О, пресвещени старини, под игото на функционална неграмотност
Василена Мирчева е преводач и редактор, работи за БНР. Анализът й е във връзка разгорещените диспути в обществените мрежи и форумите във връзка приспособения вид за възпитаници на романа " Под игото " от Иван Вазов на издателство " Византия ". В него са изменени над 6000 думи и фрази, 1885 обяснения са дадени в скоби.
" Някой възрастен, в случай че ви види да четете тази история, ще ви каже да спрете дотук, тъй като: " Годениците ", същинската книга, написана от Алесандро Мандзони, е огромна скука, скучна и нечетима. Не го слушайте. Много хора считат, че " Годениците " е скучна, тъй като са били задължени да я прочетат в учебно заведение към четиринайсетгодишна възраст, а всички неща, които вършим, тъй като сме принудени, са огромна скука. Но ви убеждавам, че книгата е завладяваща. "
Така стартира предговорът на Умберто Еко към приспособения от него разказ " Годениците ", писан през 1823 година Книгата е част от поредицата " Запази историята " по концепция на Алесандро Барико, предопределена за деца и подрастващи. В нея огромни модерни създатели преразказват литературни класики като " Гъливер ", " Антигона ", " Престъпление и наказване ". Идеята зад поредицата е, че книгите са живи, когато се четат, обявим ли ги за недосегаеми скрижали, от които и една запетая не може да се махне - обричаме ги на музеен живот и давност.
В тези къси книжки създателите съумяват да извадят есенцията
на съответните творби, да убедят читателите, че има смисъл и през днешния ден да четем тези книги, че са забавни и вълнуващи. Освен тези непосредствени цели, книжките от поредицата убеждават младата публика, че класиката не хапе и в една оптимистична версия предизвикат към този момент порасналите читатели да посегнат към оригиналите.
И по този начин стигаме до настоящия скандал с преведеното на актуален български издание на " Под игото " със заскобени пояснения на архаизмите, турцизмите и русизмите в оригинала.
Ако не друго, полемиките към изданието циментираха статута на вазовия разказ като най-първа свещена крава на българската литература и прибавиха някой и различен метър в издигането на пиедестала на " Под игото " още по-високо, отвън обсега на детските очи. А както знаем, в случай че желаеме да кажем на детето нещо по този начин, че да ни разбере, би трябвало да застанем на неговото равнище и да го гледаме в очите. Децата в 6-ти клас – първия миг на среща (сблъсък) с " Под игото " – на пердах (височина) към този момент са съвсем колкото възрастните, само че съгласно данните на PISA (видим ли това редуциране, знаем, че нищо хубаво не следва): " По четивна просветеност функционално необразованите възпитаници са 41,5%, което значи, че не схващат смисъла на прочетеното. "
От това следва, че превеждането на " Под игото " на актуален български е по-скоро смел и гръмък жест, в сравнение с мост към разбирането на романа на Патриарха.
Без да е прекомерно комплициран разказ, " Под игото " допуска четене за напреднали –
в случай че едно дете няма процедура да чете, никоя версия, с изключение на мощно приспособена, няма да доближи до него.
В британската издателска процедура от години има политика известни класики и велики творби да бъдат приспособени за разнообразни просветителни равнища и потребности. От Шекспир до Конан Дойл и от Дикенс до Агата Кристи, евентуално същото се отнася и до френската, италианската, испанската издателска просвета. Вероятно, в случай че през днешния ден реша да изучавам испански и доближи до равнище В1, ще съумея да намеря приспособено издание на " Дон Кихот ", съобразено точно с това равнище на притежаване на езика. Вероятно, също по този начин испанците не намират сходно нещо за кощунствено посягане към текста на Сервантес в частност и испанщината в целокупност.
Рано е да се мери резултатът от превеждането на " Под игото " с обясненията в скоби, само че надали то ще направи романът по-четен и прелъстителен за подрастващите, в случай че не са извоювани на доста по-ранен стадий за идеята на четенето. Естествено, добре е запознаването с четенето да е почнало преди потегляне на учебно заведение, т.е. топката поема към родителското поле, откъдето я вади гневна контраофанзива, ориентирана към методите на преподаване, езика на учебниците и натоварените ученически стратегии.
Така или другояче, в случай че от една страна твърдим, че " Под игото " е капсула на времето – жив, основан с любов (и носталгия) портрет на възрожденското общество, в същото време съдържа безконечни и универсални систематизирания, годни и през днешния ден за всеки българин – а от друга имаме полу-неграмотна публика, която счита, че четенето на литературната класика служи за взимане на изпити, изпадаме в патова обстановка.
Как да съумеем да убедим актуалните цифрово родени деца да прочетат " Под игото "?
Отговор ненапълно дава самият разказ – като го сложим на пиеса. " Представлението ", главата, в която Бяла църква се вълнува от слагането на " Многострадална Геновева ", се учи в 10 клас.
Има и друго – адаптирането на вазовата прозаичност за сцена към този момент е правено, освен това сполучливо. С друго произведение на класика, също недолюбвано (не прекомерно харесвано) от учениците – " Немили недраги ".
Постановката " Хъшове " на Александър Морфов се играе повече от 15 години на сцената на Народния спектакъл, който неслучайно носи името на Патриарха. При това се играе пред салон, цялостен с цели випуски деца, които съумяват без усложнения да схванат " какво е желал да каже създателят " и да съпреживеят паденията и възходите, иронията и възхитата, заложени в текста.
За тези повече от 15 години откак " Хъшове " е на сцена, България изгуби огромна част от популацията си и тематиката за изгнанието и сънародниците ни зад граница стана мъчително настояща и значима – което в действителност е основната специфичност на класиката – тя постоянно е модерна, тя постоянно ни споделя нещо за днешния ден.
Дали ще се откри надарен театрал, който да преведе " Под игото " на логичен, съответен и ангажиращ сценичен език, не зная. Знам единствено, че
злъчното надменност, с което академичната общественост посрещна преведеното " Под игото "
със заскобените пояснения с нищо не оказва помощ на разбирането на романа от актуалните деца.
И като става въпрос за университетски светила, дано приключим с Еко и финала на предговора му към " Годениците ":
" Накрая " Годениците " остава значима за италианските читатели книга, тъй като в Италия, през миналите два века, били изписани романи с не изключително значима стойност, до момента в който във Франция, в Англия, в Германия се появяват грандиозни произведения. И по този начин, книгата на Мандзони е първият огромен италиански разказ и има голямо въздействие над всички последващи писатели. Дори и над тези, които го правят оценка като скучен. "
" Някой възрастен, в случай че ви види да четете тази история, ще ви каже да спрете дотук, тъй като: " Годениците ", същинската книга, написана от Алесандро Мандзони, е огромна скука, скучна и нечетима. Не го слушайте. Много хора считат, че " Годениците " е скучна, тъй като са били задължени да я прочетат в учебно заведение към четиринайсетгодишна възраст, а всички неща, които вършим, тъй като сме принудени, са огромна скука. Но ви убеждавам, че книгата е завладяваща. "
Така стартира предговорът на Умберто Еко към приспособения от него разказ " Годениците ", писан през 1823 година Книгата е част от поредицата " Запази историята " по концепция на Алесандро Барико, предопределена за деца и подрастващи. В нея огромни модерни създатели преразказват литературни класики като " Гъливер ", " Антигона ", " Престъпление и наказване ". Идеята зад поредицата е, че книгите са живи, когато се четат, обявим ли ги за недосегаеми скрижали, от които и една запетая не може да се махне - обричаме ги на музеен живот и давност.
В тези къси книжки създателите съумяват да извадят есенцията
на съответните творби, да убедят читателите, че има смисъл и през днешния ден да четем тези книги, че са забавни и вълнуващи. Освен тези непосредствени цели, книжките от поредицата убеждават младата публика, че класиката не хапе и в една оптимистична версия предизвикат към този момент порасналите читатели да посегнат към оригиналите.
И по този начин стигаме до настоящия скандал с преведеното на актуален български издание на " Под игото " със заскобени пояснения на архаизмите, турцизмите и русизмите в оригинала.
Ако не друго, полемиките към изданието циментираха статута на вазовия разказ като най-първа свещена крава на българската литература и прибавиха някой и различен метър в издигането на пиедестала на " Под игото " още по-високо, отвън обсега на детските очи. А както знаем, в случай че желаеме да кажем на детето нещо по този начин, че да ни разбере, би трябвало да застанем на неговото равнище и да го гледаме в очите. Децата в 6-ти клас – първия миг на среща (сблъсък) с " Под игото " – на пердах (височина) към този момент са съвсем колкото възрастните, само че съгласно данните на PISA (видим ли това редуциране, знаем, че нищо хубаво не следва): " По четивна просветеност функционално необразованите възпитаници са 41,5%, което значи, че не схващат смисъла на прочетеното. "
От това следва, че превеждането на " Под игото " на актуален български е по-скоро смел и гръмък жест, в сравнение с мост към разбирането на романа на Патриарха.
Без да е прекомерно комплициран разказ, " Под игото " допуска четене за напреднали –
в случай че едно дете няма процедура да чете, никоя версия, с изключение на мощно приспособена, няма да доближи до него.
В британската издателска процедура от години има политика известни класики и велики творби да бъдат приспособени за разнообразни просветителни равнища и потребности. От Шекспир до Конан Дойл и от Дикенс до Агата Кристи, евентуално същото се отнася и до френската, италианската, испанската издателска просвета. Вероятно, в случай че през днешния ден реша да изучавам испански и доближи до равнище В1, ще съумея да намеря приспособено издание на " Дон Кихот ", съобразено точно с това равнище на притежаване на езика. Вероятно, също по този начин испанците не намират сходно нещо за кощунствено посягане към текста на Сервантес в частност и испанщината в целокупност.
Рано е да се мери резултатът от превеждането на " Под игото " с обясненията в скоби, само че надали то ще направи романът по-четен и прелъстителен за подрастващите, в случай че не са извоювани на доста по-ранен стадий за идеята на четенето. Естествено, добре е запознаването с четенето да е почнало преди потегляне на учебно заведение, т.е. топката поема към родителското поле, откъдето я вади гневна контраофанзива, ориентирана към методите на преподаване, езика на учебниците и натоварените ученически стратегии.
Така или другояче, в случай че от една страна твърдим, че " Под игото " е капсула на времето – жив, основан с любов (и носталгия) портрет на възрожденското общество, в същото време съдържа безконечни и универсални систематизирания, годни и през днешния ден за всеки българин – а от друга имаме полу-неграмотна публика, която счита, че четенето на литературната класика служи за взимане на изпити, изпадаме в патова обстановка.
Как да съумеем да убедим актуалните цифрово родени деца да прочетат " Под игото "?
Отговор ненапълно дава самият разказ – като го сложим на пиеса. " Представлението ", главата, в която Бяла църква се вълнува от слагането на " Многострадална Геновева ", се учи в 10 клас.
Има и друго – адаптирането на вазовата прозаичност за сцена към този момент е правено, освен това сполучливо. С друго произведение на класика, също недолюбвано (не прекомерно харесвано) от учениците – " Немили недраги ".
Постановката " Хъшове " на Александър Морфов се играе повече от 15 години на сцената на Народния спектакъл, който неслучайно носи името на Патриарха. При това се играе пред салон, цялостен с цели випуски деца, които съумяват без усложнения да схванат " какво е желал да каже създателят " и да съпреживеят паденията и възходите, иронията и възхитата, заложени в текста.
За тези повече от 15 години откак " Хъшове " е на сцена, България изгуби огромна част от популацията си и тематиката за изгнанието и сънародниците ни зад граница стана мъчително настояща и значима – което в действителност е основната специфичност на класиката – тя постоянно е модерна, тя постоянно ни споделя нещо за днешния ден.
Дали ще се откри надарен театрал, който да преведе " Под игото " на логичен, съответен и ангажиращ сценичен език, не зная. Знам единствено, че
злъчното надменност, с което академичната общественост посрещна преведеното " Под игото "
със заскобените пояснения с нищо не оказва помощ на разбирането на романа от актуалните деца.
И като става въпрос за университетски светила, дано приключим с Еко и финала на предговора му към " Годениците ":
" Накрая " Годениците " остава значима за италианските читатели книга, тъй като в Италия, през миналите два века, били изписани романи с не изключително значима стойност, до момента в който във Франция, в Англия, в Германия се появяват грандиозни произведения. И по този начин, книгата на Мандзони е първият огромен италиански разказ и има голямо въздействие над всички последващи писатели. Дори и над тези, които го правят оценка като скучен. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ