Ставаме по-човечни след пандемията? А дано, ама надали
Във време на изключителни условия се демонстрират както най-лошите, по този начин и най-хубавите човешки качества, споделят обществени психолози и историци. Какво ще се случи обаче, когато пандемията бъде овладяна и още веднъж се възвърне естественият ход на живота? Трима известни интелектуалци споделят вижданията си дали ще станем по-човечни, откакто бъде открита ваксина за ковид. Въпросът им е подложен, до момента в който са в изолираност и в известна степен това се отразява на минорното им въодушевление. Дали са съумели да аргументират позициите си?
Даниел Баренбойм: Х ората да станат по-добри поради коронави руса ? Съмнявам се.
Скоро ще навърша 78 години, само че в никакъв случай не е имало такова знамение. Но не съм раздразнителен, нито разтревожен. Липсва ми оркестърът на операта... Истината е, че когато всичко стартира, бях удовлетворен да си остана у дома, да нямам административни задължения и да мога умерено да изсвирвам на пиано... После започнах да се възнамерявам – доста е мъчно човек да си показа какъв ще бъде животът след този прокълнат вирус. Оптимистите считат, че в този момент, откакто се видя по какъв начин всички сме равни – няма привилегировани пред Covid-19, ще станем по-добри, ще се загрижим за другите, ще оказваме помощ на най-нуждаещите се... Аз, почтено казано, нямам доверие доста в това. Чудесни са тези вътрешни имлупси да правиш положително, само че те не траят дълго. Омразата и другите отрицателни усеща са доста по-възбуждащи и завладяващи.
Едно е несъмнено - концертните зали и театрите още веднъж ще отворят порти – управниците ни ще дадат някакви пари. Защото едно е да свириш в празна зала, а друго – да свириш пред публиката. Единствено в тази обстановка не скърбя за кашлянето. Преди хората кашляха през зимата, а в този момент – и на пролет, и през лятото... Шегата настрани, само че не ми се желае в годините, които ми остават, да изсвирвам единствено онлайн... Безспорно по този метод доближавам до феновете и слушателите. Ала удоволствието е несравнимо по-голямо онлайн - когато привличаш публиката покрай себе си, на сцената.
Даниел Баренбойм (1942) е пианист и диригент. Изнася първия си концерт на седемгодишна възраст, един от най-известните музиканти от края на ХХ и началото на ХХІ век. Разговорът с него е воден при започване на април, когато стартира с „ Вариации Диабели “ на Бетовен поредност от осъществявания, предавани онлайн, от зала „ Пиер Булез “ в Берлин, където е музикален шеф на Берлинската щатсопера.
Алесандро Барико : Това е единствено генерална подготовка
Катастрофирахме. Колата на света катастрофира. Всички сме въвлечени. Все още се опитваме да извадим починалите и ранените от изкривената структура на автомобила, в който пътувахме. По-късно ще стартираме да се питаме какво тъкмо стана, можехме ли да го избегнем и може ли отново да ни се случи същата покруса. Дълги години живяхме в дълбока рецесия на липса на доверие към политическата класа и към учените, а в този момент – единствено те ни останаха... И това е единствено една генерална подготовка. Следващите 50 години ще караме все по този начин. Планетата си отива...
Преди писателят се състезаваше с други писатели, а през днешния ден – с телевизионни сериали и с видеоигри. Сега шедьоври няма. В един свят, където всичко е придвижване, не може да се разсъни интерес към нещо неподвижно... Търпението към този момент няма стойност. Човек няма предпочитание да стига до края. Той самият поставя края – като натисне копчето и спре да гледа следващия сериал. Няма към този момент романи, в които смисълът се открива във финала – като в „ Мадам Бовари “ и „ Моби Дик “...
За интелектуалеца, макар страданията, протичащото се е един тип празник, тъй като светът се трансформира! А за един мъдрец това е златно време.
Но дали няма да изпаднем в меланхолия, тъй като няма да има какво да ни измъкне от това златно време? Защото всичко е спряло?
Ние не сме способни да се концентрираме, разхвърляме се неефикасно в 100 направления. А даже и да се залепим за екрана на компютъра, се плъзгаме по повърхността..
Алесандро Барико (1958) – италиански публицист, публицист и режисьор. Размислите му са от средата на март, от вкъщи му в Торино, където прекарва карантината. Познат е на българските читатели с книгите „ Океан море “, „ Д-р Гуин “, „ City “ и други
Мишел Уелбек: След ковид светът ще бъде същият, само че малко по-лош
И за момент нямам доверие на декларациите от вида „ нищо няма да бъде както преди “. Напротив, всичко ще бъде тъкмо както преди...След ковид няма да се събудим в един нов свят, а в същия, даже по-лош.
Епидемията ще форсира някои към този момент почнали процеси, да вземем за пример намаляването на контактите сред хората, ще докара до обедняване на човешките връзки.
Ще бъде неистина да твърдим, че сме преоткрили трагичното, гибелта, преходността... Въпреки че от ковид във Франция са умрели съвсем 25 000 души, в никакъв случай преди гибелта не е била толкоз „ дискретна “, както в този момент. Жертвите от денонощието се трансформират в статистически данни и тъгата на хората става нереална.
Друга цифра, която придобива особена значимост тези дни, е възрастта на заболелите и умрелите. И тайният въпрос: докога ще ги лекуваме, подлагаме на интензивно лекуване - тези - на 70, 75 или 80 години? Никога преди не сме изразявали толкоз безсрамно визията, че животът на всички човеци няма идентична цена.
Мишел Уелбек (1956) е френски публицист, прочут основно със скандалните си романи „ Елементарните частици “ и „ Платформата “, преведени и на български език.
Разсъжденията му са от писмо, прочетено в ефира на радио „ Франс ентернасионал “, при започване на месец май.
Даниел Баренбойм: Х ората да станат по-добри поради коронави руса ? Съмнявам се.
Скоро ще навърша 78 години, само че в никакъв случай не е имало такова знамение. Но не съм раздразнителен, нито разтревожен. Липсва ми оркестърът на операта... Истината е, че когато всичко стартира, бях удовлетворен да си остана у дома, да нямам административни задължения и да мога умерено да изсвирвам на пиано... После започнах да се възнамерявам – доста е мъчно човек да си показа какъв ще бъде животът след този прокълнат вирус. Оптимистите считат, че в този момент, откакто се видя по какъв начин всички сме равни – няма привилегировани пред Covid-19, ще станем по-добри, ще се загрижим за другите, ще оказваме помощ на най-нуждаещите се... Аз, почтено казано, нямам доверие доста в това. Чудесни са тези вътрешни имлупси да правиш положително, само че те не траят дълго. Омразата и другите отрицателни усеща са доста по-възбуждащи и завладяващи.
Едно е несъмнено - концертните зали и театрите още веднъж ще отворят порти – управниците ни ще дадат някакви пари. Защото едно е да свириш в празна зала, а друго – да свириш пред публиката. Единствено в тази обстановка не скърбя за кашлянето. Преди хората кашляха през зимата, а в този момент – и на пролет, и през лятото... Шегата настрани, само че не ми се желае в годините, които ми остават, да изсвирвам единствено онлайн... Безспорно по този метод доближавам до феновете и слушателите. Ала удоволствието е несравнимо по-голямо онлайн - когато привличаш публиката покрай себе си, на сцената.
Даниел Баренбойм (1942) е пианист и диригент. Изнася първия си концерт на седемгодишна възраст, един от най-известните музиканти от края на ХХ и началото на ХХІ век. Разговорът с него е воден при започване на април, когато стартира с „ Вариации Диабели “ на Бетовен поредност от осъществявания, предавани онлайн, от зала „ Пиер Булез “ в Берлин, където е музикален шеф на Берлинската щатсопера.
Алесандро Барико : Това е единствено генерална подготовка
Катастрофирахме. Колата на света катастрофира. Всички сме въвлечени. Все още се опитваме да извадим починалите и ранените от изкривената структура на автомобила, в който пътувахме. По-късно ще стартираме да се питаме какво тъкмо стана, можехме ли да го избегнем и може ли отново да ни се случи същата покруса. Дълги години живяхме в дълбока рецесия на липса на доверие към политическата класа и към учените, а в този момент – единствено те ни останаха... И това е единствено една генерална подготовка. Следващите 50 години ще караме все по този начин. Планетата си отива...
Преди писателят се състезаваше с други писатели, а през днешния ден – с телевизионни сериали и с видеоигри. Сега шедьоври няма. В един свят, където всичко е придвижване, не може да се разсъни интерес към нещо неподвижно... Търпението към този момент няма стойност. Човек няма предпочитание да стига до края. Той самият поставя края – като натисне копчето и спре да гледа следващия сериал. Няма към този момент романи, в които смисълът се открива във финала – като в „ Мадам Бовари “ и „ Моби Дик “...
За интелектуалеца, макар страданията, протичащото се е един тип празник, тъй като светът се трансформира! А за един мъдрец това е златно време.
Но дали няма да изпаднем в меланхолия, тъй като няма да има какво да ни измъкне от това златно време? Защото всичко е спряло?
Ние не сме способни да се концентрираме, разхвърляме се неефикасно в 100 направления. А даже и да се залепим за екрана на компютъра, се плъзгаме по повърхността..
Алесандро Барико (1958) – италиански публицист, публицист и режисьор. Размислите му са от средата на март, от вкъщи му в Торино, където прекарва карантината. Познат е на българските читатели с книгите „ Океан море “, „ Д-р Гуин “, „ City “ и други
Мишел Уелбек: След ковид светът ще бъде същият, само че малко по-лош
И за момент нямам доверие на декларациите от вида „ нищо няма да бъде както преди “. Напротив, всичко ще бъде тъкмо както преди...След ковид няма да се събудим в един нов свят, а в същия, даже по-лош.
Епидемията ще форсира някои към този момент почнали процеси, да вземем за пример намаляването на контактите сред хората, ще докара до обедняване на човешките връзки.
Ще бъде неистина да твърдим, че сме преоткрили трагичното, гибелта, преходността... Въпреки че от ковид във Франция са умрели съвсем 25 000 души, в никакъв случай преди гибелта не е била толкоз „ дискретна “, както в този момент. Жертвите от денонощието се трансформират в статистически данни и тъгата на хората става нереална.
Друга цифра, която придобива особена значимост тези дни, е възрастта на заболелите и умрелите. И тайният въпрос: докога ще ги лекуваме, подлагаме на интензивно лекуване - тези - на 70, 75 или 80 години? Никога преди не сме изразявали толкоз безсрамно визията, че животът на всички човеци няма идентична цена.
Мишел Уелбек (1956) е френски публицист, прочут основно със скандалните си романи „ Елементарните частици “ и „ Платформата “, преведени и на български език.
Разсъжденията му са от писмо, прочетено в ефира на радио „ Франс ентернасионал “, при започване на месец май.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ