Във футбола бивша Югославия е нещо като Бразилия. Не, не

Във футбола някогашна Югославия е нещо като Бразилия. Не, не бързайте да се смеете. Без пет международни трофеи, Пеле, Гаринча, Зико, Сократес и Роналдо, само че пък разхвърляла свои хиляди фрагменти из всички точки на планетата. Няма кътче на Земята, на което се играе футбол и на което не е достигал състезател от някогашна Югославия. По това си наподобяват с бразилците – по футболния експорт. Както може да се чака, треньорите от страните на запад от Калотина също са много търсени.

Помислете какъв брой сходни експерти работиха и не престават да работят у нас. Да вземем един Люпко Петрович, който има визитка по-дебела от библията, в която е вписано и спечелването на КЕШ с Цървена звезда при започване на 90-те на предишния век. Да не отваряме дума за другите бележити експерти от някогашна Югославия, реализирали триумфи от всевъзможен диаметър и преподавали футболната игра.

Но в идващите редове ще ви разкажем историята на един сръбски треньор, която напълно не е славна, само че пък за сметка на това е прелюбопитна. Още повече, че Борис Буняк остава вечно във футбола с купата „ първият задграничен треньор в съветския футбол “.
Годината е 2000. 16 мача преди края на сезона в съветския хайлайф Уралан от град Елиста е на предпоследното място, когато тимът е стихотворец от Буняк.
Преводач на експерта е неговият съотечественик Драган, който идва в страната като строител, само че нещата по този начин се развиват за него, че постъпва в Уралан като консултант на управлението. Именно той предлага няколко сръбски играчи и те са привлечени в отбора от Елиста.

Борис Буняк пък идва в Уралан по покана на президента на Калмикия Кирсан Илюмжинов. Той опровергава легендата, че президентът го сбъркал с украинеца Леонид Буряк и по тази причина разрешил назначението му.
Струва си обаче да се спрем на нея. От клуба се обаждат да координират дейностите си с президента, а връзката е неприятна. Илюмжинов схванал „ БуНяк “ поради сходството на имената на двамата наставници и дал благословията си. Забавно, нали? Но прекомерно евентуално е да се е случило в действителност. И по този начин Буряк да е станал… Буняк.

Преди да пристигна в Уралан, Борис в никакъв случай не е водил тим отвън рамките на някогашна Югославия. Смята, че съветското състезание може да му послужи като трамплин за сполучлива кариера, макар че си няма разбиране от локалната лига.
„ Един от някогашните ми играчи ми се обади. Агентът му имаше дебели връзки с руснаците и те ми споделиха, че има опция да отпътува за Русия и да работя с клуб от елитната лига. Попитах по какъв начин се споделя този клуб. Отговориха ми, че става въпрос за Уралан.

Честно казано, даже не знаех, че има подобен тим “, споделя Буняк.
Той остава отпред на клуба единствено 16 мача, само че този интервал е същински шоу:

– Статистиката на Буняк в Уралан: 2 равенства и 14 загуби. През целия сезон Уралан събира единствено 12 точки и позволява 61 гола във вратата си. След всеки изгубен мач Буняк упреква съдиите. И до през днешния ден е уверен, че отборът му е потърпевш поради съдийски скрит план.

– Играчите на Уралан си водят проститутки в хотела и се напиват до пристъп съвсем при всяко посещение. Буняк назначава защита, която да следи за дисциплината, само че даже това не оказва помощ за определяне на ред. Гардовете избират да се включват в оргиите и да се наливат с футболистите. По това време няма ограничаване, тъй че в Уралан играят „ единствено “ 24-има чужденци.

– Буняк се среща с някои от новодошлите в самолета преди мач. Води ги вездесъщият Драган и от време на време влизат в игра без нито една подготовка. В началото треньорът хвали всеки нов от легионерите, само че след 2-3 мача стартира гневно да ги подлага на критика за липса на качества и се опрадвава, че са взети зад тила му.

– В предпоследния кръг Уралан губи от Локомотив Москва с 0:9. Защитникът Арик Цвайба изяснява това с протест и неналичието на пари. Буняк напомня, че след разгрома тимът е бил пуснат в „ отпуск “ за 15 дни. Естествено – неплатен.

– От всички треньори в лигата сърбинът беседва единствено със Сьомин и Слуцки. „ Това беше някакъв търговски план. Очевидно някой е имал финансов интерес от поканата му. Трудно беше сърбинът да се назова треньор “, спомня си Вячеслав Геращенко, който по-късно също води Уралан.

Изпадането не е чак такава покруса и отборът се завръща в най-горния ешелон единствено след година. Клубът живее до 2005-а, когато изпада още веднъж. Заради проблеми с финансирането и дефицита на играчи Уралан остава без лиценз. На негово място се появява ФК Елиста, само че и той не просъществува дълго.

Кариерата на Борис Буняк обаче се развива забавно. Няколко години той работи в родината си Сърбия и даже е асистент на тогавашния европейски първенец Цървена звезда по времето на добре познатия у нас Славолюб Муслин. Приписва си, че е откривателят на Никола Жигич, направил солидна кариера в Испания и Англия.
След това стартира пътешествието на Буняк, който обикаля Кувейт, Танзания и Мианмар. Особено добре му се получава в Кувейт, където през 2014 година печели Купата на принца. С ливанския Ал-Неймех също стига до трофей, който отпразнува уместно с помощниците си.

Представете си, в случай че не беше „ съдийският скрит план “, какво можеше да реализира в Уралан. Колкото и съветските му сътрудници при започване на века да не имат вяра, че Борис е футболен треньор. Но историята учи, че футболните фрагменти от страните от някогашна Югославия в никакъв случай не би трябвало да се подценяват.