Легендарното злато на Ямашита – откриването на най-голямото съкровище
Във финалните месеци на Втората международна война, до момента в който американската войска доближава, военачалник Томоюки Ямашита от японската имперска войска прави последните от поредност ужасяващи военни закононарушения.
Огромен тунелен комплекс е изкопан от японците в котловина Кагаян във Филипините. Вътре в тунела са скрити съкровища от немислим мащаб.
Кръстен просто Тунел 8, той е единствено един от общо 175 сходни, пръснати из окупираните от японците Филипини. Всеки от тунелите е цялостен със злато, скъпоценности, скулптури и изкуство за трилиони долари.
Японската войска е прекарала последните 8 години в най-голямото разграбване в историята. Опустошавайки Китай, Корея, Малайзия, и Индонезия, те систематично крадат непознати съкровища, трупани хиляди години. Междувременно японците правят безчет кървави зверства и военни закононарушения, групови изнасилвания, всеобщи убийства и опожарявания, каквито историята рядко е виждала.
Една нощ при започване на юни 1945г, когато войната на японците против Съединени американски щати е на път да бъде изгубена, военачалник Ямашита следи последното погребение на злато и скъпоценности.
Принц Такеда от имперското семейство е оказал помощ за проектирането и построяването на тунелите. Операцията е наречена „ Златна лилия “, кръстена на поема от император Хирохито. Всеки тунел е деликатно прокопан благодарение на инженери експерти и труда на плебеи филипинци и военнопленници.
В онази нощ Такеда води 175-те си подчинени в бункер в Тунел 8, с цел да отпразнуват последното си достижение. След няколко часа алкохол и песни, Такеда и Ямашита безшумно се изнизват. Входът на тунела е взривен с динамит и запечатан. Мъжете вътре, в случай че не са се самоубили, са оставени да се задушат до гибел, обградени от несметни благосъстояния.
Робите посрещат същата орис. Такеда и Ямашита правят всичко това с принуда, само че нямат опция – това е единственият метод да са сигурни, че местоположението на съкровищниците ще остане в загадка.
Принц Такеда бяга в Япония на борда на подводница, а Ямашита води остатъка от армията си на север, където се изправя против смазващата американска съпротива и се предава на 2 септември.
И в случай че цялата тази история не е задоволително невероятна, случилото се години по-късно е просто едно от най-изумителните неща, случвали се в миналото.
Рохелио Рохас и откриването на най-голямото богатство в света
Рохелио Рохас, именуван Роджър, бил някогашен филипински боец, който работил като ключар. През 1970г той живее със фамилията си на към 350км северно от Манила на остров Лусон. През уикендите Роджър прекарва времето си като търси съкровища с огромна група филипинци. Един от приятелите му, Албърт, получил карта от своя татко, който бил офицер в японската войска по време на Втората международна война. На картата било посочено местоположението на скришен тунел, където японците са скрили златно богатство. Роджър е уверен, че историята на Албърт Фучигами е истина.
„ Бяхме другари доста преди да ми опише за съкровището. Той ми разкри какво знае за тунелите и имах огромни очаквания, тъй като Фучигами беше наследник на японски боец. “
Роджър и Албърт наемат служащи, с цел да копаят на посоченото място. Още след няколко минути от изкопните работи, те откриват пласт от японски шрапнели. Няколко седмици по-късно, служащите пробиват в тунела, който японците очевидно били взривили с динамит. Тунелната система била комплицирана и разполагала с железопътни релси. Откриват, че една от детонациите е блокирала достъпа до главната зала. Това обаче не ги отхвърля и след усилена работа, Роджър първи влиза в залата.
„ За моя изненада, открих няколко скелета на японци. Сигурно бяха повече от 10. “
Роджър се натъква на забравена гробница, където прави най-шокиращото изобретение. В същата зала се издига голяма скулптура на Буда от солидно злато. Роджър и Албърт са стъписани. Докато служащите се пробват да изнесат тежащия 1 звук Буда, двамата откриватели потеглят още по-навътре в тунела. Там те откриват безчет сандъци, цялостни със златни кюлчета.
След като се отърсват от шока, те вземат решение да запечатат входа на тунела и отнасят статуята и малко кюлчета, с цел да ги продадат. Когато се прибира у дома обаче, Роджър и брат му вземат решение да огледат по-добре Буда. Тогава виждат, че нещо към врата на статуята не е както би трябвало. Вземат парче дърво и удрят главата няколко пъти… след което тя се отваря.
Вътре в статуята, пред очите на Роджър се разкрива следващото богатство – шепи необработени диаманти. Той ги скрива в един долап, а същата вечер брат му го снима със статуята. Роджър счита, че фотосите ще го предпазят, само че бърка. Новината за откритието му към този момент е достигнала до президентския замък в Манила.
Макар по това време Филипините да е демократическа, Фердинанд Маркос, дружно със брачната половинка си Имелда, ръководи като крал с стоманен пестник и брутална мощ. Два месеца, откакто Роджър открива съкровището, на 6 април 1971г въоръжени мъже, сякаш от националната организация за сигурност и престъпна полиция, нахлуват в дома му и принудително му лишават златните кюлчета и статуята на Буда. Червените ленти по оръжията им демонстрират, че са от елитната стража на президента.
На 19 април военните показват статуята пред народа, само че Роджър вижда, че тя не е същата, която са взели от него. Той е уверен, че президент Маркос е оркестрирал обиска и е прибрал същинската скулптура и го упреква обществено, като отива в полицията. Президентът афишира премия за главата му и Роджър е заставен да избяга със фамилията си в изолирано село в джунглата.
Когато публицисти се усъмняват, че статуята може да е фалшификат, те потеглят по следите на Роджър и го откриват. Убеждават го да се върне в Манила, с цел да разпознава Буда. Маркос обаче го принуждава още веднъж да избяга. Роджър отново се крие, единствено че две седмици по-късно е открит от кралската стража.
Войниците го заключват в хотелска стая и го изтезават, до момента в който той не подписва документ, че е бил корумпиран да излъже за статуята на Буда. Искат от него и да им каже къде е прикрито останалото богатство, само че даже след няколко седмици мъчения той не проговаря. На 18 май 1971г Роджър е задържан от служители на реда в цивилни облекла и прекарва няколко години в пандиза.
През 1986г синът и братът на Рохас, дружно с техни задгранични сътрудници, основават корпорацията Златния Буда (GBC), с цел да търсят правораздаване за дейностите на Маркос.
През март 1988г, в Съединени американски щати е подаден правосъден иск от Рохелио Рохас против някогашния филипински деспот Фердинанд Маркос и брачната половинка му Имелда Маркос. В желае си Рохас твърди, че през 1971г е разкрил златото на Ямашита. Разказва, че откакто открива съкровището е задържан от Маркос, а златото и статуята са му отнети и е изтезаван.
През 1993г Рохас умира при съмнителни условия в деня, преди да излезе да свидетелства в съда. Официално повода за гибелта му е инфаркт, само че има съмнения, че е бил погубен. Наследниците му и корпорацията Златния буда не престават да водят правосъдната борба след гибелта му.
През 1996г жури в Хонолулу отсъжда $22 милиарда вреди в интерес на фамилията на Рохас, които след присъдата са вдигнати на $41 милиарда – невиждана сума в историята. На 7 ноември 1998г хавайският съд анулира правосъдното решение за $41 милиарда против Фердинанд и Имелда Маркос. Основанието за това е липса на задоволително доказателства за количеството и оценката на откритото от Рохас богатство. Съдът удостоверява решението си по отношение на Маркос и кражбата на златния Буда и 17 златни кюлчета.
