Бизнесът срещу синдикатите за минималната заплата, трябва ли да е 940 лв.
Васил Велев поучава да не чакаме на страната, а да се квалифицираме
Синдикати и работодатели не могат да реализират консенсус по тематиката за минималната работна заплата. „ Минимална работна заплата от 940 лева е изцяло реалистично. Това вероятно е заложено в Кодекса на труда, т.е. 50% от междинната работна заплата за страната. Такива бяха и нашите упования – сред 950 и 1000 лева, в случай че се ръководим от тази формула за установяване на минималната работна заплата “, съобщи Ваня Григорова, стопански консултант в КТ „ Подкрепа “.
Според нея текстовете в Кодекса на труда не разрешават на обществените сътрудници да договарят по-високи равнища на минималната работна заплата. Тя е уверена, че тези текстове ще бъдат изменени от депутатите в идващия парламент.
„ Синдикатите излъгаха депутатите, че има европейска инструкция, която повелява, че минималната работна заплата би трябвало да е половината от междинната. Прие се подобен закон и в този момент към този момент няма подобен диалог – разделяме на две междинната заплата за даден интервал и получаваме минималната “, сподели Васил Велев, ръководител на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Той е безапелационен, че това е една огромна неистина и по тази причина АИКБ към този момент е оспорила това в Европейската комисия и в Международната организация по труда. Според Велев този закон е в нарушаване с интернационалното право.
Стана ясно също по този начин, че синдикатите и работодателите все още са част от работна група, която би трябвало да предложи съответните промени в законите, с цел да бъдат отразени условията на европейската инструкция.
„ Друг е въпроса дали директивата слага експлицитното обвързване минималната работна заплата да е 50% от междинната за страната. Не, тя споделя, че това е една от референтните стойности при установяване на адекватността на минималната работна заплата. Няма обвързване да е толкоз, само че Европейска комисия споделя, че тя би трябвало да е най-малко толкоз, с цел да може да се смята за съответна. Има обаче и други индикатори, които би трябвало да се регистрират “, разясни Григорова.
„ България е страната с най-голям растеж на приходите за миналата година. В частният бранш растежът е 17,7% за последното тримесечие на 2022 година на годишна база. Това е с няколко процентни пункта над инфлацията за същия интервал. За разлика от останалите европейски страни ние сме обезпечили растеж на заплатите, който изпреварва инфлацията “, изясни Велев.
Той е безапелационен, че АИКБ се бори за увеличение на по-висока продуктивност на труда и за по-ефективна стопанска система, с цел да могат хората да живеят по-добре. Велев посъветва българите да не чака страната да им усили заплата, а да си покачват квалификацията, да работят на няколко места или да започват дребен бизнес. И уточни, че тази година частният бизнес ще усили заплатите с 8-10%.
Синдикати и работодатели не могат да реализират консенсус по тематиката за минималната работна заплата. „ Минимална работна заплата от 940 лева е изцяло реалистично. Това вероятно е заложено в Кодекса на труда, т.е. 50% от междинната работна заплата за страната. Такива бяха и нашите упования – сред 950 и 1000 лева, в случай че се ръководим от тази формула за установяване на минималната работна заплата “, съобщи Ваня Григорова, стопански консултант в КТ „ Подкрепа “.
Според нея текстовете в Кодекса на труда не разрешават на обществените сътрудници да договарят по-високи равнища на минималната работна заплата. Тя е уверена, че тези текстове ще бъдат изменени от депутатите в идващия парламент.
„ Синдикатите излъгаха депутатите, че има европейска инструкция, която повелява, че минималната работна заплата би трябвало да е половината от междинната. Прие се подобен закон и в този момент към този момент няма подобен диалог – разделяме на две междинната заплата за даден интервал и получаваме минималната “, сподели Васил Велев, ръководител на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Той е безапелационен, че това е една огромна неистина и по тази причина АИКБ към този момент е оспорила това в Европейската комисия и в Международната организация по труда. Според Велев този закон е в нарушаване с интернационалното право.
Стана ясно също по този начин, че синдикатите и работодателите все още са част от работна група, която би трябвало да предложи съответните промени в законите, с цел да бъдат отразени условията на европейската инструкция.
„ Друг е въпроса дали директивата слага експлицитното обвързване минималната работна заплата да е 50% от междинната за страната. Не, тя споделя, че това е една от референтните стойности при установяване на адекватността на минималната работна заплата. Няма обвързване да е толкоз, само че Европейска комисия споделя, че тя би трябвало да е най-малко толкоз, с цел да може да се смята за съответна. Има обаче и други индикатори, които би трябвало да се регистрират “, разясни Григорова.
„ България е страната с най-голям растеж на приходите за миналата година. В частният бранш растежът е 17,7% за последното тримесечие на 2022 година на годишна база. Това е с няколко процентни пункта над инфлацията за същия интервал. За разлика от останалите европейски страни ние сме обезпечили растеж на заплатите, който изпреварва инфлацията “, изясни Велев.
Той е безапелационен, че АИКБ се бори за увеличение на по-висока продуктивност на труда и за по-ефективна стопанска система, с цел да могат хората да живеят по-добре. Велев посъветва българите да не чака страната да им усили заплата, а да си покачват квалификацията, да работят на няколко места или да започват дребен бизнес. И уточни, че тази година частният бизнес ще усили заплатите с 8-10%.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ