В тъмната стаичка манипулират „тънката засада“
Във футбола ни се вихри скица за измами със системата ВАР. Запознат от съдийските среди разкрива, че шашмата се ползва най-много при така наречен „ тънки засади “, когато играчите са съвсем на една линия. Системата с разчертаване на линиите била нагласена по този начин, че еднакъв гол да може да се зачете или пък анулира според от това ползите на кой тим се обслужват.
Най-често от авантата намазвали водещите клубове. В последния кръг да вземем за пример по подобен метод беше анулиран изравнителният гол на „ Етър ” в последната минута на мача с ЦСКА (0:1). ВАР арбитрите в тъмната стаичка нагласили по този начин линията, че да има няколко сантиметра засада при офанзивата на домакините. Решението влуди ентусиастите на стадион „ Ивайло ”, които скандираха дълго време „ Мафия, мафия ”.
Как става номерът? Истината е, че българският ВАР няма по какъв начин да регистрира с безспорна акуратност по този начин наречения „ миг на подаването “, когато топката се отлепя от крайници на подаващия футболист. Това е пиедестал при отсъждането на засада. Всички се взират в линията на засадата и разсъждават дали нападателят е „ с половин крайник пред бранителя ”. Но никой не си дава сметка по кое време тъкмо прокарват въпросния перпендикуляр при повторението.
Кой в действителност взема решение по кое време да бъде сложена линията? В нашия случай това са съдиите на ВАР в тъмната стаичка, на които оказва помощ механик, работещ със специфичния програмен продукт „ Пиеро “. Последният в действителност им подава три разновидността на прокараните линии, от които „ вараджиите ” избират един. „ В тези три разновидността доста постоянно се случва един да демонстрира засада, а другите два – не ”, твърди човек от футболното съдийство.
Това се случва, защото техниката на повтаряне в българската Първа лига дели секундата на 25 елементи и вади 25 обособени фрагмента. Началната скорост на едно подаване е към 3 метра в секунда, или 11 км в час. Така се получава, че сред два фрагмента има цели 12 см. разлика. И при „ тънка засада ” съдиите на ВАР могат да си избират дали да зачетат гола, в случай че е вкаран от „ верния тим ”, или не.
Същото важи и за самия стопкадър към линията, при който се отсъжда има ли засада или не. При една офанзива даже и тромавите български футболисти развиват скорост към 2 метра в секунда. За една десета от секундата играчът се придвижва с 20 см.
И в случай че линията бъде прокарана с 10 стотни по-късно, нападателят се оказва с 20 см по-навътре. А в българското състезание се свирят засади и за по-малко. „ Просто съдиите на ВАР би трябвало да си изберат този кадър, който е в полза на „ верния тим “, разясняват осведомени с въпросната операция.
Номерът бил вероятен най-много заради това, че системата ВАР дели секундата на 25 фрагмента. В Англия да вземем за пример кадите били 50, само че тогава шашмата нямало по какъв начин да стане толкоз качествена, колкото у нас.
Имало измислена и друга ловкост. Съдиите на ВАР имат право да решат дали определеният от тях кадър да бъде излъчен по малкия екран за феновете и по кое време тъкмо. Това го няма на никое място по света. Но се правело, с цел да имат задоволително време да нагласят линиите по този начин, както им е преференциално.
Инфо: Уикенд
Тагове: ВАР шашма футболна мафия Първа лига футболни отбори съдии „ тънка засада “




