Анонимно добро! Ето от тази човещина има нужда България! Вижте вдъхновяващата история
Във обществените мрежи към този момент има голям брой групи, в които хората могат да споделят какво са видели, чули или претърпяли. Освен това всеки човек може да изкаже мнението си и в личния си профил. Обикновено тематика на случките е нещо парадоскално, неуместно или смешно. Но през днешния ден ще ви представим описа на Юрий Йорданов, който остава впечатлен от разигралата се пред очите му преживелица. Публикуваме текста без редакторска интервенция: „ Тази фотография е от през днешния ден, 12.5.2017, тя не търси сензации или възхищения, тя е моя принос да запечатам едно анонимно положително. Днес преди обяд едно момче, това, което виждате да поддържа този възрастен мъж, долетя от някъде, и разбирайки страховете и безпомощността на възрастния, изскочи от колата, подхвана го на разположение и доста, доста търпеливо го преведе през улицата.
Дори за момент си помислих, че са близки, че внук или наследник ще вози своя родственик, само че не би. Никой от водачите от чакащите коли не натисна нервно клаксон, не че броят на чакащите водачи бе дребен. После момъкът, с евентуално модерната прическа, яхна колата от Кюстендил(ско) и полетя отново напред, помахвайки ми с ръка, че ме е забавил. Просто той бе по-бърз от мен да проумее ставащото, на мен остана да опиша за него. Анонимният, почел анонимния Възрастен – евентуално човек на годините на дядо му или татко му! Пък дано приказваме, че младите били провалени или с неприятно образование, че България потъвала. Имаме от всичко, само че го има и Анонимното Добро и то има лица като това на момъка от фотографията. Просто би трябвало да го забележим това анонимно Добро, то е към нас, наред с пропагандираните през медиите безверия, неверия, омрази и краеве на света. Нашата задача, на опазилите своята свяст, е да не забравяме да имаме вяра в Доброто и да си го демонстрираме един на различен – няма по-заразна болест от Добрината, сторена безкористно. “
