Франция стачкува за втори път срещу пенсионната реформа на Макрон
Във Франция стартира втора стачка от вълната от митинги против пенсионната промяна на президента Еманюел Макрон . В стачката вземат участие осем огромни профсъюза, като е възпрепятствана работата на учебните заведения, публичния превоз и петролните рафинерии, заяви Би Би Си във вторник.
На 19 януари първата стачка срещу измененията, предвиждани тази година от държавното управление на Макрон, като тогава се включиха над един милион души.
" Надяваме се още веднъж да бъдем най-малко толкоз доста ", сподели ръководителят на левия синдикат CGT Филип Мартинес по-рано денем пред медиите.
Протестите във вторник се организират в цяла Франция. Шествието в Париж стартира в 16 ч. българско време. По-рано денем се състояха митинги в Тулуза, Марсилия, Ница, Сен Назер, Нант и Рен, а съгласно Мартинес ще има 250 протестни шествия.
По информация на Льо Монд са мобилизирани към 11 000 служители на реда, като 4000 от тях са ситуирани в Париж, където се чакат няколкостотин екстремистки настроени стачкуващи съгласно вътрешното министерство.
Според профсъюзите, написа Би Би Си, половината учители в страната стачкуват, а съгласно Министерството на образованието броят им е малко над една четвърт.
Социологически изследвания в страната демонстрират, че огромно болшинство от гласоподавателите не утвърждава промяната. Според ръководещите тя е значима, с цел да защищити пенсионната система от банкрут в бъдеще.
Реформата планува увеличение на минималната възраст за пенсиониране от 62 на 64 години , како и на нужния брой години, в които е работил един жител, с цел да получава цялостна пенсия. Ще отпаднат и специфичните условия за ранно пенсиониране при някои специалности.
През декември Макрон сподели, че е решен да реализира промяната си през 2023 година, като досега държавното управление му не демонстрира съмнение макар публичното неодобрение.
За да бъде призната, тя би трябвало да бъде гласувана в Народното събрание където държавното управление на Макрон загуби безспорното си болшинство. Възможна поддръжка се чака от консерваторите. В случай че това не стане, Борн има право да приложи конституционна пълномощие, познато като член 49, параграф 3, което ѝ разрешава да прокарва закони без гласоподаване.
На 19 януари първата стачка срещу измененията, предвиждани тази година от държавното управление на Макрон, като тогава се включиха над един милион души.
" Надяваме се още веднъж да бъдем най-малко толкоз доста ", сподели ръководителят на левия синдикат CGT Филип Мартинес по-рано денем пред медиите.
Протестите във вторник се организират в цяла Франция. Шествието в Париж стартира в 16 ч. българско време. По-рано денем се състояха митинги в Тулуза, Марсилия, Ница, Сен Назер, Нант и Рен, а съгласно Мартинес ще има 250 протестни шествия.
По информация на Льо Монд са мобилизирани към 11 000 служители на реда, като 4000 от тях са ситуирани в Париж, където се чакат няколкостотин екстремистки настроени стачкуващи съгласно вътрешното министерство.
Според профсъюзите, написа Би Би Си, половината учители в страната стачкуват, а съгласно Министерството на образованието броят им е малко над една четвърт.
Социологически изследвания в страната демонстрират, че огромно болшинство от гласоподавателите не утвърждава промяната. Според ръководещите тя е значима, с цел да защищити пенсионната система от банкрут в бъдеще.
Реформата планува увеличение на минималната възраст за пенсиониране от 62 на 64 години , како и на нужния брой години, в които е работил един жител, с цел да получава цялостна пенсия. Ще отпаднат и специфичните условия за ранно пенсиониране при някои специалности.
През декември Макрон сподели, че е решен да реализира промяната си през 2023 година, като досега държавното управление му не демонстрира съмнение макар публичното неодобрение.
За да бъде призната, тя би трябвало да бъде гласувана в Народното събрание където държавното управление на Макрон загуби безспорното си болшинство. Възможна поддръжка се чака от консерваторите. В случай че това не стане, Борн има право да приложи конституционна пълномощие, познато като член 49, параграф 3, което ѝ разрешава да прокарва закони без гласоподаване.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ