Вътрешните борби между най-големите крайнодесни партии в Европа хвърлиха предизборната

...
Вътрешните борби между най-големите крайнодесни партии в Европа хвърлиха предизборната
Коментари Харесай

Крайната десница в Европа е в смут две седмици преди евроизборите

Вътрешните битки сред най-големите крайнодесни партии в Европа хвърлиха предизборната им акция в ужас, заплашвайки да провалят резултатите им във вота за Европейски парламент, който се очакваше да донесе огромни победи за ултраконсервативните групи, написа Bloomberg, представена от Investor.bg.

В сряда Марин льо Пен съобщи, че крайнодясната ѝ партия „ Национално обединяване “ ще скъса връзките си с „ Алтернатива за Германия “ (AfD), откакто водещият претендент на немската партия, съобщи, че не всички членове на нацистката паравоенна организация SS са нарушители.

Разривът в последния миг акцентира един от обичайните проблеми пред тези партии – фактът, че не образуват обединен блок и многото им разлики може да надделеят над общото посред им. Това прави още по-малка вероятността крайнодясната група да успее да получи задоволително въздействие на евроизборите на 6-9 юни, с цел да наложи консервативна стратегия.

„ Всички те са националистически партии, които не са съгласни по доста неща на равнище Европейски Съюз, като се изключи че значително се опълчват на Европейски Съюз “, споделя в изявление Джейкъб Киркегаард, старши помощник в German Marshall Fund в Брюксел.

„ Те не харесват имигрантите, не харесват Европейски Съюз, само че защо друго са съгласни? Почти нищо “, добави той.

Очаква се общоевропейският алианс „ Идентичност и народна власт “ (ИД), който включва AfD и „ Национално обединяване “, да завоюва 11,2% от гласовете идващия месец, съгласно усреднени резултати от изследвания, формирани от Europe Elects. Това би дало на евроскептичния блок ИД 84 места в Европейския парламент по отношение на 59 на последните избори.

Тази прогноза обаче е по-ниска от декемврийската, когато се чакаха 93 места. А неотдавнашната неверна стъпка на AfD не е първата.

Максимилиан Крах, водещият претендент на AfD на евроизборите, беше представен предходната седмица от италианския вестник la Repubblica с мнения, които се възприемат като оневиняване на нацистката SS. Той към този момент беше под напън, откакто негов асистент в Европейския парламент беше арестуван предишния месец по съмнение в шпионаж в интерес на Китай. В сряда Крах напусна управителния комитет на партията и сподели, че приключва акцията си.

„ Това сигурно ще има негативен резултат върху изборните резултати “, споделя Киркегаард. „ Хората харесват спечелили, а десните партии не наподобяват като спечелили сега. Популистката прелест на десните партии може да се развие доста бързо, само че също по този начин може още веднъж да изчезне доста бързо “, споделя той.

Крайнодесните групи се надяваха да съумеят да образуват задоволително огромен блок след европейските избори идващия месец, с цел да могат да смекчат амбициозните климатични регулации и да предложат по-строги ограничения против имиграцията.

Най-голямата политическа група в Европейския парламент – дясноцентристката Европейска национална партия – получава 23% в изследванията, или дял, който би ѝ обезпечил 183 места. Прогнозите са лявоцентристкият Прогресивен алианс на социалистите и демократите (ПАСД) да завоюва 140 места, а центристко-либералната група Renew – 86. Това умерено би осигурило на трите партии безусловно болшинство, с което ще могат да блокират оферти от крайната десница.

Заместник-председателят на „ Национално обединяване “ на Льо Пен – Луи Алио, сподели по-рано тази седмица, че партията му не споделя „ същата визия за света “ като AfD и че е малко евентуално сегашният състав на обединенията да се резервира след изборите.

„ Това сигурно основава проблеми за крайната десница, защото демонстрира степента, до която може да стигне екстремизмът в някои елементи на AfD “, споделя в изявление Симоне Талиапиетра, старши откривател в мозъчния концерн Bruegel в Брюксел. „ Това може да хвърли сянка върху крайнодесния фронт и да изплаши част от евентуалния електорат “, показва още.

Войната на Русия в Украйна също послужи за разцепление в десницата, като доста партии, в това число AfD и партията „ Фидес “ на унгарския министър председател Виктор Орбан, симпатизират на Кремъл. Други, като Льо Пен и италианския министър председател Джорджа Мелони, застанаха зад Украйна.

Разривът в крайната десница може да обслужва и националните ползи, защото Льо Пен гледа към изборите за президент във Франция през 2027 година, когато Еманюел Макрон няма да може да се кандидатира заради ограничавания на мандата. „ Национално обединяване “ сега се радва на двуцифрено преимущество в анкетите.

„ Льо Пен в действителност не се интересува доста от Европейския парламент “, споделя Киркегаард. „ Тя се интересува единствено от това да се нарежда по този начин, че да завоюва идващите президентски избори във Франция. За нея шансът да се дистанцира от немска дясна партия, която има благосклонности към Waffen-SS, е подарък “, показва той.

Това значи, че даже крайната десница да се показа в сходство с упованията, неуспехът им да намерят общ дневен ред може да попречи на способността им да се наложат в Брюксел.

„ Единството постоянно е било един от главните проблеми “, споделя в изявление Дейв Синардет, професор по политически науки в Free University of Brussels.
Източник: faktor.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР