Васил Димитров: „В България има много пари, но няма политика“
Васил Димитров e изпълнителен шеф на „ Фреш радио груп “ ЕООД. Създател, съосновател и президент на влиятелни музикални фестивали в България, основател на „ Кантус Фирмус “ АД, основател на оркестъра на „ Класик ФМ радио “ (днес- оркестър на Кантус Фирмус).
„ Комерсиалното радио, както и телевизия, се устоя главно от продажба на рекламно време. “, споделя Васил Димитров. „ Когато правиш радиопрограми за просвета и изкуство в по-ограничен тип, като да вземем за пример с класическа музика, това е една аудитория, която в целия свят е сред 2-3 %. Тогава ти или би трябвало да бъдеш подсилен по различен метод, не от пазара, или би трябвало да бъдеш в Лондон или Ню Йорк. Станциите за подобен вид музика в Северна Америка се финансират по публичен метод, посредством дарителства и от частни фондове. “
„ В Европа и в частност - България, съгласно Закона за радио и телевизия, има два типа медии (радио и телевизия): комерсиални, на които главната им цел е да разпределят облага сред притежателите, и публични, чиято цел е да правят социална активност. Обществените медии е планувано да се финансират от фонд „ Радио и телевизия “, тук не фиксираме единствено Българска национална телевизия и БНР, които се водят публични, а и подобен вид радиостанции като „ КласикА “, които правят общественополезна активност в региона на културата. За страдание този закон в никакъв случай не проработи в тази част. “
„ Системата в същинските демокрации работи на правилото на дуалността. “, споделя Васил Димитров за взаимовръзката сред комерсиалните и публичните медии. „ Когато единият наруши правилата на демокрацията, другият ще го нападна, тъй като битката за публиката е сериозна. И назад - когато в публичните медии, да речем страната се намеси повече, тъй като тя обича постоянно да се меси в тези медии, комерсиалните медии нападат свирепо с цел да лишават публика от публичните медии. Този дуален модел на радиото и малкия екран е в основата на демократичните общества. И това е в действителност един дирек на демокрацията, който в България липсва. “
“Слушането на радио е все едно да отидеш на ресторант и да се довериш на основния готвач. Ако ти вярваш на основния готвач, най-вероятно ще изпиташ едно по-различно преживяване и наслаждение от храната, в сравнение с в случай че си сготвиш самичък у дома. “
„ В България има доста пари, само че няма политика. Просто би трябвало да се види какво желаеме да създадем с тия пари - дали желаеме да имаме оркестри, които да се сравнят с Виенската, Берлинската или Чикагската филхармония, или просто желаеме да имаме някакви хора, които се занимават в областта на културата и получават пари за това. “, споделя В. Димитров по отношение на неравнопоставеното финансиране на държавните и частните културни институции.
Целият диалог на Георги Найденов с маестро Васил Димитров можете да гледате във видеото:
„ Комерсиалното радио, както и телевизия, се устоя главно от продажба на рекламно време. “, споделя Васил Димитров. „ Когато правиш радиопрограми за просвета и изкуство в по-ограничен тип, като да вземем за пример с класическа музика, това е една аудитория, която в целия свят е сред 2-3 %. Тогава ти или би трябвало да бъдеш подсилен по различен метод, не от пазара, или би трябвало да бъдеш в Лондон или Ню Йорк. Станциите за подобен вид музика в Северна Америка се финансират по публичен метод, посредством дарителства и от частни фондове. “
„ В Европа и в частност - България, съгласно Закона за радио и телевизия, има два типа медии (радио и телевизия): комерсиални, на които главната им цел е да разпределят облага сред притежателите, и публични, чиято цел е да правят социална активност. Обществените медии е планувано да се финансират от фонд „ Радио и телевизия “, тук не фиксираме единствено Българска национална телевизия и БНР, които се водят публични, а и подобен вид радиостанции като „ КласикА “, които правят общественополезна активност в региона на културата. За страдание този закон в никакъв случай не проработи в тази част. “
„ Системата в същинските демокрации работи на правилото на дуалността. “, споделя Васил Димитров за взаимовръзката сред комерсиалните и публичните медии. „ Когато единият наруши правилата на демокрацията, другият ще го нападна, тъй като битката за публиката е сериозна. И назад - когато в публичните медии, да речем страната се намеси повече, тъй като тя обича постоянно да се меси в тези медии, комерсиалните медии нападат свирепо с цел да лишават публика от публичните медии. Този дуален модел на радиото и малкия екран е в основата на демократичните общества. И това е в действителност един дирек на демокрацията, който в България липсва. “
“Слушането на радио е все едно да отидеш на ресторант и да се довериш на основния готвач. Ако ти вярваш на основния готвач, най-вероятно ще изпиташ едно по-различно преживяване и наслаждение от храната, в сравнение с в случай че си сготвиш самичък у дома. “
„ В България има доста пари, само че няма политика. Просто би трябвало да се види какво желаеме да създадем с тия пари - дали желаеме да имаме оркестри, които да се сравнят с Виенската, Берлинската или Чикагската филхармония, или просто желаеме да имаме някакви хора, които се занимават в областта на културата и получават пари за това. “, споделя В. Димитров по отношение на неравнопоставеното финансиране на държавните и частните културни институции.
Целият диалог на Георги Найденов с маестро Васил Димитров можете да гледате във видеото:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ