Джулиан Барнс, който харесва книгите повече от живота
Британският публицист Джулиан Барнс навърши 80 години и разгласи " Отпътуване " за последния си разказ. Носителят на " Букър " поставя завършек на 45-годишната си писателска кариера. Той е човек на деня на Свободна Европа.
Джулиан Барнс е един от най-ярките модерни английски писатели, представител на постмодернизма и притежател на премията " Букър " (2011).
На 19 януари той стана на 80 години , а на 22 януари излиза на български романът му " Отпътуване " (издателство " Обсидиан " ), за който той споделя, че ще е последната му книга.
" Имам възприятието, че съм изсвирил всичките си мелодии ", споделя Барнс пред " Гардиън ".
Така " Отпътуване " се трансформира в заключителна част на 45-годишната му писателската му кариера, която включва романи, разкази, записки, есета, биографии, пътеписи, преводи и даже детективски романи и лирика под псевдоним.
" Някои избират живота, само че на мен повече ми харесват книгите ", споделя Барнс.
Той въпреки всичко няма да спре да написа. " Ще се занимавам с публицистика, рецензии и други сходни. Но що се отнася до книгите, това е последната ми ", прибавя той.
" Отпътуване " е разказ за любовта, за срещите и разделите, които съпътстват живота на хората, както и за изменчивата природа на човешката памет, написа в представянето на книгата.
Барнс е роден на 19 януари 1946 г в Лестър, Англия, в семейство на учители по френски език. Малко по-късно фамилията се реалокира в Лондон, където Барнс приключва учебно заведение. Продължава образованието си в лицей в Оксфорд, учи модерни езици и се дипломира с отличие през 1968 година
След това работи като лексикограф за приложението към Оксфордския речник на британския език, по-късно става рецензент и книжовен редактор за списанията " Ню Стейтсман " и " Ню Ревю ".
За себе си в оня интервал Барнс споделя, че е бил доста свенлив. " Когато имаше седмични срещи, аз бях неподвижен от безмълвие и ме смятаха за глух член на екипа ".
От 1979 до 1986 година той работи като ефирен критик, първо за " Ню Стейтсман ", след това за " Обзървър ". През този интервал стартира да написа, а първият му разказ " Метроленд " е оповестен през 1980 година
Две години по-късно на пазара е вторият му разказ " Преди да ме срещне ", а след още две години издава и третия - " Папагалът на Флобер ", с който прави пробив в литературните среди.
Книгата показва фрагментирана биографична история на възрастния доктор Джефри Брейтуейт, който е захласнат от живота на Гюстав Флобер. Романът има огромен триумф, изключително във Франция, и оказва помощ на Барнс да се утвърди като сериозна литературна фигура, откакто е номиниран за премията " Букър ".
Следват романите " Гледайки към слънцето " (1986), " История на света в 10 и половина глави " (1089). През 80-те Барнс написа и четири престъпни романа под псевдонима Дан Кавана (Барнс неотдавна се е оженил за литературната агентка Път Кавана).
И до момента в който написването на " Метроленд " му лишава 8 години, за всеки от детективските романи Бърнс отделя по-малко от две седмици - опит, с цел да ревизира " какво би било да пиша толкоз бързо, колкото мога, по съсредоточен метод ".
През 90-те години Барнс написва още няколко романа, измежду които " Бодливо свинче " (1992), след визитата му в България през 1990 година В книгата се споделя за процеса против един източноевропейски деспот (не е казано от коя страна, само че е основана най-вече на наблюдения от България и процеса против Тодор Живков) и събитията след 1989 година
През 2005 година излиза романът му " Артър и Джордж ", които също е номиниран за " Букър ". Това е роман за закононарушение, разследвано от сър Артър Конан Дойл, който изстрелва кариерата на Барнс в по-популярния мейнстрийм. Книгата е включена в листата на бестселърите на " Ню Йорк Таймс ".
В продължение на седмици в същия лист е включен и идващия му разказ - " Предчувствие за край " (2011), за който Барнс получава " Букър " и и премията " Europese Literatuurprijs ".
За " Букър " е номиниран още един негов разказ - " Англия, Англия " (1998). Той е притежател и на Ордена за изкуство и литература (2004), както и премиите " Съмърсет Моъм ", " Джефри Фабер Мемориал ", " Йерусалим ".
Барнс се интересува надълбоко от история, политика и философия. През 2013 година се изправи против английското държавно управление поради " всеобщото закриване на публични библиотеки ", " рухването на Англия в международната ранглиста за просветеност " и " идеологическото поклонение пред пазара и все по-голямата бездна сред богати и небогати ".
Той съжалява и за напускането на Европейски Съюз от Англия и му се желае да има вяра, че " това е единствено епизод, който ще завърши ". В публикация за френското издание " Фигаро " през 2020 година Барнс написа:
" През 1998 година написах един разказ - " Англия, Англия ", който се развива в бъдещето (приблизително в нашето време), в който Обединеното кралство се произнася посредством урните за овакантяване на Европа и го реализира, " преговаряйки с такава упорита непредпазливост, че най-после Съюзът заплати (на британците), с цел да си тръгнат ". Ако в този ден на потиснатост ме помолят да направя ново знамение, бих споделил: ще се върнем (ако ни искате) ".
Джулиан Барнс е един от най-ярките модерни английски писатели, представител на постмодернизма и притежател на премията " Букър " (2011).
На 19 януари той стана на 80 години , а на 22 януари излиза на български романът му " Отпътуване " (издателство " Обсидиан " ), за който той споделя, че ще е последната му книга.
" Имам възприятието, че съм изсвирил всичките си мелодии ", споделя Барнс пред " Гардиън ".
Така " Отпътуване " се трансформира в заключителна част на 45-годишната му писателската му кариера, която включва романи, разкази, записки, есета, биографии, пътеписи, преводи и даже детективски романи и лирика под псевдоним.
" Някои избират живота, само че на мен повече ми харесват книгите ", споделя Барнс.
Той въпреки всичко няма да спре да написа. " Ще се занимавам с публицистика, рецензии и други сходни. Но що се отнася до книгите, това е последната ми ", прибавя той.
" Отпътуване " е разказ за любовта, за срещите и разделите, които съпътстват живота на хората, както и за изменчивата природа на човешката памет, написа в представянето на книгата.
Барнс е роден на 19 януари 1946 г в Лестър, Англия, в семейство на учители по френски език. Малко по-късно фамилията се реалокира в Лондон, където Барнс приключва учебно заведение. Продължава образованието си в лицей в Оксфорд, учи модерни езици и се дипломира с отличие през 1968 година
След това работи като лексикограф за приложението към Оксфордския речник на британския език, по-късно става рецензент и книжовен редактор за списанията " Ню Стейтсман " и " Ню Ревю ".
За себе си в оня интервал Барнс споделя, че е бил доста свенлив. " Когато имаше седмични срещи, аз бях неподвижен от безмълвие и ме смятаха за глух член на екипа ".
От 1979 до 1986 година той работи като ефирен критик, първо за " Ню Стейтсман ", след това за " Обзървър ". През този интервал стартира да написа, а първият му разказ " Метроленд " е оповестен през 1980 година
Две години по-късно на пазара е вторият му разказ " Преди да ме срещне ", а след още две години издава и третия - " Папагалът на Флобер ", с който прави пробив в литературните среди.
Книгата показва фрагментирана биографична история на възрастния доктор Джефри Брейтуейт, който е захласнат от живота на Гюстав Флобер. Романът има огромен триумф, изключително във Франция, и оказва помощ на Барнс да се утвърди като сериозна литературна фигура, откакто е номиниран за премията " Букър ".
Следват романите " Гледайки към слънцето " (1986), " История на света в 10 и половина глави " (1089). През 80-те Барнс написа и четири престъпни романа под псевдонима Дан Кавана (Барнс неотдавна се е оженил за литературната агентка Път Кавана).
И до момента в който написването на " Метроленд " му лишава 8 години, за всеки от детективските романи Бърнс отделя по-малко от две седмици - опит, с цел да ревизира " какво би било да пиша толкоз бързо, колкото мога, по съсредоточен метод ".
През 90-те години Барнс написва още няколко романа, измежду които " Бодливо свинче " (1992), след визитата му в България през 1990 година В книгата се споделя за процеса против един източноевропейски деспот (не е казано от коя страна, само че е основана най-вече на наблюдения от България и процеса против Тодор Живков) и събитията след 1989 година
През 2005 година излиза романът му " Артър и Джордж ", които също е номиниран за " Букър ". Това е роман за закононарушение, разследвано от сър Артър Конан Дойл, който изстрелва кариерата на Барнс в по-популярния мейнстрийм. Книгата е включена в листата на бестселърите на " Ню Йорк Таймс ".
В продължение на седмици в същия лист е включен и идващия му разказ - " Предчувствие за край " (2011), за който Барнс получава " Букър " и и премията " Europese Literatuurprijs ".
За " Букър " е номиниран още един негов разказ - " Англия, Англия " (1998). Той е притежател и на Ордена за изкуство и литература (2004), както и премиите " Съмърсет Моъм ", " Джефри Фабер Мемориал ", " Йерусалим ".
Барнс се интересува надълбоко от история, политика и философия. През 2013 година се изправи против английското държавно управление поради " всеобщото закриване на публични библиотеки ", " рухването на Англия в международната ранглиста за просветеност " и " идеологическото поклонение пред пазара и все по-голямата бездна сред богати и небогати ".
Той съжалява и за напускането на Европейски Съюз от Англия и му се желае да има вяра, че " това е единствено епизод, който ще завърши ". В публикация за френското издание " Фигаро " през 2020 година Барнс написа:
" През 1998 година написах един разказ - " Англия, Англия ", който се развива в бъдещето (приблизително в нашето време), в който Обединеното кралство се произнася посредством урните за овакантяване на Европа и го реализира, " преговаряйки с такава упорита непредпазливост, че най-после Съюзът заплати (на британците), с цел да си тръгнат ". Ако в този ден на потиснатост ме помолят да направя ново знамение, бих споделил: ще се върнем (ако ни искате) ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ