Орденът За храброст има вече над вековна история
Във Военноморския музей във Варна бе открита изложбата "Орденът "За смелост " в държавните и воински обичаи ". В нея се наблюдава историята на първото българско отличие и учредяването на другите му степени от края на XIX в. до втората половина на ХХ век, оповестиха от музея. В изложбата са включени експонати от фондовете на Националния военноисторически музей и неговия филиал - Военноморския музей.
Най-почитаният български боен медал е основан с декрет на княз Александър Батенберг І на 1 януари през 1880 година, единствено няколко месеца след основаването на Княжество България. Отличието е израз на устрема на българския народ за обединяване и самостоятелност. Той е първият български медал, като за модел при основаването му употребен орденът "За военна заслуга ", съществувал до 1866 година във Великото херцогство Хесен. Носителите на този медал се назовават кавалери. Важно е да се спомене, че орденът е основан в нарушаване на решенията на Берлинския конгрес, според които България няма правото на висши държавни оценки - знак на национална самостоятелност.
Първото награждаване с ордена "За смелост " е на 17 април през 1880 година, когато са отличени 33-ма участници в Руско-турската война (1877-1878 г.). Само няколко дни по-късно, на 24 април (6 май нов стил) - Гергьовден, по време на освещаването на новото знаме на 3-та тетевенска тайфа с ордена е наградено и първото гражданско лице. Носител на ордена Сребърен кръст "За смелост " IV степен е Йовчо Бобевски - един от тримата представители на Тетевен при освещаването и участник в Руско-турската война (1877-1878 г.) - притежател към този момент на съветския медал "Георгиевски кръст ".
През годините то е връчвано на офицери и бойци за проявено геройство, смелост и подвиг по време на война. В изложбата са показани някои от знаковите кавалери на ордена - генералите Стефан Тошев, Данаил Николаев, Константин Никифоров, Тодор Кантарджиев, Иван Колев, Фердинад Козовски. Документите демонстрират и героизма на флотските офицери, измежду които кап. I сан Рашко Серафимов, капитан I сан Димитър Альов, капитан II сан Богдан Ганчев, капитан I сан Станчо Димитриев, капитан I сан Лазар Драганов, както и отличеният още през Сръбско-българската война юнкер Димитър Добрев – тогава пълководец на отряда миноносци, атакували турския транспортен съд "Хамидие " през Балканската война.
Акцент в изложбата е пиката на Самарското знаме , в която е вграден орденът "За смелост " първа степен, означават от специалистите от музея.
На 6 май посетителите на Военноморския музей ще могат да прегледат гратис изложбата "Орденът "За смелост " в държавните и воински обичаи “, защото обичайно тогава музеят работи с вход свободен за непрекъснатата си експозиция и кораб-музей "Дръзки ".
"За смелост " е върховен български медал, даван в Княжество България, Царство България и Република България. Той е най-почитаният български медал, вторият по старшинство в Царство България и четвърти по старшинство в Република България. Съществува от 1880 година, с спиране от 1946 до 2003 година.
В интервала 1937-1940 година знакът на ордена "За смелост " IV степен, 1-ви клас, се употребява в качеството на опознавателен знак за Военновъздушните сили на България, аналогично на "Железния кръст " - обичайна емблема на немските Военновъздушни сили.
След премахването на монархията, ордените и медалите от Царство България биват изцяло сменени с други. Така на 15 септември 1946 година най-почитаният български медал - "За смелост ", престава да съществува.
Най-почитаният български боен медал е основан с декрет на княз Александър Батенберг І на 1 януари през 1880 година, единствено няколко месеца след основаването на Княжество България. Отличието е израз на устрема на българския народ за обединяване и самостоятелност. Той е първият български медал, като за модел при основаването му употребен орденът "За военна заслуга ", съществувал до 1866 година във Великото херцогство Хесен. Носителите на този медал се назовават кавалери. Важно е да се спомене, че орденът е основан в нарушаване на решенията на Берлинския конгрес, според които България няма правото на висши държавни оценки - знак на национална самостоятелност.
Първото награждаване с ордена "За смелост " е на 17 април през 1880 година, когато са отличени 33-ма участници в Руско-турската война (1877-1878 г.). Само няколко дни по-късно, на 24 април (6 май нов стил) - Гергьовден, по време на освещаването на новото знаме на 3-та тетевенска тайфа с ордена е наградено и първото гражданско лице. Носител на ордена Сребърен кръст "За смелост " IV степен е Йовчо Бобевски - един от тримата представители на Тетевен при освещаването и участник в Руско-турската война (1877-1878 г.) - притежател към този момент на съветския медал "Георгиевски кръст ".
През годините то е връчвано на офицери и бойци за проявено геройство, смелост и подвиг по време на война. В изложбата са показани някои от знаковите кавалери на ордена - генералите Стефан Тошев, Данаил Николаев, Константин Никифоров, Тодор Кантарджиев, Иван Колев, Фердинад Козовски. Документите демонстрират и героизма на флотските офицери, измежду които кап. I сан Рашко Серафимов, капитан I сан Димитър Альов, капитан II сан Богдан Ганчев, капитан I сан Станчо Димитриев, капитан I сан Лазар Драганов, както и отличеният още през Сръбско-българската война юнкер Димитър Добрев – тогава пълководец на отряда миноносци, атакували турския транспортен съд "Хамидие " през Балканската война.
Акцент в изложбата е пиката на Самарското знаме , в която е вграден орденът "За смелост " първа степен, означават от специалистите от музея.
На 6 май посетителите на Военноморския музей ще могат да прегледат гратис изложбата "Орденът "За смелост " в държавните и воински обичаи “, защото обичайно тогава музеят работи с вход свободен за непрекъснатата си експозиция и кораб-музей "Дръзки ".
"За смелост " е върховен български медал, даван в Княжество България, Царство България и Република България. Той е най-почитаният български медал, вторият по старшинство в Царство България и четвърти по старшинство в Република България. Съществува от 1880 година, с спиране от 1946 до 2003 година.
В интервала 1937-1940 година знакът на ордена "За смелост " IV степен, 1-ви клас, се употребява в качеството на опознавателен знак за Военновъздушните сили на България, аналогично на "Железния кръст " - обичайна емблема на немските Военновъздушни сили.
След премахването на монархията, ордените и медалите от Царство България биват изцяло сменени с други. Така на 15 септември 1946 година най-почитаният български медал - "За смелост ", престава да съществува.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ