ISW: Путин нападна Украйна, за да разшири властта на Русия, да изкорени украинската държавност и да унищожи НАТО
Вашингтонският Институт за проучване на войната (ISW) разяснява, че Владимир Путин е наредил нашествието в Украйна, тъй като е считал, че НАТО е слаба и че няма различен метод да си върне контрола върху прилежащата страна.
Путин не разпореди съветските войски да нахлуят в Украйна, тъй като се опасяваше от НАТО. Той атакува, тъй като смяташе, че алиансът е слаб и че напъните му да си върне контрола върху Украйна с други средства са се провалили, написа американският мозъчен концерн в разбор, оповестен на уеб страницата му.
Според Института за проучване на войната съветският президент също по този начин е вярвал, че за него е елементарно и безвредно да сложи на власт в Киев проруско държавно управление.
Според ISW, " Путин от дълго време се пробва да реализира две разнообразни цели: раздробяване на НАТО и приемане на цялостен надзор над Украйна. Основните цели на Путин от началото на ръководството му са опазване на режима му, определяне на желязна хватка върху Русия във вътрешен проект, възобновяване на Русия като велика мощ и образуване на многополюсен международен ред, в който Русия има право на несъгласие върху основни световни събития. Установяването на надзор над Украйна и подкопаването на въздействието на Съединени американски щати постоянно са били от значително значение за тези съществени цели ", сочи анализът.
" Путин от дълго време се стреми да реализира тези цели, само че поредност от събития през 2019-2020 година подхраниха убеждението на Путин, че има както потребността, по този начин и историческата опция да откри надзор над Украйна ", пишат от ISW.
Целта на Путин беше не да отбрани Русия от някаква несъществуваща опасност, а по-скоро да разшири властта на Русия, да изкорени украинската държавност и да унищожи НАТО – цели, които той към момента преследва, обобщава основаният във Вашингтон изчерпателен център.
Путин постоянно е бил по-загрижен за загубата на надзор над възприеманата от Русия сфера на въздействие, в сравнение с за опасността на НАТО за Русия. Действителният проблем на Путин с НАТО и Запада е, че те предложиха различен път на страни, за които Путин смяташе, че попадат в областта на въздействие или даже надзор на Русия. " Цветните революции ", които по този начин разтревожиха Путин, в края на краищата бяха проявленията на тези страни, дръзнали да изберат Запада, или по-скоро метода на живот, ръководството и полезностите, които Западът представляваше, пред Москва.
" Путин обаче видя способността да управлява някогашните руски страни като основна причина за възобновяване на Русия като велика мощ. Казано по-просто, Западът – и тези в някогашните руски републики, които избраха да си партнират със Запада даже без изцяло да скъсат с Русия – застанаха сред Путин и това, което той смяташе за законната роля на Русия в света ", прибавят анализаторите на вашингтонския институт.
Според тях, " Путин инициира политики, атакуващи единството и разширението на НАТО. Путин трансформира в приоритет през цялото си ръководство концепцията да попречи на повече някогашни репулики в Съветския съюз и даже на други страни, като балканските страни, да се причислят към НАТО. Кремъл също се стреми да подкопае връзките сред членовете на Алианса. " Путин форсира напъните си да подкопае западното единение и НАТО след революцията на Евромайдана през 2014 година, която изгони другарски настроения към Русия украински президент Виктор Янукович и докара прозападно държавно управление. Русия отговори с нелегално окупиране на Крим и елементи от Източна Украйна през 2014 година ", написа в подробния разбор на ISW.
Руската окупация на Крим и Донбас през 2014 година беше подбудена от разбирането на Путин за нужда и опция за разширение на властта на Русия и определяне на надзор над Украйна. Кремъл се стреми да резервира стратегическото военноморско базиране за Черноморския флот в Крим – котва на съветската проекция на мощ в района (...) Украйна с право се концентрира върху лишаването на Русия от тези преимущества, като прави Крим все по-неудобен за престояване на съветските сили, пишат вашингтонските аналитици.
Решенията на Путин да нахлуе в Украйна през 2014 и 2022 година имаха главно подобие: и в двата случая Путин се възползва от това, което смяташе за опция да осъществя дълготрайна цел, тъй като възприемаше Украйна и Запада като слаби, заключават от ISW.
Междувременно Путин се концентрира към постигането на нарушение на съгласуваността на НАТО. Кремъл разшири партньорство с Унгария - член на НАТО - за блокиране на резолюции, свързани с участието на Украйна в НАТО. Кремъл стартира умишлена акция за кооптиране на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Путин се възползва от все по-обтегнатите връзки сред НАТО и Турция, произлизащи от спорния метод на Съединени американски щати и Турция към сирийската революция, като ангажира Турция в дългогодишни договаряния, с цел да убеди Анкара да закупи съветски системи за противовъздушна защита С-400 – което накара Съединени американски щати да глобяват Турция през 2020 година
Путин неведнъж употребява плана за създаване на газопровода " Северен поток 2 ", с цел да вбие чеп сред Европейския съюз (ЕС) и Съединени американски щати и се обърна към икономическите ползи на Германия в Европа. Путин се опита да се възползва от обстоятелството, че Германия и Франция - само че не и Съединени американски щати или други страни от НАТО - бяха страни по споразуменията " Минск II " и по-късно от договарянията в тъй наречените " нормандския формат " за вбиване на клинове сред Съединени американски щати, от една страна, и Париж и Берлин, от друга, за политиката на Запада към Русия и Украйна.
Путин насърчи раздялите сред НАТО и западните страни, с цел да подсигурява, че тези страни няма да бъдат единни в отговора си на експанзията на Русия против Украйна, както и да преследва по-голямата си цел да разбие НАТО. Подходът му имаше прочут триумф в годините до 2022 година, само че не задоволително, с цел да не реализира нито една от главните си цели.
Перспективата за участие на Украйна в НАТО не докара до нахлуването на Русия в Украйна през 2022 година. Раздразненията на Русия за разширението на НАТО през 2022 година бяха напъните за оформяне на осведомителното пространство преди нашествието, а не реакции на дейностите на НАТО.
Путин за първи път сложи ултиматум на Киев в средата на юли 2021 година. В него той даде ясно да се разбере, че в неговото схващане няма място за самостоятелна Украйна. Путин разгласява публикация на тематика " Историческото единение на руснаците и украинците " на 12 юли 2021 година, в което отбелязва, че украинците, дружно с беларусите, постоянно са принадлежали към съветската нация. Статията, която съгласно известията стана наложително четиво за съветските военни, намерено слага под въпрос украинската териториална целокупност и твърди, че модерна Украйна е " артикул на руската ера ", завършена " на земите на историческа Русия ".
В нея Путин повтори тези, които по-късно станаха фокус на декларацията му за война против Украйна през февруари 2022 година - а точно, че Русия е била " ограбена " и " лишена " от своите " исторически " земи, че Украйна " не се нуждае от Донбас " и че " милиони украинци " отхвърлят наложения от Киев " антируски план ". Путин приключва публикацията с думите: " Уверен съм, че същинският суверенитет на Украйна е вероятен единствено в партньорство с Русия... Защото ние сме един народ ". Статията не афишира публично война на Украйна, несъмнено, само че обвързвано с Кремъл издание я разказва като " окончателния ултиматум на Путин към Украйна ".
Ултиматумът на Путин предполагаше, че съществуването и териториалната целокупност на Украйна зависят от решението й да се причисли към Русия - политически курс, който украинският народ неведнъж и категорично отхвърляше. Това не беше апел за украински неутралитет, а по-скоро за усвояване на Украйна в съветската орбита, в случай че не и в самата Русия.
Путин също по този начин разгласява този ултиматум, откакто Съединени американски щати форсираха изтеглянето на силите си от Афганистан на 8 юли, макар че явно го беше дефинирал доста преди този момент. След това Путин сложи ултиматум на Съединени американски щати и НАТО през декември 2021 година, който имаше за цел да принуди Запада да съобщи суверенитета на Украйна от негово име и да се откаже от партньорствата на източния фланг на НАТО.
Речта на Путин за " алените линии " на 30 ноември и ултимативните документи на съветското Министерство на външните работи (МВнР) от 17 декември желаеха " гаранции за сигурност " от Съединени американски щати и НАТО, които (на практика) представляваха искане за заличаване на НАТО. Ултиматумът изисква НАТО да анулира политиката си на " отворени порти ", да изключи разширението на изток и да спре разполагането на сили или оръжейни системи в държавите-членки, които се причислиха към НАТО след 1997 година - наред с други неща.
Путин категорично изиска Русия да има дейно право на несъгласие върху способността на суверенните страни свободно да се стремят към участие в НАТО и върху това по какъв начин алиансът работи военно и политически. Тези претенции щяха да изискват от НАТО да пренапише Северноатлантическия контракт, който е неговият основополагащ документ и да принуди всяка страна от НАТО да ратифицира още веднъж ново съглашение, развой, който съвсем несъмнено щеше да наруши алианса. Ултиматумът на Путин към Запада също се опита да принуди Запада да пожертва суверенитета на Украйна.
Ултиматумът на Путин за 2021 година към НАТО и Запада беше автентичен ултиматум, а не основа за договаряния. Путин и неговите дипломати алармираха, че не са заинтригувани да одобряват никакви отстъпки, с изключение на да принудят НАТО да се откаже от личните си правила и да промени рамката на международния ред. Ултиматумът за " гаранции за сигурност " беше сигналът на Кремъл, че повече няма да обмисля никакви взаимни отстъпки. Целта на ултиматума беше да отслаби алианса посредством вътрешни търкания, да го показа както като слаб, по този начин и като агресор, и да легитимира концепцията, че Украйна е част от законната сфера на надзор на Русия. Ултиматумът се концентрира и върху ангажирането на Запада с нуждата от намиране на дипломатическо решение – решение, което към този момент го нямаше и не беше от известно време.
Поведението на съветското външно министерство (МВнР) от октомври 2021 година до януари 2022 година показва все по-непреклонното желание на Путин, защото Кремъл стартира да лимитира съветските дипломати да водят смислени договаряния в навечерието на нашествието (...) Съединени американски щати и НАТО обаче останаха ангажирани с вярата, че дипломацията ще промени решимостта на Путин на този стадий. Съединени американски щати да вземем за пример дадоха отговор на съветския ултиматум, като потвърдиха уговорката си към Украйна и политиката на отворени порти на НАТО и предложиха да обсъдят опцията за договаряния за решение на проблемите на Русия с предвидимостта и прозрачността на НАТО в Европа.
От гледната точка на Путин, ултиматумите постоянно са били съвършена форма на застраховка против загуби. НАТО трябваше да се трансформира – в това число посредством пренаписване на хартата и главните си правила – с цел да отговори на съветските претенции, а Украйна щеше да би трябвало да промени конституцията си и да се откаже от главните правила на своя суверенитет. Путин без подозрение би приел такава цялостна капитулация с приятност, само че тя в никакъв случай не е била на картите, както сигурно е знаел. Когато Западът предстоящо отхвърли настояванията му, Путин откри неубедително опрощение за започване на пълномащабна инвазия с две цели: завземане на Украйна и разтрошаване на НАТО. Принуждаването на Запада да отхвърли тези ултиматуми също по този начин даде на Кремъл в допълнение опрощение да упреква Запада за войната.
До 2022 година никакво дипломатическо предложение от Запада, с изключение на предаването на суверенитета на Украйна и изоставянето на правилата на НАТО, евентуално нямаше да спре Путин да нахлуе в Украйна. Само опасността, че Съединени американски щати или НАТО ще се намесят военно, може би щеше да възпре Путин, само че Съединени американски щати категорично отхвърлиха да употребяват такава опасност.
Целите на Путин останаха непроменени макар неуспеха на първичната му пълномащабна инвазия през 2022 година и макар съветските загуби и неуспехи от този момент. Дори неотдавнашните изказвания на съветския външен министър Сергей Лавров, показани от някои като евентуална основа за споразумяване на войната, в действителност са единствено препотвърждаване на продължаващите претенции на Русия. Тези претенции включват премахване на държавното управление на Зеленски и замяната му с подвластен от Русия режим, " индиферентност " на Украйна, което значи както непрекъснат отвод от вероятно участие в НАТО, по този начин и намаляване на украинската войска, занемаряване на украинската еднаквост от украинците и признание на фактическия надзор на Русия върху украинската интернационална и вътрешна политика и върху метода на живот на Украйна – видът надзор, който Кремъл е открил върху всички украински територии, които Русия окупира. Руските публични лица и медии непрекъснато повтарят тези претенции и Путин не дава индикации за предпочитание за компромис по тях.
Западните полемики за нуждата от намиране на дипломатическо решение на спора с презумпцията, че той е в задънена улица, са надълбоко неправилни. ISW прави оценка, че спорът не е в застой, от една страна. По-важен за тази полемика обаче е фактът, че Путин стартира тази война с максималистични цели по отношение на Украйна и НАТО. Той не е трансформирал тези цели, нито е показал предпочитание да одобри по-малък резултат заради някаква хипотетична невъзможност. Дори и да покаже подготвеност да договаря за някакво преустановяване на огъня по сегашните линии, Украйна и Западът биха били глупави да го одобряват.
Путин нахлу в Украйна през 2014 година с цели, надалеч надхвърлящи това, което неговите средства биха могли да реализират. Той се съгласи да замрази спора при преференциални за него условия не тъй като беше смекчил задачите си, а с цел да може да ги преследва по други способи. Когато стана ясно, че той не може да реализира задачите си посредством манипулиране на рамките на формата " Минск II " или Нормандския формат и защото стартира да има вяра, че както украинското държавно управление, по този начин и Западът са слаби, той възобнови нашествието си в големи мащаби. Тази инвазия не съумя да обезпечи задачите на Путин, както беше нашествието през 2014 година Защо Западът и Украйна би трябвало да чакат някакво ново съглашение за преустановяване на огъня или договаряния за " разрешаване " на спора, който Путин сътвори и подклажда от десетилетие?
Трайният завършек на сегашната съветска война против Украйна изисква принуждаване на Путин да одобри провалянето. Той – и неговите наследници – би трябвало да бъдат накарани да осъзнаят, че не могат да наложат волята си на Украйна и Запада във военно отношение, не могат да подчинят Украйна политически и не могат да надделеят дипломатически. Докато Кремъл таи вярата за триумф – която всяко компромисно съглашение би подхранило – той ще продължи да се стреми да преодолее неуспехите си по способи, които вършат подновяването на войната доста евентуално.
Украйна и Западът би трябвало да се стремят към трайно преустановяване на този спор, а не към краткотрайна пролонгация. Подновената война евентуално ще бъде по-мащабна и още по-опасна за Украйна и Запада. Това също ще бъде извънредно скъпо, защото възобновената война, откакто Москва се превъоръжи и приготви, евентуално ще бъде доста по-скъпа и по-опасна. Исканията за понижаване на финансовата тежест от поддръжката за Украйна в този момент просто натрупват по-голям риск и разноски за бъдещето.
Няма различен път към същински мир, с изключение на да се помогне на Украйна да нанесе недвусмислено военно проваляне на Русия и по-късно да се помогне за възобновяване на Украйна във войска и общество, толкоз мощни и устойчиви, че никой предстоящ съветски водач да не вижда опция като тези, които Путин неправилно възприе през 2014 и 2022 година Този път е изпълним, в случай че Западът се ангажира да поддържа Украйна в продължителните старания, които евентуално са нужни, с цел да се върви по нея. Ако вместо това Западът бъде примамен от илюзията за някакъв компромис, той може да постави завършек на болката към този момент, само че единствено с цената на доста по-голяма болежка по-късно. Путин сподели, че гледа на компромиса като на капитулация, а капитулацията ще го окуражи да нападна още веднъж. Тази война може да завърши не когато Путин почувства, че може да избави репутацията си, а по-скоро, когато знае, че не може да завоюва.
Путин не разпореди съветските войски да нахлуят в Украйна, тъй като се опасяваше от НАТО. Той атакува, тъй като смяташе, че алиансът е слаб и че напъните му да си върне контрола върху Украйна с други средства са се провалили, написа американският мозъчен концерн в разбор, оповестен на уеб страницата му.
Според Института за проучване на войната съветският президент също по този начин е вярвал, че за него е елементарно и безвредно да сложи на власт в Киев проруско държавно управление.
Според ISW, " Путин от дълго време се пробва да реализира две разнообразни цели: раздробяване на НАТО и приемане на цялостен надзор над Украйна. Основните цели на Путин от началото на ръководството му са опазване на режима му, определяне на желязна хватка върху Русия във вътрешен проект, възобновяване на Русия като велика мощ и образуване на многополюсен международен ред, в който Русия има право на несъгласие върху основни световни събития. Установяването на надзор над Украйна и подкопаването на въздействието на Съединени американски щати постоянно са били от значително значение за тези съществени цели ", сочи анализът.
" Путин от дълго време се стреми да реализира тези цели, само че поредност от събития през 2019-2020 година подхраниха убеждението на Путин, че има както потребността, по този начин и историческата опция да откри надзор над Украйна ", пишат от ISW.
Целта на Путин беше не да отбрани Русия от някаква несъществуваща опасност, а по-скоро да разшири властта на Русия, да изкорени украинската държавност и да унищожи НАТО – цели, които той към момента преследва, обобщава основаният във Вашингтон изчерпателен център.
Путин постоянно е бил по-загрижен за загубата на надзор над възприеманата от Русия сфера на въздействие, в сравнение с за опасността на НАТО за Русия. Действителният проблем на Путин с НАТО и Запада е, че те предложиха различен път на страни, за които Путин смяташе, че попадат в областта на въздействие или даже надзор на Русия. " Цветните революции ", които по този начин разтревожиха Путин, в края на краищата бяха проявленията на тези страни, дръзнали да изберат Запада, или по-скоро метода на живот, ръководството и полезностите, които Западът представляваше, пред Москва.
" Путин обаче видя способността да управлява някогашните руски страни като основна причина за възобновяване на Русия като велика мощ. Казано по-просто, Западът – и тези в някогашните руски републики, които избраха да си партнират със Запада даже без изцяло да скъсат с Русия – застанаха сред Путин и това, което той смяташе за законната роля на Русия в света ", прибавят анализаторите на вашингтонския институт.
Според тях, " Путин инициира политики, атакуващи единството и разширението на НАТО. Путин трансформира в приоритет през цялото си ръководство концепцията да попречи на повече някогашни репулики в Съветския съюз и даже на други страни, като балканските страни, да се причислят към НАТО. Кремъл също се стреми да подкопае връзките сред членовете на Алианса. " Путин форсира напъните си да подкопае западното единение и НАТО след революцията на Евромайдана през 2014 година, която изгони другарски настроения към Русия украински президент Виктор Янукович и докара прозападно държавно управление. Русия отговори с нелегално окупиране на Крим и елементи от Източна Украйна през 2014 година ", написа в подробния разбор на ISW.
Руската окупация на Крим и Донбас през 2014 година беше подбудена от разбирането на Путин за нужда и опция за разширение на властта на Русия и определяне на надзор над Украйна. Кремъл се стреми да резервира стратегическото военноморско базиране за Черноморския флот в Крим – котва на съветската проекция на мощ в района (...) Украйна с право се концентрира върху лишаването на Русия от тези преимущества, като прави Крим все по-неудобен за престояване на съветските сили, пишат вашингтонските аналитици.
Решенията на Путин да нахлуе в Украйна през 2014 и 2022 година имаха главно подобие: и в двата случая Путин се възползва от това, което смяташе за опция да осъществя дълготрайна цел, тъй като възприемаше Украйна и Запада като слаби, заключават от ISW.
Междувременно Путин се концентрира към постигането на нарушение на съгласуваността на НАТО. Кремъл разшири партньорство с Унгария - член на НАТО - за блокиране на резолюции, свързани с участието на Украйна в НАТО. Кремъл стартира умишлена акция за кооптиране на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Путин се възползва от все по-обтегнатите връзки сред НАТО и Турция, произлизащи от спорния метод на Съединени американски щати и Турция към сирийската революция, като ангажира Турция в дългогодишни договаряния, с цел да убеди Анкара да закупи съветски системи за противовъздушна защита С-400 – което накара Съединени американски щати да глобяват Турция през 2020 година
Путин неведнъж употребява плана за създаване на газопровода " Северен поток 2 ", с цел да вбие чеп сред Европейския съюз (ЕС) и Съединени американски щати и се обърна към икономическите ползи на Германия в Европа. Путин се опита да се възползва от обстоятелството, че Германия и Франция - само че не и Съединени американски щати или други страни от НАТО - бяха страни по споразуменията " Минск II " и по-късно от договарянията в тъй наречените " нормандския формат " за вбиване на клинове сред Съединени американски щати, от една страна, и Париж и Берлин, от друга, за политиката на Запада към Русия и Украйна.
Путин насърчи раздялите сред НАТО и западните страни, с цел да подсигурява, че тези страни няма да бъдат единни в отговора си на експанзията на Русия против Украйна, както и да преследва по-голямата си цел да разбие НАТО. Подходът му имаше прочут триумф в годините до 2022 година, само че не задоволително, с цел да не реализира нито една от главните си цели.
Перспективата за участие на Украйна в НАТО не докара до нахлуването на Русия в Украйна през 2022 година. Раздразненията на Русия за разширението на НАТО през 2022 година бяха напъните за оформяне на осведомителното пространство преди нашествието, а не реакции на дейностите на НАТО.
Путин за първи път сложи ултиматум на Киев в средата на юли 2021 година. В него той даде ясно да се разбере, че в неговото схващане няма място за самостоятелна Украйна. Путин разгласява публикация на тематика " Историческото единение на руснаците и украинците " на 12 юли 2021 година, в което отбелязва, че украинците, дружно с беларусите, постоянно са принадлежали към съветската нация. Статията, която съгласно известията стана наложително четиво за съветските военни, намерено слага под въпрос украинската териториална целокупност и твърди, че модерна Украйна е " артикул на руската ера ", завършена " на земите на историческа Русия ".
В нея Путин повтори тези, които по-късно станаха фокус на декларацията му за война против Украйна през февруари 2022 година - а точно, че Русия е била " ограбена " и " лишена " от своите " исторически " земи, че Украйна " не се нуждае от Донбас " и че " милиони украинци " отхвърлят наложения от Киев " антируски план ". Путин приключва публикацията с думите: " Уверен съм, че същинският суверенитет на Украйна е вероятен единствено в партньорство с Русия... Защото ние сме един народ ". Статията не афишира публично война на Украйна, несъмнено, само че обвързвано с Кремъл издание я разказва като " окончателния ултиматум на Путин към Украйна ".
Ултиматумът на Путин предполагаше, че съществуването и териториалната целокупност на Украйна зависят от решението й да се причисли към Русия - политически курс, който украинският народ неведнъж и категорично отхвърляше. Това не беше апел за украински неутралитет, а по-скоро за усвояване на Украйна в съветската орбита, в случай че не и в самата Русия.
Путин също по този начин разгласява този ултиматум, откакто Съединени американски щати форсираха изтеглянето на силите си от Афганистан на 8 юли, макар че явно го беше дефинирал доста преди този момент. След това Путин сложи ултиматум на Съединени американски щати и НАТО през декември 2021 година, който имаше за цел да принуди Запада да съобщи суверенитета на Украйна от негово име и да се откаже от партньорствата на източния фланг на НАТО.
Речта на Путин за " алените линии " на 30 ноември и ултимативните документи на съветското Министерство на външните работи (МВнР) от 17 декември желаеха " гаранции за сигурност " от Съединени американски щати и НАТО, които (на практика) представляваха искане за заличаване на НАТО. Ултиматумът изисква НАТО да анулира политиката си на " отворени порти ", да изключи разширението на изток и да спре разполагането на сили или оръжейни системи в държавите-членки, които се причислиха към НАТО след 1997 година - наред с други неща.
Путин категорично изиска Русия да има дейно право на несъгласие върху способността на суверенните страни свободно да се стремят към участие в НАТО и върху това по какъв начин алиансът работи военно и политически. Тези претенции щяха да изискват от НАТО да пренапише Северноатлантическия контракт, който е неговият основополагащ документ и да принуди всяка страна от НАТО да ратифицира още веднъж ново съглашение, развой, който съвсем несъмнено щеше да наруши алианса. Ултиматумът на Путин към Запада също се опита да принуди Запада да пожертва суверенитета на Украйна.
Ултиматумът на Путин за 2021 година към НАТО и Запада беше автентичен ултиматум, а не основа за договаряния. Путин и неговите дипломати алармираха, че не са заинтригувани да одобряват никакви отстъпки, с изключение на да принудят НАТО да се откаже от личните си правила и да промени рамката на международния ред. Ултиматумът за " гаранции за сигурност " беше сигналът на Кремъл, че повече няма да обмисля никакви взаимни отстъпки. Целта на ултиматума беше да отслаби алианса посредством вътрешни търкания, да го показа както като слаб, по този начин и като агресор, и да легитимира концепцията, че Украйна е част от законната сфера на надзор на Русия. Ултиматумът се концентрира и върху ангажирането на Запада с нуждата от намиране на дипломатическо решение – решение, което към този момент го нямаше и не беше от известно време.
Поведението на съветското външно министерство (МВнР) от октомври 2021 година до януари 2022 година показва все по-непреклонното желание на Путин, защото Кремъл стартира да лимитира съветските дипломати да водят смислени договаряния в навечерието на нашествието (...) Съединени американски щати и НАТО обаче останаха ангажирани с вярата, че дипломацията ще промени решимостта на Путин на този стадий. Съединени американски щати да вземем за пример дадоха отговор на съветския ултиматум, като потвърдиха уговорката си към Украйна и политиката на отворени порти на НАТО и предложиха да обсъдят опцията за договаряния за решение на проблемите на Русия с предвидимостта и прозрачността на НАТО в Европа.
От гледната точка на Путин, ултиматумите постоянно са били съвършена форма на застраховка против загуби. НАТО трябваше да се трансформира – в това число посредством пренаписване на хартата и главните си правила – с цел да отговори на съветските претенции, а Украйна щеше да би трябвало да промени конституцията си и да се откаже от главните правила на своя суверенитет. Путин без подозрение би приел такава цялостна капитулация с приятност, само че тя в никакъв случай не е била на картите, както сигурно е знаел. Когато Западът предстоящо отхвърли настояванията му, Путин откри неубедително опрощение за започване на пълномащабна инвазия с две цели: завземане на Украйна и разтрошаване на НАТО. Принуждаването на Запада да отхвърли тези ултиматуми също по този начин даде на Кремъл в допълнение опрощение да упреква Запада за войната.
До 2022 година никакво дипломатическо предложение от Запада, с изключение на предаването на суверенитета на Украйна и изоставянето на правилата на НАТО, евентуално нямаше да спре Путин да нахлуе в Украйна. Само опасността, че Съединени американски щати или НАТО ще се намесят военно, може би щеше да възпре Путин, само че Съединени американски щати категорично отхвърлиха да употребяват такава опасност.
Целите на Путин останаха непроменени макар неуспеха на първичната му пълномащабна инвазия през 2022 година и макар съветските загуби и неуспехи от този момент. Дори неотдавнашните изказвания на съветския външен министър Сергей Лавров, показани от някои като евентуална основа за споразумяване на войната, в действителност са единствено препотвърждаване на продължаващите претенции на Русия. Тези претенции включват премахване на държавното управление на Зеленски и замяната му с подвластен от Русия режим, " индиферентност " на Украйна, което значи както непрекъснат отвод от вероятно участие в НАТО, по този начин и намаляване на украинската войска, занемаряване на украинската еднаквост от украинците и признание на фактическия надзор на Русия върху украинската интернационална и вътрешна политика и върху метода на живот на Украйна – видът надзор, който Кремъл е открил върху всички украински територии, които Русия окупира. Руските публични лица и медии непрекъснато повтарят тези претенции и Путин не дава индикации за предпочитание за компромис по тях.
Западните полемики за нуждата от намиране на дипломатическо решение на спора с презумпцията, че той е в задънена улица, са надълбоко неправилни. ISW прави оценка, че спорът не е в застой, от една страна. По-важен за тази полемика обаче е фактът, че Путин стартира тази война с максималистични цели по отношение на Украйна и НАТО. Той не е трансформирал тези цели, нито е показал предпочитание да одобри по-малък резултат заради някаква хипотетична невъзможност. Дори и да покаже подготвеност да договаря за някакво преустановяване на огъня по сегашните линии, Украйна и Западът биха били глупави да го одобряват.
Путин нахлу в Украйна през 2014 година с цели, надалеч надхвърлящи това, което неговите средства биха могли да реализират. Той се съгласи да замрази спора при преференциални за него условия не тъй като беше смекчил задачите си, а с цел да може да ги преследва по други способи. Когато стана ясно, че той не може да реализира задачите си посредством манипулиране на рамките на формата " Минск II " или Нормандския формат и защото стартира да има вяра, че както украинското държавно управление, по този начин и Западът са слаби, той възобнови нашествието си в големи мащаби. Тази инвазия не съумя да обезпечи задачите на Путин, както беше нашествието през 2014 година Защо Западът и Украйна би трябвало да чакат някакво ново съглашение за преустановяване на огъня или договаряния за " разрешаване " на спора, който Путин сътвори и подклажда от десетилетие?
Трайният завършек на сегашната съветска война против Украйна изисква принуждаване на Путин да одобри провалянето. Той – и неговите наследници – би трябвало да бъдат накарани да осъзнаят, че не могат да наложат волята си на Украйна и Запада във военно отношение, не могат да подчинят Украйна политически и не могат да надделеят дипломатически. Докато Кремъл таи вярата за триумф – която всяко компромисно съглашение би подхранило – той ще продължи да се стреми да преодолее неуспехите си по способи, които вършат подновяването на войната доста евентуално.
Украйна и Западът би трябвало да се стремят към трайно преустановяване на този спор, а не към краткотрайна пролонгация. Подновената война евентуално ще бъде по-мащабна и още по-опасна за Украйна и Запада. Това също ще бъде извънредно скъпо, защото възобновената война, откакто Москва се превъоръжи и приготви, евентуално ще бъде доста по-скъпа и по-опасна. Исканията за понижаване на финансовата тежест от поддръжката за Украйна в този момент просто натрупват по-голям риск и разноски за бъдещето.
Няма различен път към същински мир, с изключение на да се помогне на Украйна да нанесе недвусмислено военно проваляне на Русия и по-късно да се помогне за възобновяване на Украйна във войска и общество, толкоз мощни и устойчиви, че никой предстоящ съветски водач да не вижда опция като тези, които Путин неправилно възприе през 2014 и 2022 година Този път е изпълним, в случай че Западът се ангажира да поддържа Украйна в продължителните старания, които евентуално са нужни, с цел да се върви по нея. Ако вместо това Западът бъде примамен от илюзията за някакъв компромис, той може да постави завършек на болката към този момент, само че единствено с цената на доста по-голяма болежка по-късно. Путин сподели, че гледа на компромиса като на капитулация, а капитулацията ще го окуражи да нападна още веднъж. Тази война може да завърши не когато Путин почувства, че може да избави репутацията си, а по-скоро, когато знае, че не може да завоюва.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ