Никой играч не е по-голям от клуба, но някои раздели болят
Във футбола има едно неписано предписание и то е, че никой футболист не е по-голям от клуба. Неписано, само че изпитано и невероятно за оборване. Така е и с , който се раздели през днешния ден с , а по всичко проличава, че брат му Радослав ще го последва. Така е с огромни митове, а какво остава до двама несъмнено класни, само че не фундаментални футболисти на " сините "...
Но има нещо в тази разлъка, което оставя горчив усет. Какво е то? Ами, че тя поставя завършек на една история, която наподобява недописана. И евентуално клуб и състезател са си подали ръка на прощаване, само че наподобява като че ли и у двете страни има мъка. Защо - може да стане ясно тези дни, може след това, а може и в никакъв случай да не научим.
Не беше въобще надалеч времето, в което възможното завръщане на братя Цоневи на " Герена " беше вест номер едно и за това се шумеше всекидневно. И когато това се случи, близнаците бързо потвърдиха, че това не е без съображение, трансформирайки се в основни футболисти на Левски. Буквално от мач на мач ставаше ясно, че наличието на Борислав и Радослав на терена може да е единствено в интерес на тима. Когато пък се контузиха - в границите на една седмица и двамата, доста почитатели и представители на клуба увесиха носове. Може би всяко второ изявление по тематиката " Левски " в дългия интервал на възобновяване на Цоневи беше обвързвано с тях и клубът търпеливо изчакваше тяхното завръщане на терена.
Какво стои зад тези усещания и последвалите ги упования? Във всеки случай - много числа. Борислав беше разгласен за втори по значимост за клуба си футболист съгласно показателя на Инстат, а синът на легендата Георги Аспарухов разгласи, че братята са по-важни за " сините " от Кристиано Роналдо за неговия тим. През декември 2021 година беше оповестено, че двамата са взели участие в половината(!) от осъществените от отбора попадения - 12 от 21. Борислав си потегли през днешния ден с 12 попадения на сметката, реализирани в 30 мача.
Приказката на братя Цоневи на " Герена " последователно стартира да се срутва през есента на предходната година. Този срив нямаше насочна точка и до през днешния ден няма изясненост за какво се случи по този начин. Дали е тъй като заплатите на братята тежат на клуба, който още се бори за стабилизирането си, а те отхвърлят да си ги понижат? Дали тъй като Станимир Стоилов не мисли да разчита на тях или те не се вписват в визията му за това по какъв начин би трябвало да наподобява тимът? Дали тъй като след тежките травми те не бяха на предходната висота игрово? Дали пък истината е напълно друга и единствено забърканите в това я знаят?
Каквато и да е повода, остава някакво неприятно възприятие от метода, по който историята на братя Цоневи в Левски завършва. Защото си спомняме по какъв начин Борислав Цонев се завърна, без да мисли доста, макар че призна, че е бил разубеждаван поради тежката обстановка в клуба. " Но аз желаех да оказа помощ в този тежък миг, това е моят клуб ", уточни халфът тогава. Спомняме си по какъв начин на сагата за новите контракти на братята може да съперничи единствено тази с връщането им в Левски. Как треньорът тогава Живко Миланов сподели, че всички в клуба ще бъдат по-спокойни, когато Борислав и Радослав преподпишат. Когато това се случи, на уеб страницата си от Левски показаха, че те са съществени играчи на отбора и им благодари, че са останали правилни на клуба в един от най-тежките му интервали. Спомняме си, че никой от тях не се оплака от забавени заплащания и че даже в интервал с няколко хонорари обратно те дадоха пари за лагер на ДЮШ на Левски. Дори в известието за раздялата с Борислав от клуба му благодариха за всеотдайността със синия екип.
Във футбола има едно неписано предписание и то е, че никой футболист не е по-голям от клуба. Неписано, само че изпитано и невероятно за оборване. Точно толкоз невероятно, колкото е за един левскар да остане безучастен при мъчителната разлъка с Цоневи.
Сбогом или сбогом, " сини " момчета?
Но има нещо в тази разлъка, което оставя горчив усет. Какво е то? Ами, че тя поставя завършек на една история, която наподобява недописана. И евентуално клуб и състезател са си подали ръка на прощаване, само че наподобява като че ли и у двете страни има мъка. Защо - може да стане ясно тези дни, може след това, а може и в никакъв случай да не научим.
Не беше въобще надалеч времето, в което възможното завръщане на братя Цоневи на " Герена " беше вест номер едно и за това се шумеше всекидневно. И когато това се случи, близнаците бързо потвърдиха, че това не е без съображение, трансформирайки се в основни футболисти на Левски. Буквално от мач на мач ставаше ясно, че наличието на Борислав и Радослав на терена може да е единствено в интерес на тима. Когато пък се контузиха - в границите на една седмица и двамата, доста почитатели и представители на клуба увесиха носове. Може би всяко второ изявление по тематиката " Левски " в дългия интервал на възобновяване на Цоневи беше обвързвано с тях и клубът търпеливо изчакваше тяхното завръщане на терена.
Какво стои зад тези усещания и последвалите ги упования? Във всеки случай - много числа. Борислав беше разгласен за втори по значимост за клуба си футболист съгласно показателя на Инстат, а синът на легендата Георги Аспарухов разгласи, че братята са по-важни за " сините " от Кристиано Роналдо за неговия тим. През декември 2021 година беше оповестено, че двамата са взели участие в половината(!) от осъществените от отбора попадения - 12 от 21. Борислав си потегли през днешния ден с 12 попадения на сметката, реализирани в 30 мача.
Приказката на братя Цоневи на " Герена " последователно стартира да се срутва през есента на предходната година. Този срив нямаше насочна точка и до през днешния ден няма изясненост за какво се случи по този начин. Дали е тъй като заплатите на братята тежат на клуба, който още се бори за стабилизирането си, а те отхвърлят да си ги понижат? Дали тъй като Станимир Стоилов не мисли да разчита на тях или те не се вписват в визията му за това по какъв начин би трябвало да наподобява тимът? Дали тъй като след тежките травми те не бяха на предходната висота игрово? Дали пък истината е напълно друга и единствено забърканите в това я знаят?
Каквато и да е повода, остава някакво неприятно възприятие от метода, по който историята на братя Цоневи в Левски завършва. Защото си спомняме по какъв начин Борислав Цонев се завърна, без да мисли доста, макар че призна, че е бил разубеждаван поради тежката обстановка в клуба. " Но аз желаех да оказа помощ в този тежък миг, това е моят клуб ", уточни халфът тогава. Спомняме си по какъв начин на сагата за новите контракти на братята може да съперничи единствено тази с връщането им в Левски. Как треньорът тогава Живко Миланов сподели, че всички в клуба ще бъдат по-спокойни, когато Борислав и Радослав преподпишат. Когато това се случи, на уеб страницата си от Левски показаха, че те са съществени играчи на отбора и им благодари, че са останали правилни на клуба в един от най-тежките му интервали. Спомняме си, че никой от тях не се оплака от забавени заплащания и че даже в интервал с няколко хонорари обратно те дадоха пари за лагер на ДЮШ на Левски. Дори в известието за раздялата с Борислав от клуба му благодариха за всеотдайността със синия екип.
Във футбола има едно неписано предписание и то е, че никой футболист не е по-голям от клуба. Неписано, само че изпитано и невероятно за оборване. Точно толкоз невероятно, колкото е за един левскар да остане безучастен при мъчителната разлъка с Цоневи.
Сбогом или сбогом, " сини " момчета?
Източник: sportlive.bg
КОМЕНТАРИ