйна спорът в никакъв случай не е бил етнически. В Донбас живеят хора от към 130 етноса. Там проблемите бяха и са чисто идеологически и провокирани от геополитиката.

Въпреки омразата, която беше посята в украинското общество в края на 2013-та и началото на 2014-та година, хората схващат, че няма по какъв начин всички украинци да бъдат техни врагове. Те имат вяра, че хората, които не са взели директно присъединяване в закононарушения и тероризъм, с течение на времето ще схванат аргументите за тази война, даже в този момент да изпитват ненавист към Русия и отделилите се преди време  републики. 

- Мислят ли хората в града дали в миналото истината за всичко, което се случи след 2014-та година в тези области ще излезе нескрито пред целия свят и ще има ли наказани за закононарушения против човечеството?

Хората нямат особени очаквания, че западът ще се промени в обозримо бъдеще и ще огледа обективно на събитията на територията на някогашната УССР. Вярват, че наказани ще има, само че не от интернационален съд, а от арбитражен съд, проведен от спечелилите във войната. Реално видяно, и след края на ВСВ Нюрнбергските процеси бяха проведени по този метод. 

- Цената която заплатиха заслужава ли си на фона на изискванията по упования мир?

Реално видяно, никой не знае сигурно по какъв начин тъкмо ще приключи тази война и при какви условия. А за това, дали си е заслужавало – те по-скоро схващат, че това е война, замислена и осъществена от запада и надали е бил вероятен различен ход на събитията. 

- Местното население коя власт избира, украинска или съветска?

Отново с ангажимента, че не мога да знам позицията на всички хора от района и евентуално има хора с разнообразни позиции, хората, с които общувах, бяха и са на страната на Русия. Няма по какъв начин да бъде и друго след дългите години на тероризъм против тях от страна на украинските въоръжени формирования. По същия метод мога да отговоря за отношението към украинските и съветските военни. Няма по какъв начин да изпитваш положителни усеща към тези, които неоснователно са се опитвали да те убият. Имам поради най-много хората от Донецк, в Мариупол бях за първи път и там нямам построени контакти.

- Сега хората по-добре ли живеят?

Със сигурност е по-добре да живееш в град, който към този момент не се обстрелва. От тази позиция, хората в Донецк сигурно живеят по-добре, до момента в който за хората в Горловка нищо не се е трансформирало към момента. Хората, с които разговарях, споделят, че обстановката при тях последователно само че изрично се усъвършенства. 

- Има ли още в Донецк проблеми с дефицит на вода и ток? 

Проблеми с тока нямаше. В Мариупол имаше вода. Но в Донецк  проблемът с водата към момента не  е решен. Водохранилището, откъдето градът главно се доставяше с вода е останал на украинска територия и водата се отклонява. Когато бях там, вода идваше през ден от 17 до 22 часа. Пълнехме по към 20 десетлитрови бутилки  и един бидон с кранче за кухнята, това беше изцяло задоволително за двама. За пиянство се употребява вода от магазина. В блока на моята позната журналистка, при която бях отседнал, водата очевидно не стигаше до най-горните етажи, някои хора пълнеха туби от кран в общите елементи на блока на първия етаж. Наскоро прочетох обява от същата моя позната, че има усъвършенстване в обстановката и от време на време има вода и отвън избраните часове. В някои от районите на града, които се намират на по-високи места, водата въобще не доближава и там хората се доставят посредством водоноски. 

- Магазините заредени ли са добре? 

В магазините има безусловно всичко. И нямам поради единствено огромните магазини в центъра на Донецк и Мариупол. И магазините в крайните квартали са доста добре заредени. 

- От какво се вълнуват хората? За какво мечтаят?  Как се усещат в този момент?

Още през 2016-та година разговарях с рецепционистката на хотела, в който бях отседнал в Донецк. Тогава бях самичък в целия хотел. Тя ми сподели – „ знам, че там някъде се води война /това някъде беше напълно близо, безусловно на 3-4 километра/, само че всички ние имаме проблеми, които просто би трябвало да решаваме “.  Колкото хора живеят там, толкоз разнообразни истории могат да се напишат. Не бих споделил, че по тези въпроси има нещо доста друго по отношение на нас. Проблемите там са много повече, несъмнено. Най-вече поради многото починали и ранени по време на продължаващата единадесет години война. 

- С кого се срещнахте? 

Все още в зоната на СВО не се позволяват непознати публицисти. Така че, бях там с позволение, като посетител, само че без журналистическа акредитация. Това ме лиши от опция да интервюирам длъжностни лица и да навестявам военни обекти. Направих изявленията с някогашни военни, някогашни министри от ДНР, цивилен деятели. Исках да взема изявление от митрополита на Донецката епархия, само че той реши, че въпросите ми са за интернационалния отдел на Руската православна черква и не  е редно той да дава отговор. Все отново, имах къса среща с него, подарих му икона на Св. Иван Рилски, а той ми подари „ Книга за църквата “, тяхно първокласно издание. Преподарих книгата на Софийската митрополия. Срещнах се и с двама българи, които живеят там от доста години и с които се виждаме при всяко мое посещаване. 

- Какви са взаимоотношенията сред хората след тези години на война?

Говорил съм с хората за това още при предходните ми визити. Войната е сплотила хората, могат да разчитат на помощ от съседи, другари  и познати много повече от времето преди 2014-та година. Има доста доброволци, които разнасят помощи на цивилните в рисковите региони, има и такива, които оказват помощ в снабдяването на военните.

- В ДНР минаха ли към съветската обществена и пенсионна система? Ако да – удовлетворени ли са хората?

Да, това прекосяване е реалност. Хората са удовлетворени, защото разликата в пенсиите е много огромна, към 5 пъти – 2000 гривни против 15-17 000 рубли. Както се показаха едни пенсионери – „ започнахме да купуваме месо “.