Интервюто с Меси: Едва ли ще участвам на следващия мондиал
Вашите първи „ Златни топки “ бяха свързани с триумфите на Барселона, а последните две към този момент са плод на положителните резултати на Аржентина, в това число международната купа в Катар.
– На процедура прекарах цялата ми кариера в Барса и имах шанса да печеля всичко, само че фактът, че нямах огромни триумфи с националния тим, ме болеше като бодил в стъпалото. Последните няколко години най-сетне съумях да подвигна огромни титли като Копа Америка (2021) и Мондиал 2022. Затова тази „ Златна топка ” е огромно самопризнание освен за мен, само че и за всички съотборници в националния тим. Радвам се, че мога да споделя премията с целия аржентински народ.
Всичко стартира с непредвидената загуба от Саудитска Арабия. Как успяхте да се вдигнете?
– Със сигурност не чакахме да стартираме по този метод, откакто имахме серия от 36 следващи мача без загуба. Моите почетения към всеки противник, само че Саудитска Арабия най-малко на хартия беше най-лекият тим в групата. Няма да укривам, че това проваляне бе тежък удар, тъй като упованията към нас бяха големи и ни слагаха измежду любимците да спечелим купата. До идващия мач с Мексико (2:0) се наложи да преживеем тежки дни, преди да вдигнем глави и да се върнем назад на релси.
Кое преобладаваше – увереността или напрежението?
– Усещаше се доста неустановеност. Въпреки че бяхме уверени и сигурни в нашите сили, неприятният резултат на старта нямаше по какъв начин да не породи подозрения и раздразнителност. Още една неточност и с нас щеше да бъде свършено. Говорихме си, че би трябвало да се съсредоточим още веднъж върху онази игра, върху която градихме нашите триумфи в предходните месеци. Не можеше единствено с един изгубен мач всичко да се сложи под въпрос. Искахме или не, имаше напрежение, което се усещаше, само че в действителност ние знаехме какво би трябвало да създадем, с цел да преобърнем обстановката и по-късно още веднъж да стартираме да играем умерено и търпеливо.
Друг основен мач се оказа четвъртфиналът с Нидерландия, извоюван с дузпи. Видяхме ви в нетипична роля, нарекохте Вут Вегхорст „ глупак “ в зоната за изявленията.
– Това е поради всичко, което се случи преди и по време на мача. Признавам, че не ми е прелестно да ме виждат по какъв начин отвръщам по този метод, само че се пробваха да ни предизвикат с изявленията на техния треньор (Ван Гаал) и един от играчите (Депай). Получиха се странни обстановки, при дузпите някои от тях нарушиха феърплея. Опитаха се нас да ни изкарат злодеите в историята, само че в действителност доста неща се случиха онази вечер.
Финалът с Франция ли беше вашият най-хубав мач с фланелката на Аржентина?
– Почти 80 минути ние бяхме на извънредно равнище. Доминирахме доста над французите, държахме топката и играхме тъкмо по метода, по който искахме, само че те вкараха за 1:2 (в 80-ата минута) и след това при основания безпорядък изравниха с бърза акция (в 81-ата). Наистина тъпо! После станахме международни първенци, само че заслужавахме да го създадем още в постоянното време.
Когато Мбапе изравни, уплашихте ли се, че фантазията отново ще се изплъзне, както се случи против Германия през 2014-а?
– Не, това въобще не ми е минавало през мозъка, тъй като ние имахме религия в себе си. Дълбоко в себе си бях уверен, че ще станем международни първенци каквото и да се случи. Да, изравняването бе ужасяващ удар, само че ние към този момент бяхме минали през сходно нещо с Нидерландия. Вместо да се сринем, знаехме по какъв начин да запазим успокоение по отношение на обстановката.
Какво почувствахте, когато Монтиел вкара победната дузпа?
– Хиляди неща ми минаха през главата. Трудно е да се изясни какво изпитваш. Беше значимо да направя знак към моето семейство, което се намираше на трибуните. Трябваше да споделя мига с най-близките си хора. Казах им: „ Успях, съумях ”, откакто чаках толкоз дълго. Борих се цялостен живот освен за моята фантазия, само че и за тази на моите другари и целия народ. Вече бях спечелил всичко! Когато видях купата на сцената, не можех да допускам, че към този момент е наша. Мигновено желаех да я целуна, с цел да се насладя на всяка секунда.
Имаше ли миг, в който бяхте изгубили вяра?
– Да, несъмнено. Дори се бях отказал от националния тим след загубата на Копа Америка от Чили през 2016-а. Преминах доста сложен миг, тъй като това потомство заслужаваше по-висока оценка за достигането до два финала в Копа Америка (2015, 2016) и един на международно състезание (2014). Хората обаче ги интересуваше единствено успеха. Смятам, че рецензиите тогава към нас бяха прекомерни. Но просто не бе пристигнал нашият ред да сме първенци.
Кое бе особеното през 2022 година?
– През 2014, 2015 и 2016 година ние също бяхме по-добри от противника във финалите. Направихме всичко, само че не успяхме. Сега отново можеше да загубим, в случай че не беше спасяването на Дибу Мартинес в края, само че очевидно този път към този момент ни е било писано на нас да сме първенци.
През лятото се озовахте на пазара след 2 сезона в ПСЖ. Как взехте решение за бъдещето?
– Вече бях постигнал всичко от спортна позиция и трябваше умерено да мисля за положителното на моето семейство. Това е решение, което взехме дружно.
Барселона е вашият дом. Защо не се завърнахте там?
– Да, можех да се върна, само че не се сбъдна. Това беше първата ми концепция. Да се прибера у дома, да играя още веднъж за Барса и да се пенсионирам там, както постоянно съм мечтал. Но в последна сметка не беше допустимо. Затова взехме решението да дойдем тук, в Маями.
Какво мислите за сегашната Барса, водена от вашия другар Шави?
– Продължавам да виждам мачовете на тима. Мисля, че той се развива добре при Шави. Има примес с отлични млади играчи и опитни като Левандовски и Кунде.
Имахте ли и други оферти, преди да изберете Интер Маями?
– Да, имах доста разнородни предложения. Не единствено от Барса, само че и от други европейски клубове, както и от Саудитска Арабия, само че ние сме щастливи, че избрахме Маями. Чувстваме се добре тук тъй като с жена ми и децата споделяме моменти, които преди съм пропущал. Климатът в Маями е супер, а в тима са моите другари Алба и Бускетс. Всичко е наред.
Как оценявате равнището на шампионата в Съединени американски щати – МЛС?
– Залага се на физика, има много млади гении. В последните години МЛС се разви много и има добър капацитет да продължава да пораства. Изиграл съм прекомерно малко мачове в шампионата. Затова нямам самообладание да стартираме от нулата следващата година.
Предстоят ви 4 месеца пауза. Може ли в този интервал да ви забележим чартърен в Барса или различен клуб?
– Нищо сходно! Жалко е, че не можахме да се класираме за плейофите, тъй като в един миг бяхме близо, само че въпреки всичко взехме първи трофей за клуба (Купата на лигите) и се класирахме за Шампионската лига на КОНКАКАФ.
Значи дефинитивно сте затворили страницата „ Европа “?
– Да, мисля, че да. Спечелих всичко и постоянно ще ми липсва да играя в Шампионската лига или Ла Лига, само че не имам намерение да се връщам в Европа някой ден.
Как се чувствате физически и какъв брой още време се виждате да играете професионално?
– Чувствам се добре, мисля ден за ден. Сега имам няколко месеца почивка, което в никакъв случай не ми се бе случвало. Ще възобновя тренировки през януари, с цел да се приготвя за задачите на моя клуб, както и Копа Америка (от 20 юни до 16 юли). Не знам какъв брой ми остава да играя. Времето ще каже. Следващото международно? Има прекалено много време. Въпросът не е дали да бъда, а дали ще мога действително да оказа помощ с нещо на тима. Ще съм на 39 години и ми наподобява много мъчно, само че ще видим…
Какво ще вършиме след края на футболната ви кариера?
– Ще се приберем да живеем в Барселона. Това е нашият дом, само че нямам никаква концепция какво ще върша. Ще намеря своя нов път. Не мисля, че ще ставам треньор, само че сигурно ще върша нещо, обвързвано с футбола.
Флоран ТОРШЮ
FRANCE FOOTBALL
По превод на " Тема спорт "
– На процедура прекарах цялата ми кариера в Барса и имах шанса да печеля всичко, само че фактът, че нямах огромни триумфи с националния тим, ме болеше като бодил в стъпалото. Последните няколко години най-сетне съумях да подвигна огромни титли като Копа Америка (2021) и Мондиал 2022. Затова тази „ Златна топка ” е огромно самопризнание освен за мен, само че и за всички съотборници в националния тим. Радвам се, че мога да споделя премията с целия аржентински народ.
Всичко стартира с непредвидената загуба от Саудитска Арабия. Как успяхте да се вдигнете?
– Със сигурност не чакахме да стартираме по този метод, откакто имахме серия от 36 следващи мача без загуба. Моите почетения към всеки противник, само че Саудитска Арабия най-малко на хартия беше най-лекият тим в групата. Няма да укривам, че това проваляне бе тежък удар, тъй като упованията към нас бяха големи и ни слагаха измежду любимците да спечелим купата. До идващия мач с Мексико (2:0) се наложи да преживеем тежки дни, преди да вдигнем глави и да се върнем назад на релси.
Кое преобладаваше – увереността или напрежението?
– Усещаше се доста неустановеност. Въпреки че бяхме уверени и сигурни в нашите сили, неприятният резултат на старта нямаше по какъв начин да не породи подозрения и раздразнителност. Още една неточност и с нас щеше да бъде свършено. Говорихме си, че би трябвало да се съсредоточим още веднъж върху онази игра, върху която градихме нашите триумфи в предходните месеци. Не можеше единствено с един изгубен мач всичко да се сложи под въпрос. Искахме или не, имаше напрежение, което се усещаше, само че в действителност ние знаехме какво би трябвало да създадем, с цел да преобърнем обстановката и по-късно още веднъж да стартираме да играем умерено и търпеливо.
Друг основен мач се оказа четвъртфиналът с Нидерландия, извоюван с дузпи. Видяхме ви в нетипична роля, нарекохте Вут Вегхорст „ глупак “ в зоната за изявленията.
– Това е поради всичко, което се случи преди и по време на мача. Признавам, че не ми е прелестно да ме виждат по какъв начин отвръщам по този метод, само че се пробваха да ни предизвикат с изявленията на техния треньор (Ван Гаал) и един от играчите (Депай). Получиха се странни обстановки, при дузпите някои от тях нарушиха феърплея. Опитаха се нас да ни изкарат злодеите в историята, само че в действителност доста неща се случиха онази вечер.
Финалът с Франция ли беше вашият най-хубав мач с фланелката на Аржентина?
– Почти 80 минути ние бяхме на извънредно равнище. Доминирахме доста над французите, държахме топката и играхме тъкмо по метода, по който искахме, само че те вкараха за 1:2 (в 80-ата минута) и след това при основания безпорядък изравниха с бърза акция (в 81-ата). Наистина тъпо! После станахме международни първенци, само че заслужавахме да го създадем още в постоянното време.
Когато Мбапе изравни, уплашихте ли се, че фантазията отново ще се изплъзне, както се случи против Германия през 2014-а?
– Не, това въобще не ми е минавало през мозъка, тъй като ние имахме религия в себе си. Дълбоко в себе си бях уверен, че ще станем международни първенци каквото и да се случи. Да, изравняването бе ужасяващ удар, само че ние към този момент бяхме минали през сходно нещо с Нидерландия. Вместо да се сринем, знаехме по какъв начин да запазим успокоение по отношение на обстановката.
Какво почувствахте, когато Монтиел вкара победната дузпа?
– Хиляди неща ми минаха през главата. Трудно е да се изясни какво изпитваш. Беше значимо да направя знак към моето семейство, което се намираше на трибуните. Трябваше да споделя мига с най-близките си хора. Казах им: „ Успях, съумях ”, откакто чаках толкоз дълго. Борих се цялостен живот освен за моята фантазия, само че и за тази на моите другари и целия народ. Вече бях спечелил всичко! Когато видях купата на сцената, не можех да допускам, че към този момент е наша. Мигновено желаех да я целуна, с цел да се насладя на всяка секунда.
Имаше ли миг, в който бяхте изгубили вяра?
– Да, несъмнено. Дори се бях отказал от националния тим след загубата на Копа Америка от Чили през 2016-а. Преминах доста сложен миг, тъй като това потомство заслужаваше по-висока оценка за достигането до два финала в Копа Америка (2015, 2016) и един на международно състезание (2014). Хората обаче ги интересуваше единствено успеха. Смятам, че рецензиите тогава към нас бяха прекомерни. Но просто не бе пристигнал нашият ред да сме първенци.
Кое бе особеното през 2022 година?
– През 2014, 2015 и 2016 година ние също бяхме по-добри от противника във финалите. Направихме всичко, само че не успяхме. Сега отново можеше да загубим, в случай че не беше спасяването на Дибу Мартинес в края, само че очевидно този път към този момент ни е било писано на нас да сме първенци.
През лятото се озовахте на пазара след 2 сезона в ПСЖ. Как взехте решение за бъдещето?
– Вече бях постигнал всичко от спортна позиция и трябваше умерено да мисля за положителното на моето семейство. Това е решение, което взехме дружно.
Барселона е вашият дом. Защо не се завърнахте там?
– Да, можех да се върна, само че не се сбъдна. Това беше първата ми концепция. Да се прибера у дома, да играя още веднъж за Барса и да се пенсионирам там, както постоянно съм мечтал. Но в последна сметка не беше допустимо. Затова взехме решението да дойдем тук, в Маями.
Какво мислите за сегашната Барса, водена от вашия другар Шави?
– Продължавам да виждам мачовете на тима. Мисля, че той се развива добре при Шави. Има примес с отлични млади играчи и опитни като Левандовски и Кунде.
Имахте ли и други оферти, преди да изберете Интер Маями?
– Да, имах доста разнородни предложения. Не единствено от Барса, само че и от други европейски клубове, както и от Саудитска Арабия, само че ние сме щастливи, че избрахме Маями. Чувстваме се добре тук тъй като с жена ми и децата споделяме моменти, които преди съм пропущал. Климатът в Маями е супер, а в тима са моите другари Алба и Бускетс. Всичко е наред.
Как оценявате равнището на шампионата в Съединени американски щати – МЛС?
– Залага се на физика, има много млади гении. В последните години МЛС се разви много и има добър капацитет да продължава да пораства. Изиграл съм прекомерно малко мачове в шампионата. Затова нямам самообладание да стартираме от нулата следващата година.
Предстоят ви 4 месеца пауза. Може ли в този интервал да ви забележим чартърен в Барса или различен клуб?
– Нищо сходно! Жалко е, че не можахме да се класираме за плейофите, тъй като в един миг бяхме близо, само че въпреки всичко взехме първи трофей за клуба (Купата на лигите) и се класирахме за Шампионската лига на КОНКАКАФ.
Значи дефинитивно сте затворили страницата „ Европа “?
– Да, мисля, че да. Спечелих всичко и постоянно ще ми липсва да играя в Шампионската лига или Ла Лига, само че не имам намерение да се връщам в Европа някой ден.
Как се чувствате физически и какъв брой още време се виждате да играете професионално?
– Чувствам се добре, мисля ден за ден. Сега имам няколко месеца почивка, което в никакъв случай не ми се бе случвало. Ще възобновя тренировки през януари, с цел да се приготвя за задачите на моя клуб, както и Копа Америка (от 20 юни до 16 юли). Не знам какъв брой ми остава да играя. Времето ще каже. Следващото международно? Има прекалено много време. Въпросът не е дали да бъда, а дали ще мога действително да оказа помощ с нещо на тима. Ще съм на 39 години и ми наподобява много мъчно, само че ще видим…
Какво ще вършиме след края на футболната ви кариера?
– Ще се приберем да живеем в Барселона. Това е нашият дом, само че нямам никаква концепция какво ще върша. Ще намеря своя нов път. Не мисля, че ще ставам треньор, само че сигурно ще върша нещо, обвързвано с футбола.
Флоран ТОРШЮ
FRANCE FOOTBALL
По превод на " Тема спорт "
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ