Последователност, любов и никакви шамари
Вашето 3-годишно дете желае тази играчка, тези бонони, това... и ги желае ВЕДНАГА! Иначе плаче и пищи. Как ще реагирате? Ще покажете кой е шефът? Ще го заплашите, че в случай че не млъкне...? Или ще кажете нещо, което ще му помогне да стане човешко създание с достолепие?
Вашето 13-годишно дете не слуша какво му говорите, не слуша никого, не желае да учи. Какво ще извършите?
Няма точни предписания - всеки човек е друг, само че има общи неща, които положителните родители споделят, с цел да изградят у детето си самоувереност, хладнокръвие, почтеност, вежливост, емпатия, комуникативност. Тези родители насърчават интелектуалното любознание, стимулират за реализиране на разнообразни цели, защищават подрастващите от депресии, хранителни разстройства, зависимости.
Родителството е една от най-изследваните сфери и от социолози, и от психолози. Всички модерни експерти поучават връзките родители - деца да се основават на уважението. Ето някои от най-важните правила във възпитанието:
1. Какви са вашите полезности?
Вашите деца ви гледат. Не реагирайте непринудено и неконтролируемо. Запитайте се: „ Какво желая да направя и това, което направя, ще даде ли резултата, към който се стремя? ”
2. Няма по какъв начин да прекалите с любвеобилността.
Не е допустимо да разглезите детето, като се отнасяте към него с доста любов. Това може да се случи, давайки му материални неща, вместо обич, или когато сте прекомерно толерантни и невзискателни.
3. Участвайте в живота на детето си.
Това изисква доста време и доста работа, постоянно значи да преосмислите и преподредите целите си, да пожертвате някои неща, които желаете вие, с цел да извършите това, от което вашето дете има потребност. Бъдете ангажирани душевно, както и физически. Разбира се, това не значи да пишете домашните му - те са, с цел да може учителят да следи дали детето учи или не.
4. Подходящи грижи за учениците.
С израстването на дребното е нужно да се трансформира и отношението ви към него. Преценявайте по какъв начин възрастта му се отразява на неговото държание и самокритика. При 13-годишните проблемите може да са от най-различно естество: може да са депресирани, да страдат от бодърствуване, да стоят до доста късно вечер. Може би би трябвало да им помогне те да провеждат времето си по-добре, тъй че да имат време и за учене.
А може би просто имат проблем с ученето? Да ги принуждавате да го вършат не е решение. Проблемът би трябвало да бъде диагностициран от експерт.
5. Създайте правила.
Ако не сте съумели да създадете потребни привички когато детето е малко, когато стане по-голямо, ще има усложнения да се самоорганизира. По всяко време на денонощието би трябвало да можете да да отговорите на следните три въпроса:
- Къде е моето дете?
- С кого е?
- Какво прави?
Правилата, на които сте го научили, ще му оказват помощ да сътвори личните си правила на държание, когато порасне. Тогава му позволете да прави своя личен избор, да има лични решения и не се намесвайте.
