Адвокат Александър Кашъмов: Законът на Пеевски е атака срещу медиите, критични към властта
Във връзка с импортирания план на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски и още трима негови съпартийци, разгласен като отговарящ на " публичното очакване за оптимално транспарантна медийна среда ", " Дневник " зададе няколко въпроса на юрист Александър Кашъмов, шеф на правния екип на Програма " Достъп до социална информация ". Мнението на специалиста по медийно право професор Нели Огнянова може да прочетете тук
Как ви се коства момента, в който се появи законопроекта?
- Допускам, че появяването на този законопроект е обвързвано с представянето на Бялата книга на свободата на медиите, която излезе при започване на годината. Тя е общ артикул, зад който застана Съюза на издателите и в която бяха посочени голям брой проблеми. Тези проблеми са действителни и го удостоверявам и като ръководител дълги години на комисията по журналистическа нравственос. За мен се оказва, че в действителност основателят на този законопроект споделя съществуването на тези проблеми, само че в същото време, напълно естествено, откакто той и неговите медии са посочени като източник на тези проблеми, явно е зародила някаква концепция в тази парламентарна партия Движение за права и свободи да се измие облика на тези медии. И да се уточни, че проблемите не идват там, откъдето са посочени в Бялата книга. Впоследствие тази концепция е изкристализирала в един прям опит да бъдат атакувани медиите, които подлагат на критика държавното управление и съблюдават етичните стандарти. Те са припознавани и са съперници в комерсиалния смисъл и затова се е сложила задачата да бъдат атакувани, под благовидния претекст, че се усилва прозрачността на собствеността на медиите.
А тази цел ще бъде ли реализирана?
- Трябва да кажем първо, че 2010 година се сътвори законодателство за бистрота на медийната благосъстоятелност като остана спомагателна задача електронните медии също да бъдат приобщени. Тогава те се пропуснаха. Това изменение обаче би трябвало да бъде в закона за радио и малкия екран, не може да бъде в закона за складиране на печатни издания. И това може да бъде осъзнато и от човек, който не е правист.
Що се отнася до концепцията да бъдат обхванати интернет медиите, написана на коляно, тя е доста проблематична. Такива инцидентни инцидентни хрумвания постоянно са рискови, тъй като всяко законодателстване по отношение на медии, елементарно се трансформира в цензура.
Изборният кодекс не е кадърен документ, от който да се извличат понятия като медийни услуги. Смисълът на регулацията в този кодекс е да бъде обезпечена честността на изборите, свободата на словото и равният старт на всички в изборите. Т.е. това е една инцидентна уредба за задачите на честните избори и няма нищо общо с регламентирането на медиите и тяхната благосъстоятелност и извънредно неуместно се употребява. Интернетът по дефициния е свободно пространство.
В практиката на Европейския съд в Люксембург, използването на интернет се употребява със отбрана на свободата на словото в интернет, отбрана на персоналните данни в интернет и право на анонимност. В светлината на тези правила е доста сложна задача да се контролират интернет медиите и тя е осъществима единствено в страни като Русия и Китай. Възникват доста въпроси - какво значи интернет медия?
Аз също се нервирам, че не виждам редакторски карета в интернет основани медии, само че в същото време би трябвало ли да караме обособения блогър да се записва. Виждаме, че американският президент, самият той е медиа посредством туитър. Това може да стане на следващия ден с българския президент или министър ръководител. Т.е. това е една доста комплицирана задача, която е сложена по един доста обикновен метод и това, в случай че бъде задвижено, ще докара до проблеми.
Кой е най-големият план на законопроекта?
- Свеждането на финансиране до някакви безплатни покупко-продажби. Ние би трябвало да приказваме за приходите на медиите, тъй като те са в по-голямата си част търговски сдружения, се основават на разнообразни типове покупко-продажби. Едни са възмездни, други безплатни - може да разграничим реклама, спонсорство, подаяние, финансиране, други типове услуги, които се продават, заеми.
Може отвън юридическата терминология да кажем поръчки, тъй като умерено може да определим, че има такива публикации в избрани медии. Възниква въпросът за какво всичко това не е включено в условието за бистрота на приходите, откакто желаеме всичко да е транспарантно.
Моето персонално виждане е че прекомерно осветляване на приходите на едни търговски сдружения, постоянно е проблем. Това е обвързвано със свободната конкуренция, което е един главен принцип на демократичните страни, на пазарните стопански системи и на Европейския съюз. Точно тези финансирания, които се разясняват в плана, са най-прозрачните в България, тъй като в тях постоянно има обвързване от финансиращата организация да бъде посочено по каква стратегия са отпуснати средства.
Не е същото ситуацията при поръчковите изявления, при които се клеветят критиците на ръководството. Също по този начин би трябвало да бъдат обществени договорите, с които българските министерства разпределят парите на българския и европейския поданик за същите тези медии, известни с клеветническите си акции. Това което аз считам, че липсва и натам би трябвало да се насочат напъните, е фокусиране върху осветляване на финансирането от страна на държавните институции към медиите. Тези контракти би трябвало да бъдат обществени в интернет, както са всички контракти по публични поръчки към този момент.
Има ли проблем, че Пеевски, който се декларира като издател и собстеник на медии, че е съавтор и съвносител на този план.
- Проблемът, който най-силно изпъква е за честността на българския законодател. Която честност в това Народно заседание падна под всевъзможни стандарти. Как по този начин ти си разрешаваш да внасяш безусловно намерено, без никакъв опит за прикриване законопроект, с който твърдиш, че атакуваш конкуренцията? Няма никакво значение по какъв начин той назовава тази конкуренция – грантаджийски медии или по различен метод. Това не би трябвало да се разрешава. Не приказвам персонално за Пеевски, съвносителите или за тази партия. Аз приказвам за това, на което ние сме очевидци в този парламент – непрозрачни законодателни начинания, липса на публично разискване, даже на познание, че би трябвало да има такова, липса на съблюдаване на обикновени правила, че се работи в публичен, а не на частен интерес.
Как ви се коства момента, в който се появи законопроекта?
- Допускам, че появяването на този законопроект е обвързвано с представянето на Бялата книга на свободата на медиите, която излезе при започване на годината. Тя е общ артикул, зад който застана Съюза на издателите и в която бяха посочени голям брой проблеми. Тези проблеми са действителни и го удостоверявам и като ръководител дълги години на комисията по журналистическа нравственос. За мен се оказва, че в действителност основателят на този законопроект споделя съществуването на тези проблеми, само че в същото време, напълно естествено, откакто той и неговите медии са посочени като източник на тези проблеми, явно е зародила някаква концепция в тази парламентарна партия Движение за права и свободи да се измие облика на тези медии. И да се уточни, че проблемите не идват там, откъдето са посочени в Бялата книга. Впоследствие тази концепция е изкристализирала в един прям опит да бъдат атакувани медиите, които подлагат на критика държавното управление и съблюдават етичните стандарти. Те са припознавани и са съперници в комерсиалния смисъл и затова се е сложила задачата да бъдат атакувани, под благовидния претекст, че се усилва прозрачността на собствеността на медиите.
А тази цел ще бъде ли реализирана?
- Трябва да кажем първо, че 2010 година се сътвори законодателство за бистрота на медийната благосъстоятелност като остана спомагателна задача електронните медии също да бъдат приобщени. Тогава те се пропуснаха. Това изменение обаче би трябвало да бъде в закона за радио и малкия екран, не може да бъде в закона за складиране на печатни издания. И това може да бъде осъзнато и от човек, който не е правист.
Що се отнася до концепцията да бъдат обхванати интернет медиите, написана на коляно, тя е доста проблематична. Такива инцидентни инцидентни хрумвания постоянно са рискови, тъй като всяко законодателстване по отношение на медии, елементарно се трансформира в цензура.
Изборният кодекс не е кадърен документ, от който да се извличат понятия като медийни услуги. Смисълът на регулацията в този кодекс е да бъде обезпечена честността на изборите, свободата на словото и равният старт на всички в изборите. Т.е. това е една инцидентна уредба за задачите на честните избори и няма нищо общо с регламентирането на медиите и тяхната благосъстоятелност и извънредно неуместно се употребява. Интернетът по дефициния е свободно пространство.
В практиката на Европейския съд в Люксембург, използването на интернет се употребява със отбрана на свободата на словото в интернет, отбрана на персоналните данни в интернет и право на анонимност. В светлината на тези правила е доста сложна задача да се контролират интернет медиите и тя е осъществима единствено в страни като Русия и Китай. Възникват доста въпроси - какво значи интернет медия?
Аз също се нервирам, че не виждам редакторски карета в интернет основани медии, само че в същото време би трябвало ли да караме обособения блогър да се записва. Виждаме, че американският президент, самият той е медиа посредством туитър. Това може да стане на следващия ден с българския президент или министър ръководител. Т.е. това е една доста комплицирана задача, която е сложена по един доста обикновен метод и това, в случай че бъде задвижено, ще докара до проблеми.
Кой е най-големият план на законопроекта?
- Свеждането на финансиране до някакви безплатни покупко-продажби. Ние би трябвало да приказваме за приходите на медиите, тъй като те са в по-голямата си част търговски сдружения, се основават на разнообразни типове покупко-продажби. Едни са възмездни, други безплатни - може да разграничим реклама, спонсорство, подаяние, финансиране, други типове услуги, които се продават, заеми.
Може отвън юридическата терминология да кажем поръчки, тъй като умерено може да определим, че има такива публикации в избрани медии. Възниква въпросът за какво всичко това не е включено в условието за бистрота на приходите, откакто желаеме всичко да е транспарантно.
Моето персонално виждане е че прекомерно осветляване на приходите на едни търговски сдружения, постоянно е проблем. Това е обвързвано със свободната конкуренция, което е един главен принцип на демократичните страни, на пазарните стопански системи и на Европейския съюз. Точно тези финансирания, които се разясняват в плана, са най-прозрачните в България, тъй като в тях постоянно има обвързване от финансиращата организация да бъде посочено по каква стратегия са отпуснати средства.
Не е същото ситуацията при поръчковите изявления, при които се клеветят критиците на ръководството. Също по този начин би трябвало да бъдат обществени договорите, с които българските министерства разпределят парите на българския и европейския поданик за същите тези медии, известни с клеветническите си акции. Това което аз считам, че липсва и натам би трябвало да се насочат напъните, е фокусиране върху осветляване на финансирането от страна на държавните институции към медиите. Тези контракти би трябвало да бъдат обществени в интернет, както са всички контракти по публични поръчки към този момент.
Има ли проблем, че Пеевски, който се декларира като издател и собстеник на медии, че е съавтор и съвносител на този план.
- Проблемът, който най-силно изпъква е за честността на българския законодател. Която честност в това Народно заседание падна под всевъзможни стандарти. Как по този начин ти си разрешаваш да внасяш безусловно намерено, без никакъв опит за прикриване законопроект, с който твърдиш, че атакуваш конкуренцията? Няма никакво значение по какъв начин той назовава тази конкуренция – грантаджийски медии или по различен метод. Това не би трябвало да се разрешава. Не приказвам персонално за Пеевски, съвносителите или за тази партия. Аз приказвам за това, на което ние сме очевидци в този парламент – непрозрачни законодателни начинания, липса на публично разискване, даже на познание, че би трябвало да има такова, липса на съблюдаване на обикновени правила, че се работи в публичен, а не на частен интерес.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ