Доц. Велев: Почти е невъзможно е да се достигне до реална информация за болничните инфекции у нас
„ Вътреболничните инфекции имат почва у нас и тя е толкоз богата, че безусловно се закопават под нея и не ги виждаме “. Това сподели доцент Валери Велев, дм, учител в МУ – София и член на Факултетния съвет на Медицински факултет, по време на XII годишна конференция „ Иновации и положителни практики в здравния бранш “, проведена от „ Капитал “ и HealthPR с медийното партньорство на Zdrave.net.
По думите му понятието „ вътреболнични инфекции “ е остаряло, а вместо него се употребява „ инфекции, породени при оказване на здравно обслужване “.
Доц. Велев показа и най-честите причинители на патогените по отделения, като посочи, че това е върхът на айсберга, само че до действителното състояние е съвсем невероятно да се доближи. Макар данните в България да са нищожни, Европейският център за предварителна защита и надзор на болесттите (ECDC) е направил изследване за интервала 2022-2023 година при 3977 пациенти в 23 лечебни заведения, от които 13 са от второ равнище на подготвеност, а 10 – от трето. Според изследването инфектираните в лечебните заведения пациенти са били 147, а инфекциите – 171. Данните на ECDC определят каузи на инфекциите, породени при оказване на здравно обслужване у нас, на 3,7%, като в това време делът им в Европейски Съюз е 8%, което е причина данните за България да бъдат одобрявани скептично. Като индиректен белег доцент Велев уточни и периодичност на приемане на антимикробни средства в болница, като приблизително за Европейски Съюз тя е 32,4%, а в България – над 45%.
Адв. Величка Костадинова прегледа нормативната уредба по предварителната защита, критериите по установяването, доказването и контрола на вътреболничните инфекции. На равнище лечебно заведение отговорността е на неговия началник, уточни тя. България регистрира извънредно висока антибиотична устойчивост и ниски равнища на болнични инфекции по отношение на междинните за Европейски Съюз на фона на хиляди годишни инспекции и единични издадени актове за нарушавания и по-скоро става дума за липса на бистрота, добави адв. Костадинова.
Д-р Недялко Калъчев, създател и шеф на лаборатории CibaLab, подчертава върху неналичието на данни, бавната им обработка и ограничавания достъп до тях. По думите му свръхнатоварването в сестринското обслужване и изключително на тежкоболни пациенти води до пропуски. „ Липсва Национална антибиотична тактика, както и опция лекарите да се ориентират с картина на инфекциите и причинителите в действително време. Доказан резултат имат организационни ограничения като скрининг за избрани резистентни микроби “, сподели още доктор Калъчев.
„ В региона на вътреболничните инфекции у нас има потребност от политики, запаси и образование “, сподели зам.-председателят на Комисията по опазване на здравето в Народното събрание доктор Александър Симидчиев. Той предложи да се сътвори непрекъснато работещ механизъм под управлението на Министерство на здравеопазването с присъединяване на всички участващи в процеса страни, който да подсигурява съблюдаване на правилата за справяне с антимикробната устойчивост и болничните инфекции.
„ Единственият аршин за качество в лечебните заведения по света е равнището на болнични инфекции. Трябва да създадем система, като изкуственият разсъдък може доста да помогне с разбор и при стандартизиране след това “, сподели още той.
По думите му понятието „ вътреболнични инфекции “ е остаряло, а вместо него се употребява „ инфекции, породени при оказване на здравно обслужване “.
Доц. Велев показа и най-честите причинители на патогените по отделения, като посочи, че това е върхът на айсберга, само че до действителното състояние е съвсем невероятно да се доближи. Макар данните в България да са нищожни, Европейският център за предварителна защита и надзор на болесттите (ECDC) е направил изследване за интервала 2022-2023 година при 3977 пациенти в 23 лечебни заведения, от които 13 са от второ равнище на подготвеност, а 10 – от трето. Според изследването инфектираните в лечебните заведения пациенти са били 147, а инфекциите – 171. Данните на ECDC определят каузи на инфекциите, породени при оказване на здравно обслужване у нас, на 3,7%, като в това време делът им в Европейски Съюз е 8%, което е причина данните за България да бъдат одобрявани скептично. Като индиректен белег доцент Велев уточни и периодичност на приемане на антимикробни средства в болница, като приблизително за Европейски Съюз тя е 32,4%, а в България – над 45%.
Адв. Величка Костадинова прегледа нормативната уредба по предварителната защита, критериите по установяването, доказването и контрола на вътреболничните инфекции. На равнище лечебно заведение отговорността е на неговия началник, уточни тя. България регистрира извънредно висока антибиотична устойчивост и ниски равнища на болнични инфекции по отношение на междинните за Европейски Съюз на фона на хиляди годишни инспекции и единични издадени актове за нарушавания и по-скоро става дума за липса на бистрота, добави адв. Костадинова.
Д-р Недялко Калъчев, създател и шеф на лаборатории CibaLab, подчертава върху неналичието на данни, бавната им обработка и ограничавания достъп до тях. По думите му свръхнатоварването в сестринското обслужване и изключително на тежкоболни пациенти води до пропуски. „ Липсва Национална антибиотична тактика, както и опция лекарите да се ориентират с картина на инфекциите и причинителите в действително време. Доказан резултат имат организационни ограничения като скрининг за избрани резистентни микроби “, сподели още доктор Калъчев.
„ В региона на вътреболничните инфекции у нас има потребност от политики, запаси и образование “, сподели зам.-председателят на Комисията по опазване на здравето в Народното събрание доктор Александър Симидчиев. Той предложи да се сътвори непрекъснато работещ механизъм под управлението на Министерство на здравеопазването с присъединяване на всички участващи в процеса страни, който да подсигурява съблюдаване на правилата за справяне с антимикробната устойчивост и болничните инфекции.
„ Единственият аршин за качество в лечебните заведения по света е равнището на болнични инфекции. Трябва да създадем система, като изкуственият разсъдък може доста да помогне с разбор и при стандартизиране след това “, сподели още той.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ