Васил Велев Прогнозираният ръст, който се очаква, от порядъка на

Васил Велев

Прогнозираният растеж, който се чака, от порядъка на близо 4% на Брутния вътрешен артикул е реален - той би могъл да бъде и по-висок, в случай че се решат трите значими казуса или в случай че има значителен прогрес по тях - трите казуса пред развиването на бизнеса са неналичието на човешки запаси, административните тежести и равнището на корупция. Това разгласи в неделя пред БНР ръководителят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Той разяснява, че бизнесът оставя казуса с корупцията на политиците и гражданския бранш. Неговото мнение обаче е, че там няма забележим прогрес.

Според анкетите 70% от публичните поръчки са нагласени, това е оценка на бизнеса, уточни ръководителят на АИКБ.

По отношение на програмата за понижаване на административната тежест, оповестена от държавното управление, Велев означи, че тя се движи в положително движение. Ако се резервира или дори се форсира това движение, това ще е една от опциите за ускорение на растежа през идната година.

По въпроса за дефицита на квалифицирани фрагменти в стопанската система Велев изясни, че човешки запаси липсват по няколко аргументи, като най-главната от тях е емиграцията.

Над един милион работоспособни българи са напуснали страната ни в годините на прехода. Това не е неповторимо събитие единствено за България - за Централна и Източна Европа са напуснали общо 20 милиона, съгласно данни и оценки на Международния валутен фонд, което е довело до по-нисък растеж на Брутният вътрешен продукт със 7 процентни пункта. Но България, за разлика от останалите централно и източноевропейски страни, е затворила вратите си и е лимитирала по всякакъв начин, изкуствено, в несъгласие с политиката на Европейския съюз имиграцията. Примерно, в едно дружество не могат да работят повече от 10% жители на трети страни - няма такова европейско ограничаване, уточни Велев.

" Синя карта “ има единствено за IT бранша, а по думите му има вопиющ дефицит на машинни инженери, на инженери по електроника и електротехника.

Ние бълваме фрагменти със специалности " държавна администрация ", " стопанска система " и филантропични профили, а имаме голям дефицит на инженерно-технически фрагменти. В това отношение нашият апел за поредна година е да се възнамеряват в бюджета държавни стипендии за дефицитни специалности, тъй че да има стопански тласъци за младежите да се насочват към търсените в стопанската система специалности. Впоследствие, несъмнено, бизнесът ще предложи стипендии на тези, които останат след втори курс да учат механически науки, ще предложи съответни стипендии за съответни предприятия, само че те би трябвало да попаднат в университетите в тези специалности, с цел да може да бъде осъществена въобще тази среща, сподели Васил Велев.

Даже незабавно да се направи една чудесна промяна в образованието, резултатите ще дойдат след 5 -10 години, а на нас ни трябват хора незабавно. Затова ние споделяме, че би трябвало да се трансформират внезапно политиките по миграция - да спрем да насърчаваме износа на човешки запаси и да облекчим вноса, добави той.

Високият % младежи у нас, които нито учат, нито работят, Васил Велев свърза с ромско население. По думите му тези младежи би трябвало да бъдат активизирани с общи старания. Ние предлагаме благоприятни условия, курсове за подготовка, само че би трябвало да има мотивация за това. Не може принудително да го обучим и да го сложим на работното място. В това отношение политиките на страната би трябвало да са такива, които да стимулират хората да се образоват и да работят, а не да чакат помощи и да недоволстват, че те са дребни, сподели ръководителят на работодателската организация.

Ще дам и образци - имаме закани, отправени към шефове на предприятия, че в случай че ги назначат, ще пострадат - т.е. желаят записка, че няма да бъде назначен на работа, макар че е изпратен от Бюрото по труда, с цел да може да продължава да получава помощи за незает. Или се записва в бюрото по труда с такава компетентност, по която няма търсене в тази община, с цел да може да получава помощи за безработица. Той избира да получава помощи за незает и вероятно да работи в сивия бранш - ето тези политики би трябвало да бъдат лимитирани, с цел да могат активизирани хората, които нито учат, нито работят. Защото работа има в страната, има дефицит на хора, които да я правят тази работа, сподели Велев.

Според него няма нужда от съществена смяна в политиката по приходите у нас, защото приходите порастват по-бързо от стопанската система и по-бързо от продуктивността на труда.

При нас са възнагражденията порастват 2 до 3 пъти по-бързо, в сравнение с пораства продуктивността на труда. Ние имаме едно систематизиране, преразпределение на Брутния вътрешен артикул за обезщетения на заетите, което е покрай средноевропейското и е по-добро, по-благоприятно за хората на труда, в сравнение с е в множеството балкански и източноевропейски страни. То е повишено за последните 10 години най-вече от целия Европейския съюз. Тоест няма нужда от някакви изключителни ограничения по политиката по приходите, счита Велев.

България е измежду първите 30 % от страните в света съгласно размера на приходите, напомни той и прикани:(

" И е извънредно време да престанем да се овайкваме какъв брой сме небогати и по какъв начин някой би трябвало да ни даде. Трябва да насърчим политиките, които водят до блян за повишение на обучение и подготовка, блян за полагане на един по-производителен труд, който да докара до по-високи растежи и по-високи хонорари, а не политики, които демотивират хората, които ги оставят в позата на протегната ръка към страната. “