Бай Славчо – Фигаро за бедните от Лом
Във времена на беднотия и ограничения всеки, който има сръчни ръце и положително сърце, гледа освен да оцелее и да обезпечи фамилията си, само че и да помогне с каквото може на притиснатите от мизерията хора.
87 годишният Славчо Желязков от Лом, въпреки и към този момент много наведен от годините и напълно не състоятелен, оказва помощ на съгражданите си с единственото си благосъстояние – уменията си на майстор-фризьор. От години белокосият мъж е отворил в къщата си дребен салон и подстригва хора без задоволително средства на символичната цена от 2 лв..
Бай Славчо пази в спомените си царското време, социализма и демокрацията, само че през всичките години животът му е бил изпълнен с труд.
“Не мога да желая от хората повече при тия жалки заплати и пенсии! ”, изяснява майсторът. Ателието на коафьора-ветеран е подредено напълно в стила от времената на социализма. Бай Славчо върти ножицата и машинката кокетен в бяла като на лекар престилка, а мераклията за прическа кротува под забрадка вързана към врата му. На маса с алена завивка са струпани изпомачкани списания за забавление на клиентите, до момента в който чакат реда си.
Каква е тайната на креативното дългоденствие на Фигаро от Лом?
“Аз съм от остарялото потомство – подстригвам мъжете като мъже! ”, отсича майсторът, без да се тормози, че влиза в несъгласие с трендовете измежду част от настоящите коафьори.
Станал бръснар още в далечната 1948 година Две години чиракувал, цепел дърва, палел печката, чистел и апропо гледал по какъв начин работи майсторът. “Така се учеше поминък по това време! ”, изяснява пенсионерът. След казармата овладелият към този момент тънкостите на прическите чирак положил изпит в Лом и взел майсторско удостоверение. “То тогава не се искаше кой знае какъв брой – мъжките прически бяха три типа – ниска, междинна и висока. Но беше значимо да оформиш добре косата, да не стърчи на никое място, да не порежеш или измъчиш клиента! ”, спомня си майсторът. И в тези времена обаче имало фешън трендове – на изпита му се паднало да направи брадичка вид “бантел ”. “Добре, че ме бяха подготвили за тая оригиналност – това е брадичка единствено под долната джука. Изпипах я като картинка! ”, спомня си с горделивост майсторът.
Взел към този момент тапията, той почнал работа в кооперативен салон в Лом. Най-елегантните мъже по това време желали косата им да е на чупки, като на талази.
Преди да потвърди моженето си обаче, градските фризьори, изпълнени с съмнение към младока, му пробутвали единствено селяни, пристигнали на пазар, да ги бръсне. “Бяха с козина като бодлива тел, по пет пъти дневно точех бръснача! ”, смее се ветеранът. Но с уменията и старанието си Славчо бързо спечелил уважението на сътрудниците и клиентите и станал един от най-търсените фризьори в Лом. Някои оставяли и бакшиши, а най-щедри били моряците от задграничните кораби в ломското пристанище. Обрасли като корабокрушенци след седмиците корабоплаване, чужденците оставяли по 20 лв. – голяма за това време сума на бръснаря. Така селското момче вдигнало къща в Лом, оженило се и му се родили две деца. С бръснача и машинката Славчо изкарал над 25 години, само че здравето му се раздрусало от ежедневното стърчене на крайници и по съвет на лекари фризьорът, въпреки и с принуда, сменил специалността. А когато през 1992 след половин век труд Славчо Желязков се пенсионирал, се оказало, че пенсията му едвам стига за самун.
Таксата от 2 лв. не я променял от години. “За мнозина и това е доста. Някои вървят обрасли като диви круши по улиците, да те е позор да ги гледаш. Като нямат пари за самун, по какъв начин да се подстрижат? ”, изяснява претекстовете за обществената си активност пенсионерът. На стола пред него обаче сядат освен сиромаси. Идват и хора с благоприятни условия – предприемачи и държавни служители. Не тъй като са стиснати, въпреки че има и такива, само че мнозина държат да ги подстриже остарелият занаятчия. Някои са му клиенти още от деца. И са уверени, че никой не може като него да ти обере врата, до всяка косъмче, да оформи косата, по този начин, че и най-обикновения мъж да се почувства съвсем кинозвезда. И най-после с жест на магьосник да размаха кърпата с възклик “ А, честито! ”
87 годишният Славчо Желязков от Лом, въпреки и към този момент много наведен от годините и напълно не състоятелен, оказва помощ на съгражданите си с единственото си благосъстояние – уменията си на майстор-фризьор. От години белокосият мъж е отворил в къщата си дребен салон и подстригва хора без задоволително средства на символичната цена от 2 лв..
Бай Славчо пази в спомените си царското време, социализма и демокрацията, само че през всичките години животът му е бил изпълнен с труд. “Не мога да желая от хората повече при тия жалки заплати и пенсии! ”, изяснява майсторът. Ателието на коафьора-ветеран е подредено напълно в стила от времената на социализма. Бай Славчо върти ножицата и машинката кокетен в бяла като на лекар престилка, а мераклията за прическа кротува под забрадка вързана към врата му. На маса с алена завивка са струпани изпомачкани списания за забавление на клиентите, до момента в който чакат реда си.
Каква е тайната на креативното дългоденствие на Фигаро от Лом?
“Аз съм от остарялото потомство – подстригвам мъжете като мъже! ”, отсича майсторът, без да се тормози, че влиза в несъгласие с трендовете измежду част от настоящите коафьори.
Станал бръснар още в далечната 1948 година Две години чиракувал, цепел дърва, палел печката, чистел и апропо гледал по какъв начин работи майсторът. “Така се учеше поминък по това време! ”, изяснява пенсионерът. След казармата овладелият към този момент тънкостите на прическите чирак положил изпит в Лом и взел майсторско удостоверение. “То тогава не се искаше кой знае какъв брой – мъжките прически бяха три типа – ниска, междинна и висока. Но беше значимо да оформиш добре косата, да не стърчи на никое място, да не порежеш или измъчиш клиента! ”, спомня си майсторът. И в тези времена обаче имало фешън трендове – на изпита му се паднало да направи брадичка вид “бантел ”. “Добре, че ме бяха подготвили за тая оригиналност – това е брадичка единствено под долната джука. Изпипах я като картинка! ”, спомня си с горделивост майсторът.
Взел към този момент тапията, той почнал работа в кооперативен салон в Лом. Най-елегантните мъже по това време желали косата им да е на чупки, като на талази.
Преди да потвърди моженето си обаче, градските фризьори, изпълнени с съмнение към младока, му пробутвали единствено селяни, пристигнали на пазар, да ги бръсне. “Бяха с козина като бодлива тел, по пет пъти дневно точех бръснача! ”, смее се ветеранът. Но с уменията и старанието си Славчо бързо спечелил уважението на сътрудниците и клиентите и станал един от най-търсените фризьори в Лом. Някои оставяли и бакшиши, а най-щедри били моряците от задграничните кораби в ломското пристанище. Обрасли като корабокрушенци след седмиците корабоплаване, чужденците оставяли по 20 лв. – голяма за това време сума на бръснаря. Така селското момче вдигнало къща в Лом, оженило се и му се родили две деца. С бръснача и машинката Славчо изкарал над 25 години, само че здравето му се раздрусало от ежедневното стърчене на крайници и по съвет на лекари фризьорът, въпреки и с принуда, сменил специалността. А когато през 1992 след половин век труд Славчо Желязков се пенсионирал, се оказало, че пенсията му едвам стига за самун.
Таксата от 2 лв. не я променял от години. “За мнозина и това е доста. Някои вървят обрасли като диви круши по улиците, да те е позор да ги гледаш. Като нямат пари за самун, по какъв начин да се подстрижат? ”, изяснява претекстовете за обществената си активност пенсионерът. На стола пред него обаче сядат освен сиромаси. Идват и хора с благоприятни условия – предприемачи и държавни служители. Не тъй като са стиснати, въпреки че има и такива, само че мнозина държат да ги подстриже остарелият занаятчия. Някои са му клиенти още от деца. И са уверени, че никой не може като него да ти обере врата, до всяка косъмче, да оформи косата, по този начин, че и най-обикновения мъж да се почувства съвсем кинозвезда. И най-после с жест на магьосник да размаха кърпата с възклик “ А, честито! ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ