Минималната заплата от 1 януари е 1077 лева, но само

Минималната заплата от 1 януари е 1077 лв., само че единствено за частния бизнес, не и за държаватаМинималният застрахователен предел за самоосигуряващите се остава 933 лв.
Депутатите от парламентарната бюджетна комисия утвърдиха на първо четене незабавния закон за гарантиране на обществените заплащания в размера им към декември 2024 година.

Той ще остане в действие до приемане на финансова рамка за 2025 година, само че за период не повече от три месеца.

" Спешният " законопроект оставя нерешени редица проблеми, които на процедура ощетяват приходите в Националния застрахователен институт (НОИ), откъдето се изплащат пенсии, компенсации за развъждане на дете до 2 години и за безработица, болнични и други

Така остават в действие.

За частния бранш тя е избрана с разпореждане на Министерския съвет на 1077 лв. от 1 януари, до момента в който за минималното заплащане за държавните чиновници е категорично посочено в Бюджет 2024, който продължава да работи до приемането на нов - 933 лева

Така страната ще обезпечава служителите върху по-ниската сума, а оттова и отчисленията към Национален осигурителен институт ще бъдат по-ниски.

Оказва се, че самоосигуряващите се на минимална заплата ще вършат вноски върху 933 лв., защото това е минималният застрахователен приход, който е написан в бюджета за 2024 година.

Бившият финансов министър Асен Василев, който води съвещанието на парламентарната бюджетна комисия съобщи, че отчетът на комисията ще бъде подготвен за разглеждане в пленарната зала, с цел да може да бъде признат оптимално бързо, с цел да се избегне хаоса в приходите и разноските на страната.

" Ще се опитаме със задна дата към 1 януари да ги уредим ", сподели ръководителят на бюджетната комисия Асен Василев.

Той обаче посочи, че промени в приходната част със задна дата към 1 януари няма по какъв начин да се създадат, тъй като ще бъдат анулирани от Конституционния съд.

" Конституцията не пречи, когато става въпрос за повече права и средства за хората, само че не по този начин седи въпросът, когато приказваме за осигуровки и обезщетенията за ток за бизнеса, тях няма по какъв начин да върнем със задна дата. Приходната част би трябвало да влезе в действие с обнародването на закона. Всеки ден закъснение носи вреди за бюджета ".

Това значи, че с гласуването и в пленарна зала на " незабавния " удължителен закон, ще се подсигурява, че:
данъчните облекчения за развъждане на дете няма да паднат от 600лв. на 20 лева;няма да има проблеми към изплащането на парите за втората година за развъждане на дете, нито за еднократната помощ при раждане.
Изглежда обаче приходите на Национален осигурителен институт ще бъдат ощетени от опцията страната и самоосигуряващите се на минимални приходи да внасят осигуровки върху 933 лева, а не върху 1077 лв., както планува разпореждане на Министерски съвет. С него минималната заплата се подвига, а оттова и отчисленията за осигуровки, само че това важи единствено за частния бизнес.

Дори минималните заплати да бъдат уеднаквени с приемането на финансовата рамка за 2025 година, внасянето на по-високи осигурителни вноски със задна дата, наподобява не е допустимо, което ощетява бюджета на Национален осигурителен институт.

Асен Василев прикани и за незабавно приемане на бюджет за 2025 година, с цел да не се окаже страната в догадка на следващи предварителни избори без гласуван бюджет.

" Удължителният закон постоянно съставлява една кръпка. Ако няма постоянно държавно управление и няма признат бюджет до момента в който се завърти рулетката, това значи бюджет с дата на деяние в най-хубавия случай август ", съобщи Асен Василев, а финансовият министър Людмила Петкова разяснява " единствено не зная какъв брой ще бъде дефицитът до август ".