От Божков до Божков – „Левски” на новото време
Васил Спасов. Томас Лафчис. Владимир Грашнов. Майкъл Чорни. Тодор Батков. Иво Тонев/Александър Ангелов/Николай Иванов. Спас Русев.
Това е описът (в последователен ред) на притежателите на „ Левски” след демократичните промени у нас. Трийсет бурни години на възходи и падения, на славни футболни вечери и унизителни мигове на и отвън терена.
Едно друго име обаче се трансформира в самобитна рамка на модерната история на „ Левски”. Васил Божков бе част от управата при започване на 90-те години. Вчера (13 февруари 2019 г.) официализира желанието си да се върне в нея. Любопитен щрих е, че в това време ръководи и финансира безконечния противник ЦСКА (1999-2006). А единствено преди три години внесе в съда възстановителен проект за „ червените”, който по този начин и не бе осъществен.
Васил Божков поема ръководството на " Левски " Това стана ясно от известие на неговата компания "НОВЕ Холдинг "
От оповестеното известие до медиите на неговата компания НОВЕ Холдинг не става напълно ясно дали предприемачът ще бъде притежател. Той се ангажира с „ нужното излекуване, ръководството, финансирането и дълготрайното развитие”. Друг значителен акцент е уточнението, че „ партньорството ще продължи, до момента в който съществуват благоприятни условия за напредък и бизнес ползите на двете страни съвпадат”.
Към днешна дата сигурното е, че „ Левски” е акционерно сдружение с внушителни отговорности и без спортни триумфи през последното десетилетие. Изпълнителният шеф Павел Колев , назначен от Божков, разгласи сума „ над 30 милиона лева”. Все още настоящият мажоритарен акционер Спас Русев не отхвърли резултата от одита, само че даде обещание да опрости половината от задълженията при отдръпването си на общото заседание на 6 март.
Първото присъединяване на Васил Божков в „ Левски” е при радикално друга картина. В разгара на ерата „ Томас Лафчис” предприемачът влиза в Управителния съвет (1993 г.) и съгласно непотвърдена информация поема сериозен дял от финансирането. По това време тимът е безспорен хегемон у нас - с треньорите Иван Вутов и Георги Василев са извоювани три следващи шампионски трофеи и три национални купи, ЦСКА е победен със 7:1, в Европа е отхвърлен „ Глазгоу Рейнджърс”, а звездите в състава блестят и на международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година
През 1995 година обаче избухва скандал - Лафчис и делегатите на общото заседание отстраняват Божков и Кеворк Кеворкян. Твърди се, че повода е желанието на двамата да поемат цялата власт в клуба.
Случайно или не, това съответствува и с края на триумфите при Лафчис. Четири следващи сезона „ сините” не стигат до купата, а единственият трофей идва през 1998 година - 5:0 във финала за купата против ЦСКА. Върху екипите се появява логото на ВИС-2. Тънещият в съсипия стадион „ Георги Аспарухов” е реконструиран и „ Левски” се завръща в своя дом след 7-годишно спиране.
Преди да се отдръпна през есента 1999 година, Лафчис прави следната равносметка: „ Оставих „ Левски” без стотинка отговорности - с нов рейс, ново осветяване, нови седалки и няколко прелестни помощни терена. Имаше европейска организация. За 9 години наше ръководство изхарчените пари бяха към 13 милиона марки”.
През 1998 година клубът е регистриран като акционерно сдружение, а „ Мобилтел” става общоприет спонсор. Владимир Грашнов изкупува акциите от Лафчис, а изпълнителен шеф става голмайстор №1 в „ синята” история Наско Сираков.
След като през 2001 година Грашнов губи борбата с левкемията, в Надзорния съвет влиза Майкъл Чорни. Бизнесменът обезпечава рекорден бюджет, галактически прехвърляния и големи заплати. Златният интервал се показва на терена в три следващи трофеи и три национални купи. Поредният поврат идва през 2004 година, когато Чорни е изпъден от България поради „ опасност за националната сигурност”. „ Левски” минава в ръцете на неговия юрист Тодор Батков.
Именно Батков се утвърждава и като най-успешният началник в модерната история на „ Левски” - три трофеи, две национални купи, три Суперкупи на България, 1/4-финал за Купата на УЕФА и първо за България влизане в групите на Шампионската лига. Страхотните резултати идват с помощта на тандема Наско Сираков - Станимир Стоилов. С Батков е обвързвана и последната купа във витрината - през 2009 година с треньор Емил Велев.
След това обаче посоката е единствено една - надолу. Трупат се финансови отговорности и спортни произшествия. През кошмарната за почитателите пролет на 2013 година отборът губи финала за купата с дузпи от „ Берое”, а малко по-късно стига единствено до 1:1 против „ Славия” в последния кръг на шампионата и изпуска купата по необикновен метод.
Стига се до такава степен, че поради недоимъка управлението абдикира от организирането на 100-годишния празник. С тази задача се заемат почитателите, а дарителска акция обезпечава дуел с „ Лацио”. Впоследствие новосформираният фенски концерн " Синя България " получава 10% от акциите и място в Управителния съвет, като организацията заявава желание да ликдивира модела " бащица " и подмолното въздействие в клуба.
Притиснат от неналичието на мощен спонсор, при започване на 2015 година Батков предава „ Левски” в ръцете на тогавашния изпълнителен шеф Иво Тонев. Акции получават още юрист Александър Ангелов и предприемачът Николай Иванов. По това време се строи новият бранш „ А” на стадиона, лицензът е заплашен поради възходящите отговорности, а тимът играе във втората осмица на шампионата.
Само след година и два месеца идва новият мощен човек - Спас Русев. Бизнесменът обявява съществени упоритости - от слагане на козирка на новия бранш до спиране на хегемонията на „ Лудогорец”. Нищо от това не се случва - макар спонсорския контракт с „ Виваком” клубът е осъден от УЕФА и към момента е под угрозата да бъде изваден от евротурнирите за един сезон.
Самият Русев на първо време афишира, че „ Левски” е във в действителност банкрут, а по-късно притегля италианския треньор Делио Роси и миналите през британската Висша лига Габриел Обертан и Жорди Гомес. Колосалните им за родните стандарти заплати обаче по този начин и не се претворяват в дълго чакан първи трофей от 2009 година насам. Вместо това последователите претърпяват нов призрачен сън - изгубеният край за купата против неведнъж по-евтиния състав на „ Славия”.
По данни от Търговския указател капиталът на „ Левски” сега е 30 669 974 лв.. Акциите са с номинал 1 лев, като елементарните поименни акции са 30 419 974, а поименните привилегировани са 250 000. Финансовият доклад за 2017 година демонстрира, че Русев държи 49.89%. След него се подреждат някогашният футболист Даниел Боримиров и Стоян Кръстев (бивш член на Надзорния съвет на ОББ и адвокат) с по 18.42%. Тръст „ Синя България” има 10%, а останалите по-малки акционери са с общо 3.27%.
Предстои да разберем каква тъкмо ще бъде ролята на Васил Божков - индивидът, който бе в „ Левски” в първите години на Прехода и който в този момент се завръща, въпреки и в напълно друга обстановка.
Това е описът (в последователен ред) на притежателите на „ Левски” след демократичните промени у нас. Трийсет бурни години на възходи и падения, на славни футболни вечери и унизителни мигове на и отвън терена.
Едно друго име обаче се трансформира в самобитна рамка на модерната история на „ Левски”. Васил Божков бе част от управата при започване на 90-те години. Вчера (13 февруари 2019 г.) официализира желанието си да се върне в нея. Любопитен щрих е, че в това време ръководи и финансира безконечния противник ЦСКА (1999-2006). А единствено преди три години внесе в съда възстановителен проект за „ червените”, който по този начин и не бе осъществен.
Васил Божков поема ръководството на " Левски " Това стана ясно от известие на неговата компания "НОВЕ Холдинг "
От оповестеното известие до медиите на неговата компания НОВЕ Холдинг не става напълно ясно дали предприемачът ще бъде притежател. Той се ангажира с „ нужното излекуване, ръководството, финансирането и дълготрайното развитие”. Друг значителен акцент е уточнението, че „ партньорството ще продължи, до момента в който съществуват благоприятни условия за напредък и бизнес ползите на двете страни съвпадат”.
Към днешна дата сигурното е, че „ Левски” е акционерно сдружение с внушителни отговорности и без спортни триумфи през последното десетилетие. Изпълнителният шеф Павел Колев , назначен от Божков, разгласи сума „ над 30 милиона лева”. Все още настоящият мажоритарен акционер Спас Русев не отхвърли резултата от одита, само че даде обещание да опрости половината от задълженията при отдръпването си на общото заседание на 6 март.
Първото присъединяване на Васил Божков в „ Левски” е при радикално друга картина. В разгара на ерата „ Томас Лафчис” предприемачът влиза в Управителния съвет (1993 г.) и съгласно непотвърдена информация поема сериозен дял от финансирането. По това време тимът е безспорен хегемон у нас - с треньорите Иван Вутов и Георги Василев са извоювани три следващи шампионски трофеи и три национални купи, ЦСКА е победен със 7:1, в Европа е отхвърлен „ Глазгоу Рейнджърс”, а звездите в състава блестят и на международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година
През 1995 година обаче избухва скандал - Лафчис и делегатите на общото заседание отстраняват Божков и Кеворк Кеворкян. Твърди се, че повода е желанието на двамата да поемат цялата власт в клуба.
Случайно или не, това съответствува и с края на триумфите при Лафчис. Четири следващи сезона „ сините” не стигат до купата, а единственият трофей идва през 1998 година - 5:0 във финала за купата против ЦСКА. Върху екипите се появява логото на ВИС-2. Тънещият в съсипия стадион „ Георги Аспарухов” е реконструиран и „ Левски” се завръща в своя дом след 7-годишно спиране.
Преди да се отдръпна през есента 1999 година, Лафчис прави следната равносметка: „ Оставих „ Левски” без стотинка отговорности - с нов рейс, ново осветяване, нови седалки и няколко прелестни помощни терена. Имаше европейска организация. За 9 години наше ръководство изхарчените пари бяха към 13 милиона марки”.
През 1998 година клубът е регистриран като акционерно сдружение, а „ Мобилтел” става общоприет спонсор. Владимир Грашнов изкупува акциите от Лафчис, а изпълнителен шеф става голмайстор №1 в „ синята” история Наско Сираков.
След като през 2001 година Грашнов губи борбата с левкемията, в Надзорния съвет влиза Майкъл Чорни. Бизнесменът обезпечава рекорден бюджет, галактически прехвърляния и големи заплати. Златният интервал се показва на терена в три следващи трофеи и три национални купи. Поредният поврат идва през 2004 година, когато Чорни е изпъден от България поради „ опасност за националната сигурност”. „ Левски” минава в ръцете на неговия юрист Тодор Батков.
Именно Батков се утвърждава и като най-успешният началник в модерната история на „ Левски” - три трофеи, две национални купи, три Суперкупи на България, 1/4-финал за Купата на УЕФА и първо за България влизане в групите на Шампионската лига. Страхотните резултати идват с помощта на тандема Наско Сираков - Станимир Стоилов. С Батков е обвързвана и последната купа във витрината - през 2009 година с треньор Емил Велев.
След това обаче посоката е единствено една - надолу. Трупат се финансови отговорности и спортни произшествия. През кошмарната за почитателите пролет на 2013 година отборът губи финала за купата с дузпи от „ Берое”, а малко по-късно стига единствено до 1:1 против „ Славия” в последния кръг на шампионата и изпуска купата по необикновен метод.
Стига се до такава степен, че поради недоимъка управлението абдикира от организирането на 100-годишния празник. С тази задача се заемат почитателите, а дарителска акция обезпечава дуел с „ Лацио”. Впоследствие новосформираният фенски концерн " Синя България " получава 10% от акциите и място в Управителния съвет, като организацията заявава желание да ликдивира модела " бащица " и подмолното въздействие в клуба.
Притиснат от неналичието на мощен спонсор, при започване на 2015 година Батков предава „ Левски” в ръцете на тогавашния изпълнителен шеф Иво Тонев. Акции получават още юрист Александър Ангелов и предприемачът Николай Иванов. По това време се строи новият бранш „ А” на стадиона, лицензът е заплашен поради възходящите отговорности, а тимът играе във втората осмица на шампионата.
Само след година и два месеца идва новият мощен човек - Спас Русев. Бизнесменът обявява съществени упоритости - от слагане на козирка на новия бранш до спиране на хегемонията на „ Лудогорец”. Нищо от това не се случва - макар спонсорския контракт с „ Виваком” клубът е осъден от УЕФА и към момента е под угрозата да бъде изваден от евротурнирите за един сезон.
Самият Русев на първо време афишира, че „ Левски” е във в действителност банкрут, а по-късно притегля италианския треньор Делио Роси и миналите през британската Висша лига Габриел Обертан и Жорди Гомес. Колосалните им за родните стандарти заплати обаче по този начин и не се претворяват в дълго чакан първи трофей от 2009 година насам. Вместо това последователите претърпяват нов призрачен сън - изгубеният край за купата против неведнъж по-евтиния състав на „ Славия”.
По данни от Търговския указател капиталът на „ Левски” сега е 30 669 974 лв.. Акциите са с номинал 1 лев, като елементарните поименни акции са 30 419 974, а поименните привилегировани са 250 000. Финансовият доклад за 2017 година демонстрира, че Русев държи 49.89%. След него се подреждат някогашният футболист Даниел Боримиров и Стоян Кръстев (бивш член на Надзорния съвет на ОББ и адвокат) с по 18.42%. Тръст „ Синя България” има 10%, а останалите по-малки акционери са с общо 3.27%.
Предстои да разберем каква тъкмо ще бъде ролята на Васил Божков - индивидът, който бе в „ Левски” в първите години на Прехода и който в този момент се завръща, въпреки и в напълно друга обстановка.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ