Във всяка връзка има проблеми, неизбежно е. Много от нас

Във всяка връзка има проблеми, неизбежно е. Много от нас се измъкват от отговорност, казвайки „ просто несъответственост на характерите “. Други загърбват всичко, без даже да си дадат действителна сметка къде е същинският проблем. Голяма част от връзките се разпадат, тъй като двойките не приказват задоволително, не изричат на глас пред колегата си това, което ги тормози. Замисляли ли сте се какъв брой по-лесно щеше да е всичко, в случай че общувахме пълноценно и в случай че не трупахме негативизъм? Нека си поговорим за уменията и неуменията ни, когато би трябвало да градим, а не да разрушавам.

Изградени упования
Няма за какво да се лъжем. Всеки има своите показа за този, с който желае да показа живота си. Влюбваш се и не след чак толкоз време осъзнаваш, че упованията ти по никакъв начин не се „ сбъдват “. Как да постъпим тогава? Просто ги споделете. Никой не желае да бъде моделиран и променян от другия, само че и никой, който обича същински индивида до себе си, няма да остави нещата по този начин. Ако говорите с колегата си и обясните кое не ви харесва в държанието му и за какво, без да го упреквате (не забравяйте, че всеки е учтив и живял по друг начин), има прекомерно огромна възможност да срещнете схващане. В никакъв случай не нападайте, обаче. И помнете нещо доста важно- в случай че не изкажете на глас упованията си, няма по какъв начин другият да ги знае. Има двойки, които се разпадат точно поради недоизказани мисли и усеща. Наскоро даже един прочут ми сподели „ тя ми показа за казуса, едвам откакто се разделихме под претекст, че не сме един за различен. А това беше нещо дребно, което можехме да разгадаем. “ Така че, не бързайте да съдите себе си за своите високи упования или него за неспособността да ги реализира. Просто споделете вашата действителност с неговата.

Грешни догатки
Една другарка ми показа преди време „ той не предложи да пристигна с мен да гледаме втората част на обичания ми филм, затова надали му пука за мен и за нашето време дружно “. Оказа се, че просто е подметнала, че желае да гледа съответния филм, без да предлага каквото и да било, а той е замълчал. Не мислете, че мъжете постоянно ни слушат и че постоянно могат да се досетят кое е „ вярното “ държание. Бъдете открити и казвайте нещата напряко. Заобикалянето и увъртанията не са от изгода нито за вас, нито за него. Ние дамите сме надалеч по-съобразителни и чувствителни. Не дребна част от мъжете не имат тези „ умения “. Затова, от време на време просто би трябвало да приемете, че сте от Венера, а той от Марс. И да не търсите липса на интерес, прикрито държание или превземане от негова страна, а да заявите намерено вашето мнение или предпочитание. Така най-добре ще разберете и неговите.

Първата крачка е Неговата
Има доста „ дейни “ мъже и такива, които се оставят да бъдат водени. Дори да харесвате първия вид, а да сте попаднали на втория, не решавайте „ казуса “ със заключението „ няма да се получи “. Ако видите, че той съвсем в никакъв случай не подхваща самодейността и не прави първата крачка първи, не мислете, че това е симптом на равнодушие или отвращение. Някои мъже просто са такива, само че това не значи, че не ви обичат. А и това държание в даден миг може да ви хареса, в случай че се окаже, че вашите оферти се одобряват с ненаситност. Помня, че преди време се дразнех, че Той в никакъв случай не оферираше да се разходим отвън града. След като си дадох сметка, че и аз мога да си кажа мнението, открих, че той е склонен общо-взето да отидем на всички места, стига аз да съм удовлетворена. Е, да, тук постоянно съществува рискът от това да ви омръзне вие да сте основателя, само че и това може умерено да му споделите и… разрешите.

Решаване на проблеми в чата или по телефона
Една от най-глупавите неточности, които вършат двойките. Наясно сте какъв брой погрешно може да бъдете разбрани в един чат, когато бързате и отговаряте с по половин изречение или когато вършиме опит за смешка, а насреща си мислят, че надали не намерено обиждате. Дори да говорите по телефона, обстановката е съвсем същата, въпреки и една концепция по-допустима. И все пак- сериозните диалози и решаването на огромните проблеми, би трябвало да се случват единствено онлайн, очи в очи. Не виждате ли изражението и реакциите на индивида, не може да кажете, че сте го разбрали на 100%. На мен персонално ми се е случвало (поради от време на време прекомерното ми възприятие за хумор) да срещна тотално недоумение и даже мусене, след чат, с който аз съм желала да покажа, че към този момент не се наскърбявам и даже се майтапя с зародилия проблем.

Просто говорете- за Всичко
Няма нищо по-хубаво от това сътрудникът ти да бъде и твой правилен другар. Дори да смятате, че проблемите с новата ви колежка не са нещо, което го вълнува (и до някъде може да сте прави), не пропускайте да споделите за тях. Не си позволявайте да мълчите, очевидно да не изглеждате „ на кеф “ и да приключвате всичко това с „ имам си грижи “. Почти постоянно този отговор наподобява извънредно непочтителен. Ако вие имате цялостно доверие на индивида до себе си и го приемате за най-близкия ви подобен, постоянно може да му споделите. Или по-точно- би трябвало да му споделите, без обаче да изпадате в непотребни детайлности, в случай че той самичък не ви ги е изискал. Защото не рядко на мъжете не им се слуша дълготрайно, изключително, когато става дума за наши си женски „ капризи “ и злословия.

Трупането на негативизъм
Всички горе изброени „ точки “, можем да си спестим единствено с последната- диалозите. Няма ли ги тях и не се ли научим да споделяме и обсъждаме всичко, стигаме само до трупането на не дребни дози негатизивъм, което е една от главните аргументи да слагаме завършек на връзките си. Самите ние от време на време не осъзнаваме по какъв начин няколко дребни неразбирателства, които може да са били обиди единствено в нашите очи, а той от дълго време да ги е не запомнил даже, могат да се загнездят толкоз надълбоко в душите ни, че да ни тормозят със седмици и месеци. А през тези седмици и месеци, ще се появят още такива, заради неправилното ни другарство и най-после ще установим, че вместо да се усещаме сигурни и щастливи, ние сме като „ изцедени “ единствено и с помощта на индивида, с който сме. Имайте поради, че не постоянно е нужно да премисляте и анализирате дадена засегнатост, с цел да тя се окаже значима. Често, когато обичаме, преглъщаме даже прекомерно неприятни неща в името на това „ дружно “. Винаги идва миг, в който чернилката избива, обаче и тогава…понякога е прекомерно късно. Спасете се в точния момент от негативизма! И то единствено с другарство.
А когато и то не оказва помощ, пътят е един. И вие го знаете.