Какво пише в териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони?
Във финалните текстове на териториалните проекти за обективен преход на Стара Загора, Перник и Кюстендил се планува до 2030 година България да понижи излъчванията от въглищните Топлоелектрическа централа, а не по-късно от 2038 година да спре напълно потреблението на въглища за произвеждане на електрическа енергия.
Темата у нас не е нова и за желанията на България да спре производството на ток от въглища до 2038 година се приказва от дълго време.
Въпреки това, изпращането на текстовете в Брюксел провокира митинги на енергетици и миньори. отхвърлят среща с държавното управление и упорстват ръководещите да дойдат персонално при тях.
По думите на ръководителя на КТ „ Подкрепа “ Димитър Манолов по бТВ, протестиращите „ не демонстрират никакъв интерес “ към препоръчаните от държавното управление обезщетения до 36 заплати или 150 000 лева, за чиновниците, които непринудено се преквалифицират и изоставен сектора. Според Манолов „ никой не знае какво написа в териториалните проекти “.
Текстовете обаче са оповестени още в петък, 29 септември 2023 година, излиза наяве от известие на пресцентъра на Министерския съвет.
Каква е тежестта на тока от въглища за енергийната система на България?
Ключовите за българската енергетика въглищни Топлоелектрическа централа, ще имат все по-малка тежест.
По данни на „ Капитал “, през август въглищните централи в България са произвели по-малко електрическа енергия, в сравнение с през юли, и двойно по-малко от август 2022 година, когато беше пикът на високите цени на тока в Европа.
Все отново като дял въглищната електрическа енергия остава втората по величина в страната - към 25.16% идва точно от въглищни Топлоелектрическа централа, като води с няколко пункта пред ВЕИ - 24.66%.
Държавата възнамерява новите ВЕИ мощности да се утроят до 2035 година Дотогаваще бъде поддържан потенциал от 1 GW мощности, употребяващи лигнитни въглища, за застраховане на сериозните потребности за обезпечаване на националния електроенергиен баланс при разнообразни климатични и геополитически сюжети.
Така след 2035 година, въглищните мощности не се чака да имат значима роля в енергийния микс на България.
Като се има поради, че огромна част от тях не са осъвременени и не престават да замърсяват въздуха, това би трябвало да е добра вест.
Заради концентрацията на въглищни Топлоелектрическа централа и мини, които са ситуирани на територията на региона, Стара Загора е избрана като най-засегната от прехода към зелен ток.
Стара Загора като „ Водороден хъб на Европейски Съюз “
Заетите в мините и Топлоелектрическа централа в региона на Стара загора са над 11 хиляди души, по тази причина и районът се смята за най-засегнат от позиция на заетостта.
Според териториалния проект за обективен преход на Стара Загора, до 2030 година би трябвало да бъдат разкрити минимум 12 хиляди различни работни места в други стопански браншове заради пониженото потребление на въглищните ТЕЦ-ове.
До 2038 година се чака да бъдат основани още най-малко 15 хиляди нови работни места в други стопански сфери с постепенния прогрес на енергийния преход до окончателното извеждане от употреба на въглищните централи.
Накратко - засегнатите миньори ще би трябвало да се преквалифицират и да покачат експертизата си, с цел да отговорят на потребностите на бъдещата стопанска система.
Предвижда се токът от въглища да бъде сменен от сила от зелени мощности. А Стара Загора се дефинира като една от най-подходящите области за създаване и употреба на наземни фотоволтаични системи.
Според документа, ограниченията за поощряване на ВЕИ и съхранението на сила се допълват взаимно и целят да обезпечат диверсификация на стопанската система, да покачат заетостта и качеството на живот и да поддържат задачите за индиферентност във връзка с климата.
И до момента в който процесът на последователно преустановяване на производството на сила от въглища в енергийния комплекс „ Марица Изток “ не е почнал, то в Кюстендил и Перник към този момент се върви в тази посока.
В област Перник е до 2030 година би трябвало да са създадениоколо 1500 места в различна претовареност. А прогнозите са да бъдат основани 1800 други до 2038 година.
За област Кюстендил през първата етапна година ще бъдат нужни към 2200 работни места в други браншове. А до 2038 година още 2700 нови работни места.
Амбицията на Европейски Съюз е да бъде климатично безпристрастен до 2050 година
·
Темата у нас не е нова и за желанията на България да спре производството на ток от въглища до 2038 година се приказва от дълго време.
Въпреки това, изпращането на текстовете в Брюксел провокира митинги на енергетици и миньори. отхвърлят среща с държавното управление и упорстват ръководещите да дойдат персонално при тях.
По думите на ръководителя на КТ „ Подкрепа “ Димитър Манолов по бТВ, протестиращите „ не демонстрират никакъв интерес “ към препоръчаните от държавното управление обезщетения до 36 заплати или 150 000 лева, за чиновниците, които непринудено се преквалифицират и изоставен сектора. Според Манолов „ никой не знае какво написа в териториалните проекти “.
Текстовете обаче са оповестени още в петък, 29 септември 2023 година, излиза наяве от известие на пресцентъра на Министерския съвет.
Каква е тежестта на тока от въглища за енергийната система на България?
Ключовите за българската енергетика въглищни Топлоелектрическа централа, ще имат все по-малка тежест.
По данни на „ Капитал “, през август въглищните централи в България са произвели по-малко електрическа енергия, в сравнение с през юли, и двойно по-малко от август 2022 година, когато беше пикът на високите цени на тока в Европа.
Все отново като дял въглищната електрическа енергия остава втората по величина в страната - към 25.16% идва точно от въглищни Топлоелектрическа централа, като води с няколко пункта пред ВЕИ - 24.66%.
Държавата възнамерява новите ВЕИ мощности да се утроят до 2035 година Дотогаваще бъде поддържан потенциал от 1 GW мощности, употребяващи лигнитни въглища, за застраховане на сериозните потребности за обезпечаване на националния електроенергиен баланс при разнообразни климатични и геополитически сюжети.
Така след 2035 година, въглищните мощности не се чака да имат значима роля в енергийния микс на България.
Като се има поради, че огромна част от тях не са осъвременени и не престават да замърсяват въздуха, това би трябвало да е добра вест.
Заради концентрацията на въглищни Топлоелектрическа централа и мини, които са ситуирани на територията на региона, Стара Загора е избрана като най-засегната от прехода към зелен ток.
Стара Загора като „ Водороден хъб на Европейски Съюз “
Заетите в мините и Топлоелектрическа централа в региона на Стара загора са над 11 хиляди души, по тази причина и районът се смята за най-засегнат от позиция на заетостта.
Според териториалния проект за обективен преход на Стара Загора, до 2030 година би трябвало да бъдат разкрити минимум 12 хиляди различни работни места в други стопански браншове заради пониженото потребление на въглищните ТЕЦ-ове.
До 2038 година се чака да бъдат основани още най-малко 15 хиляди нови работни места в други стопански сфери с постепенния прогрес на енергийния преход до окончателното извеждане от употреба на въглищните централи.
Накратко - засегнатите миньори ще би трябвало да се преквалифицират и да покачат експертизата си, с цел да отговорят на потребностите на бъдещата стопанска система.
Предвижда се токът от въглища да бъде сменен от сила от зелени мощности. А Стара Загора се дефинира като една от най-подходящите области за създаване и употреба на наземни фотоволтаични системи.
Според документа, ограниченията за поощряване на ВЕИ и съхранението на сила се допълват взаимно и целят да обезпечат диверсификация на стопанската система, да покачат заетостта и качеството на живот и да поддържат задачите за индиферентност във връзка с климата.
И до момента в който процесът на последователно преустановяване на производството на сила от въглища в енергийния комплекс „ Марица Изток “ не е почнал, то в Кюстендил и Перник към този момент се върви в тази посока.
В област Перник е до 2030 година би трябвало да са създадениоколо 1500 места в различна претовареност. А прогнозите са да бъдат основани 1800 други до 2038 година.
За област Кюстендил през първата етапна година ще бъдат нужни към 2200 работни места в други браншове. А до 2038 година още 2700 нови работни места.
Амбицията на Европейски Съюз е да бъде климатично безпристрастен до 2050 година
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ