Във въздуха витае аромат на книги… и убийства, защото в

Във въздуха витае мирис на книги… и убийства, тъй като в книжарниците към този момент свети занимателният и комфортен престъпен разказ от шведската писателка и авторка на бестселъри на New York Times Катерина Бивалд.

В духа на по този начин нашумелите трилъри с комедийни детайли като на Джеси К. Сутанто и „ Криминален клуб „ Четвъртък “ на Ричард Озмън, „ Убийства в Грейт Дидлинг “ е духовита и топла история, която ни изпраща в забутаното селце Грейт Дидлинг в Корнуел, Англия.

Безметежното успокоение на това забравено местенце и неговите чудати жители притеглят писателката Берит Гарднър, която е в обезверено търсене на ентусиазъм за идващия си разказ.

Но Грейт Дидлинг напълно не е толкоз спокоен, колкото наподобява. Всички като че ли крият нещо. Местните поданици старателно заобикалят външните хора. Подозрителното им шушукане я следва на всички места. Берит усеща нишката на история, която чака да бъде разплетена. А с наближаващия краен период за предаване на идната ѝ книга и обзета от цялостно креативно изтощение, Берит не просто желае тази история. Тя се нуждае от нея.

За нейно благополучие – или смут – в живота обратите са по-внезапни, в сравнение с в литературата, и Берит ненадейно става част от сюжета, който по този начин обезверено търси. В библиотеката на огромно имение избухва бомба и убива един от локалните поданици.

Последвалото следствие и напорът от туристи хвърлят тихото селце в цялостен безпорядък. Жителите на Грейт Дидлинг, по-ексцентрични от всеки воин, който Берит би могла да измисли, пренаписват личните си истории и трансформират гибелта на един от своите от покруса в ново начало. Възползвайки се от неочакваната известност на Грейт Дидлинг, те се заемат да организират… фестивал за книги и убийства! Защото какво друго би могло да притегли още повече туристи – тъкмо тези, които те ненавиждат, само че от които в този момент обезверено се нуждаят.

Това, което не са планували, е по какъв начин тази нова история, която стартират да описват, ще промени живота на всички тях вечно. И този на Берит, решена да разнищи тази тайнственост непременно.

Вдъхновяващ, обаятелен и необикновено занимателен, „ Убийства в Грейт Дидлинг “ от Катарина Бивалд е празник на животопроменящата магия на книгите и хората, които ги обичат. Роман, който носи значимото обръщение, че „ най-хубавите истории са тези, които не сме знаели, че би трябвало да бъдат разказани “. А най-нестандартното място може да се окаже домът, към който си вървял цялостен живот. 

* * *
Снимка " Сиела "

Из „ Убийства в Грейт Дидлинг “ на Катарина Бивалд
1.
– Stayin’ alive, stayin’ alive, хъм-хъм-хъм-хъм, stayin’ aliiiiiive...

Берит Гарднър си тананикаше в дребната кухня на дребната дървена къща. Полюшваше се в такт, до момента в който гладеше бяла риза върху кухненската маса. Носеше най-хубавите си публични дънки, а на кухненския стол бяха преметнати и чакаха кадифено сако и две шалчета.

Тя мислеше за празненството с примесено с смут очакване, само че ужасът беше доста повече от упованието.

Ами в случай че не ги откри там?                      

Ами в случай че не чуе нищичко?                         

Никога преди не беше очаквала празненство с неспокойствие. Нещо във обстоятелството, че всички посетители се опитваха да покажат най-хубавата си страна, надали не гарантираше, че ще бъдат скучни. Всъщност нямаше никаква причина да мисли, че този път щеше да е по-различно. Точно противоположното. Съществуваше забележителен риск да пропилее един следобяд в диалози за времето.

Но не. Във въздуха тук витаеха истории, тя го усещаше. Знаеше го още от момента, когато видя за първи път дървената къща. Беше изпитала чувството, че е на вярното място. Сякаш се беше върнала в някакъв дом, който към този момент ѝ беше прочут отпреди, или най-сетне беше стигнала до някакво място, към което е вървяла през целия си живот.

Всъщност беше почнало още преди да пристигна тук. Още щом видя обявата, я беше проболо чувство за нещо, по което изпитваше бездънен блян и мъчителна носталгия.

В самите имена имаше нещо. Сега тя ги произнесе на глас, като че ли се опитваше да извика магията в тях:

– Грейт Дидлинг – сподели и се наслаждения на думите. – „ Албърт Лейн “. „ Уистерия Котидж “.

Именно тази магия я беше предиздвикала да вложи всичките си спестявания, целия непредвиден хонорар, в една къща посред нищото в едно порутено, западнало село в Корнуол.

А в този момент щеше да отиде на това празненство, да се усмихва, да води всемирски диалози за времето, в случай че тъкмо това се изискваше от нея, и щеше да ги откри.

Тя преглътна. Колко необичайно. Беше нервна. Това също се случваше за първи път от доста време насам. Погледна часовника. Два и половина. Скоро щеше да стане време да тръгне за чаеното празненство. Какво, по...? Тя заобиколи кухненската маса и се наведе над мивката, с цел да може да види улицата през дребното прозорче.

На чакълената алея, която водеше до къщата ѝ, стоеше млада жена.

А до нея имаше куфар.

От какъв брой време стоеше там? Сега, когато Берит се замисли за това, тя се запита дали в действителност някой не беше почукал на вратата доскоро. Да. Наистина беше чула нещо, само че толкоз едва, че съвсем не беше реагирала.

Мобилният ѝ телефон зазвъня. Тя го откри във всекидневната, трептящ неудържимо и със светещото на екрана име Не вдигай!!!

Въпреки това подвигна. Винаги го правеше.

– Какво искаш пък в този момент? – попита. Върна се в кухнята и надникна през прозореца. Жената още беше там.

Литературната агентка на Берит, Оливия Марш, не обърна внимание на ядосания звук на Берит. Нейният беше професионално радостен. Като на учителка в детска градина.

– Как е обичаната ми писателка?

 – Ха! – промърмори Берит. Знаеше, че не беше обичаната писателка на Оливия. Агентката ѝ беше неподкупна и обективна. Обичаше писателите, които представляваше, в строго избран ред съгласно приходите от книгите им. Берит не беше сигурна, само че подозираше, че сега беше седма или осма в листата на обичаните писатели на Оливия и стремително се сриваше в класацията.

В края на краищата, триумфът беше малотрайна стока.

– Пристигна ли асистентката, която ти изпратих? – попита Оливия.

Берит се вцепени.

– Асистентка ли?

– Да. За да ти оказва помощ. Може да се настани в стаята за посетители.

– Да се настани в стаята за посетители?

Или самата тя беше полудяла, или светът, намерения си Берит.

– Нали все се оплакваш, че толкоз доста хора те безпокоят. Сега тя може да ти оказва помощ.

– Не считам да имам никаква шибана асистентка. Готово. Поне беше споделила най-важното. Сега трябваше единствено да отстоява себе си. Разговорите с Оливия приличаха малко на окопна война. Човек избираше позиция и се заравяше.

– Тя към този момент пътува към теб. Потегли от цивилизацията рано тази заран.

– Чакай малко – сподели Берит. Наведе се над мивката, до момента в който носът ѝ се сплеска в прозореца. Старите избелели от слънцето завеси, които предходният притежател беше оставил, я гъделичкаха по челото.

– Как по-точно наподобява тази асистентка?

– Жена. Млада. Тъмнокестенява коса, до раменете, със скучна прическа, макар че няколко пъти съм ѝ препоръчвала моя коафьор. Лоша стойка. Ако имаш време, може всякога да ѝ казваш да се изправи. Не че оказва помощ, когато аз го върша. Всъщност тогава се прегърбва още повече. Бежово, фино палто. И то е скучно. Младата жена пред прозореца имаше дълга до раменете кестенява коса и скучно бежово палто.

– Боже мой – промърмори Берит.

– Няма потребност да ми благодариш. Само най-хубавото е задоволително положително за обичаната ми писателка.

– Тя наподобява на петнайсет!

– Това лято ще навърши деветнайсет. Или бяха осемнайсет? Не, деветнайсет.

– Какво, по дяволите, да я върша?

– Давай ѝ вода и храна, и я извеждай три пъти на ден. Откъде да знам? Ти си тази, която все се оплаква, че се преуморява и която се изолира в дребна къщурка в пустошта. И даже не в тази част от пустошта, която е на мода! Кой е чувал за човек, който се мести навътре в Корнуол? Как ще можеш да напишеш своя сърдечен и изчерпателен разказ за жена, която работи в медиите и наследява къща в Корнуол, в случай че къщата даже не се намира на крайбрежието? Откъде ще се вземе привлекателният риболовец да вземем за пример? Но ти не мислиш за такива неща, несъмнено. Писателите постоянно са непрактични.

– Няма да пиша разказ за Корн...

– Точно по тази причина съм толкоз сигурна, че ще ѝ намериш работа.

Младата жена беше извадила мобилния си телефон и сега стоеше и го притискаше към ухото си. Вероятно се опитваше да се обади на Оливия.

Берит погледна още веднъж към часовника. Три без осем минути. Закъснението беше реалност.

– Трябва ми продължение – сподели Оливия.

– Няма да го напиша.

– Най-късно през август. Читателите чакат нова книга от теб следващата година.

– Изключено е да съм подготвена до тогава.

– Затова ти адресирам помощ! Платена от мен. Благодарна да извърши всеки твой каприз. Благодарна. Толкова обожава книгите ти, че даже е подготвена да те изтърпи. Предупредих я, само че тя сподели единствено: „ Каквото и да е належащо, с цел да мога да прочета още една книга от Берит Е. В. Гарднър, ще го направя! “. Ще я върнеш, в случай че не си удовлетворена.

– Чакай! – сподели Берит. – Дори не знам по какъв начин се каз...

Но Оливия към този момент беше затворила телефона.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.