10-те най-известни картини на Василий Кандински
Василий Кандински е съветски художник и теоретик на изкуството, работил основно в Германия и Франция. Освен един от най-влиятелните художници на ХХ век, Кандински е провъзгласен за татко на абстракционизма. Художникът се въодушевява от цветовете и има вяра, че може да съобщи разнообразни страсти посредством тях.
Кандински е роден на 4 декември 1866 година в заможно московско семейство. Следва право, стопанска система и етнология, тогава стартира и да рисува. През 1892 година става помощник към Юридическия факултет на Московския университет и се дами за братовчедка си Анна Чимиакин.
Избира да продължи да се занимава с изобразяване и по тази причина се мести в Мюнхен, където сред 1897 и 1899 година следва в частна школа по изобразяване, а от 1890 година в Художествената академия в Мюнхен. През 1901 година Кандински е измежду създателите на художествената група „ Фаланга “ и принадлежащото към нея учебно заведение по изобразяване. Отзивът е толкоз непретенциозен, че групата бива разпусната още през 1904 година След началото на Първата Световна война Кандински се завръща в Русия, където заема разнообразни управителни постове в региона на изкуствата. Междувременно се развежда с първата си жена, с цел да се ожени за Нина Андреевска.
В Русия художникът все по-трудно се помирява с ситуацията в новооснования Съветски съюз – най-много с орязването на свободата на изкуството. Заедно с жена си се изселва в Берлин през 1921 година и стартира да преподава във Ваймарската школа Баухаус. След закриването на школата семейство Кандински се мести в Париж. Василий продължава да рисува до юли 1944 година и умира няколко месеца по-късно, на 13 декември в Ньой сюр Сен.
10. Черни линии
Периодът сред 1910 и 1914 година се счита за връх на художественото майсторство на Кандински и платното „ Черни линии “ е едно от най-хубавите му достижения от този интервал. Картината е от първите в действителност нереални произведения на художника. Преди Първата международна война неговите картини са определяни като „ апокалиптични пейзажи “ и в тази работа разбираме за какво – художникът употребява мощните черни линии като контрастност на живите цветове, с цел да сътвори това, което самият той дефинира като „ дисонанс “.
9. Композиция Х
Музиката, като нереална част от природата, играе значима роля в творчеството на Кандински. Той назовава някои от спонтанните си произведения „ импровизации “ със трудност на „ комбинация “. Композиция Х е последната от серията сходни. Художникът употребява черен декор, с цел да усъвършенства образното влияние на блестящо оцветените форми на напред във времето. Композиция X е най-известната картина от късното творчество на Кандински, в която се отличава стремежът да се сътвори нравствен резонанс у фена.
8. Няколко кръга
Кандински основава голям брой произведения с геометрични форми, в които съгласно него „ кръгът е синтезът на великото опълчване “. Той комбинира ексцентричното и концентричното, като ги слага в една форма и ги балансира. Тази галактическа живопис с припокриващи се кръгове и хармонични цветове е кулминационната точка на напъните му да улови смисъла на кръга като форма.
7. Синият ездач
Картина от предабстрактния интервал на Кандински и най-известното му произведение от ранния му интервал. Художника изобразява ездача посредством цветове, а не с съответни форми. Тази техника за привличане вниманието, ще бъде употребена от Кандински в идващите му нереални произведения. Славата на тази картина се дължи и на обстоятелството, че тя носи същото име като авторитетната художествена група, учредена от Кандински и други негови съидейници.
6. Жълто-червено-синьо
Жълто-червено-синьо е рисувана в интервала, когато Кандински преподава в модернистичната школа Баухаус. Картината може да се преглежда като симфония, основана посредством обединение на неговия неповторим жанр с техниките на Баухаус и концепциите на суперматизма – направление в нереалната живопис, зародено в Русия.
5. Акварел без заглавие
Първата нереална картина освен на Кандински, само че и в света изобщо. С тази творба Кандински за първи път изцяло се отдалечава от представителните обичаи до този миг и се отдава на художествената абстракция. През 1911 година Кандински разгласява своя етюд „ За духовното в изкуството “, в който изяснява философията на новото течение в изкуството.
4. Композиция VIII
Картината съчетава детайли от супрематизма, конструктивизма и техники от учебното заведение Баухаус. Със своята рационална геометрична подреденост Композиция VIII е цялостната диаметралност на предходното платно от серията – Композиция VII. Творбата е една от най-известните картини от серията.
3. Проучване на цветовете: Квадрати с концентрични кръгове
Кандински се вдъхновявал от силата на цветовете и вярвал, че те могат да предават страсти, без да има нарисувани фигури. Художникът наричал цветовете „ одушевени същества “ и извеждал връзки, съгласно които жълтият цвят припомня на звуците на флейтата; на синия пък подхожда небесното успокоение, тъгата, кръгът; аленият е вътрешен разгар, форма на квадрат; зеленият е устойчивост и антиемоционалност.
2. On White II
Смятана за една от най-важните картини в изкуството от ХХ век, On White II съчетава разнообразни геометрични форми в прелестна цветова скица. Черното в картината символизира гибелта и по какъв начин опциите в живота ни могат да бъдат отнети. Белият цвят е знак на мира, до момента в който черният може да бъде знак и на незначителност.
1. Композиция VII
Според Кандински това е най-сложното произведение, което в миналото е създавал. Въпреки, че я рисува единствено за три дни, за тази картина художникът прави повече изследвания, в сравнение с за което и да е друго негово произведение. Кандински рисува общо 10 картини, наречени „ композиции “, като единствено 7 от тях са оживели до през днешния ден. Композиция VII е най-известното произведение на художника.
