За жените, които се опитват да бъдат добри към всички и не осъзнават, че по този начин не са добри към себе си…
Във всяка жена се крие дива сила, способна да трансформира света. Но ние сами решаваме да я опитомим, да я потушим…
Въпреки, че е потребно да построяваме мостове даже към групи, на които не принадлежим, и че е значимо да се опитваме да сме общителни, не трябва да поставяме прекомерно огромни старания, не трябва да се заблуждаваме, че в случай че се държим добре, в случай че успеем да овладеем всички пориви на дивата природа, в действителност ще ни считат за благи, сдържани, покорни и скромни дами. Това държание, този блян на егото непременно да принадлежи към дадена група, прекъсва връзката с Дивата жена в психето. И тогава вместо в витална жена вие се превръщате в блага жена с “отрязани котешки нокти ”. Превръщате се в кротка, само че нервна жена, обезверено копнееща да е “добра ”. Не, доста по-добре, по-естествено и по-полезно за душата е просто да сте такива, каквито сте и да оставите другите също да не изневеряват на същинската си същност…
Кои са някои от прочувствените признаци на нарушената връзка с дивата мощ в самостоятелното психе ( Душа в Библията, психе в логиката на психиката )? Хроничното чувство, мислене или деяние по някой от следните способи значи отчасти нарушение или цялостно спиране на връзката с дълбокото инстинктивно психе. Ако употребявам типично женски език, това са: възприятие на необикновена изтощеност, отмалялост, уязвимост, унилост, комплициране, незаинтересованост, като че ли са ви запушили устата, като че ли са ви поставили намордник. Чувство на боязън, съмнение или уязвимост, липса на ентусиазъм и жизненост, одушевеност, смисъл, позор и продължителен яд, своенравие, сухота, неявяване на креативна настройка, ограничен мироглед, полуда. Чувство на изтощение, непрекъснати подозрения, липса на целенасоченост, пасивност, нерешителност, некадърност да установиш личните си благоприятни условия.
Жената не следва личното си движение, срами се, усеща се откъсната от своя Бог, надълбоко е потънала в домакинските отговорности, интелектуалните занимания, работата или инерцията, тъй като това са най-сигурните убежища за тези, които са изгубили своите инстинкти. Тя се бои от самостоятелността, бои се да потърси ментор, майка, татко, бои се да покаже незавършената си работа, преди да я е трансформирала в шедьовър, бои се да се грижи за други, робува на престижи, губи силата си пред креативен планове, трепери, усеща се унизена, изпитва яд, вцепенение и паника.
Страхува се да ухапе, когато не й остава нищо друго, опасява се от новото, опасява се да изправи глава, да проговори, да подлага на критика, стомахът й постоянно е сгънат, прекъсва изреченията си по средата, заеква, става прекомерно отстъпчива или отмъстителна. Страх я е да спре, боязън я е да работи, непрестанно брои до три и в никакъв случай не стартира нищо, има комплекс за непълноценност, изпитва двойствени усеща, колебае се, въпреки да е изцяло способна да извърши функционалността си. Тези нарушавания не са болест на съответна ера или век, а се трансформират в зараза там, където дамите са потиснати, където дивата природа е хваната в капан.
Здравата жена доста наподобява на вълчица – тя е мощна и цялостна с живот, зорко пази територията си, има свободен дух, демонстрира съобразителност и честност . И въпреки всичко, когато се откъсне от дивата природа, женската характерност линее, става бледа и призрачна. Ние сме основани да преследваме, да раждаме, да сътворяваме живот. Когато женският живот е в застой или стане отегчителен, идва време да се появи Дивата жена, идва време съзидателната функционалност на женското психе да наводни делтата…
Дивата природа носи излекуване, носи всичко, от което се нуждае дамата. Тя носи лек за всички заболявания. Тя носи митове и сънища, думи и песни, знаци и знаци. Тя е и средство, и последна цел. Да се докоснеш до инстинктивната природа, не значи да размениш местата на всички неща, лявото да стане дясно, черното – бяло, изтокът – запад, да се държиш безумно или неуправляемо. Не значи да изгубиш обществените си контакти или човешката си същина. Тъкмо противоположното. Дивата природа лежи в нейната основа. Това значи да си установиш територия, да си намериш глутница, да живееш в личното си тяло с убеденост и горделивост без значение от опциите и рестриктивните мерки на това тяло, да приказваш и действаш в своя изгода, да съзнаваш нещата и да бъдеш нащрек, да използваш вродената си женска вътрешен глас и сетивност, да следваш личните си цикли, да откриеш личното си място, да запазиш човешкото си достолепие.
Бягащата с вълци – Клариса Пинкола Естес, clarissapinkolaestes.com
Издателство: Бард, bard.bg
