Васильовден е! Красиви имена празнуват днес
Васильовден е! На 1 януари се отбелязва Обрезание Господне и се уважава паметта на Свети Василий Велики. Празникът Обрезание Господне напомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се прави от евреите като знак на завета (договора) с Бог. С този празник приключва осемдневният церемониален цикъл на Рождество Христово.
Свети Василий Велики е бил популярен църковен преподавател, християнски мъдрец, мъдрец и публицист - един от тримата космополитен православни учители, изявен съперник на арианската разкол. Василий е бил свещеник на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите творби е " Шестоднев ". През Златния век на старобългарската книжовност Йоан Екзарх превежда " Шестоднев " на български език. Заради примерния си живот и висока осведоменост Свети Василий Велики е уважаван дружно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната черква.
На Василий Велики принадлежи и концепцията за дейното състрадание и добротворство като израз и реализация на Христовия закон за любовта и прошката. Той провежда и първия благотворителен отшелнически център в Кесария, в който негови ученици дават безплатна помощ на заболели и страдащи. Още приживе Василий е наименуван от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След края на земния му живот църквата го канонизира за светец и празнува паметта му в деня на неговата кончина.
Празникът е прочут като Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. Народната традиция свързва първия ден от годината и с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже (сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали), които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани.
На самия празник минават и деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Сурвакарите имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага. Сурвакарите носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. Народът счита дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни типове. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, а плодовете му се берат последни.
Вечерта преди празника стопанката на дома подготвя обичайна баница с шансове, употребявайки дрянови пъпки. Слага се и пара, а в среднощ най-възрастният представител на фамилията завърта баница. Всеки взима падналото се пред него парче с шанс, с цел да разбере каква година го чака. Останалото от баницата се пази " за Богородица ".
Днес имен ден честват всички, които носят имената Васил, Василен, Василена, Василий, Василия, Василка, Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко и Вълчо.
Свети Василий Велики е бил популярен църковен преподавател, християнски мъдрец, мъдрец и публицист - един от тримата космополитен православни учители, изявен съперник на арианската разкол. Василий е бил свещеник на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите творби е " Шестоднев ". През Златния век на старобългарската книжовност Йоан Екзарх превежда " Шестоднев " на български език. Заради примерния си живот и висока осведоменост Свети Василий Велики е уважаван дружно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната черква.
На Василий Велики принадлежи и концепцията за дейното състрадание и добротворство като израз и реализация на Христовия закон за любовта и прошката. Той провежда и първия благотворителен отшелнически център в Кесария, в който негови ученици дават безплатна помощ на заболели и страдащи. Още приживе Василий е наименуван от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След края на земния му живот църквата го канонизира за светец и празнува паметта му в деня на неговата кончина.
Празникът е прочут като Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. Народната традиция свързва първия ден от годината и с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже (сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали), които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани.
На самия празник минават и деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Сурвакарите имат лидер и човек, който извършва ролята на магарето и прибира парите и другите блага. Сурвакарите носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. Народът счита дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни типове. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, а плодовете му се берат последни.
Вечерта преди празника стопанката на дома подготвя обичайна баница с шансове, употребявайки дрянови пъпки. Слага се и пара, а в среднощ най-възрастният представител на фамилията завърта баница. Всеки взима падналото се пред него парче с шанс, с цел да разбере каква година го чака. Останалото от баницата се пази " за Богородица ".
Днес имен ден честват всички, които носят имената Васил, Василен, Василена, Василий, Василия, Василка, Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко и Вълчо.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ