Вътрешноевропейската миграция не е по-различна от междуконтиненталната. Това е просто

Вътрешноевропейската миграция не е по-различна от междуконтиненталната. Това е просто небивалица. Европейският съюз е направил прекомерно малко от позиция на основаването на обща еднаквост. Никой не мисли, че е първо европеец, а едвам по-късно, да речем, немец. А би трябвало да бъде назад!

В доста случаи нещата даже вървят в противоположната посока, при която регионализмът се слага преди всичко. Видяхме това да вземем за пример в Шотландия и Каталуня. Но действителният въпрос тук е суверенитетът. Много от тези сепаратистки региони имат лични институции. И въпреки всичко културната картина на някаква безоблачна тишина е утопична. Популизмът съществува, защото институциите се ръководят от елитите. Проблемът е неравенството при икономическата интеграция.

Фокусът от предходните години е бил върху икономическата интеграция, както и върху очакванията, че посредством тази икономическа глобализация културите ще се интегрират. Но светът не действа по този метод. Не единствено стопанската система е това, което движи хората – идентичността и културата също имат значение. И това точно е региона, в която Европейски Съюз има съществени недостатъчности. Това е нещото, което през днешния ден им предизвиква огромни главоболия.

В момента е налице един дребен хайлайф – хора, които смятат себе си за световни жители и за които географията и културата наподобява не са от голяма важност. Ако членовете на този хайлайф считат, че останалата част от света мисли като тях, те бъркат. Изгодите от глобализацията не бяха споделени равноправно, което е и повода, заради която има дърпане обратно. Болшинството от хората са към момента на национално, в случай че ли не и на районно равнище. Да се промени това ще бъде извънредно мъчно и дълготрайно.

(Из изявление на Александър Гьорлах от The WorldPost )