Въстанието избухва на 20 юли 1903 г. в Битолски революционен

Въстанието избухва на 20 юли 1903 година в Битолски революционен окръг и на 6 август 1903 година в Одринско. В българската история, това е въстанието за избавление на Македония и Одринска Тракия, останали след Освобождението на България според Берлинския контракт (1878 г.) в рамките на Османската империя. По своя темперамент и цели, то е продължение на българската националнодемократична гражданска война от време на Възраждането.

В началото на ХХ в. ситуацията на Балканите е извънредно нестабилна, а това ескалира публичните настроения и настройки. Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 година, предизвикано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на огромен брой революционни комитети и заплашват организацията от нови провали. В началото на януари 1903 година в Солун е призован конгрес на ВМОРО. В отсъствието на огромна част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Даме Груев и други, които са съперници на каквито и да било прибързани дейности, конгресът взима решение за оповестяване на общо въстание напролет на 1903 година Макар и несъгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. Те поставят старания единствено за неговото отсрочване през лятото на същата година и за превръщането му от навсякъде в стратегическо, т. е. в дейности най-вече на въстанически чети в планинските и полупланинските региони, където дейностите на постоянната турска войска не могат да бъдат ефикасни. Всичко това е направено за да се отбрани популацията от полските региони от репресиите на турските управляващи.

Въстанието избухва на 20 юли (Илинден), откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни, всички обитаеми пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии) са обхванати от протести и се причисляват към Битоля. Кулминационна точка на въстанието става завладяването на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.На 6 август (Преображение) избухва въстание и в Одринско. Много селища в региона на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол се причисляват. Силата на протестът, даже доближава до оповестяването на Странджанската република (просъществува 26 дни). Започват и обществено-политически дейности - в освободените селища се открива нова власт по образеца на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е несъмнено за 14 септември (Кръстовден), само че избухва преди тази дата.