Притча за избора
Вървял един влъхва към дома си и бил изпреварен от човек, който толкоз доста бързал, че инцидентно докоснал рамото му. Мъдрецът на собствен ред, умерено и учтиво се обърнал към него с въпроса:
– Кажи, дребосъче, закъде бързаш толкоз, че не забелязваш нищо по пътя си?
– Съжалявам – споделил мъжът, без да забавя темпото. – Бързам, тъй като съм ангажиран да диря смисъла на живота и нямам право да отсрочвам, до момента в който не реализира задачата си.
– Чувал съм за човек, който търсил този смисъл цялостен живот. – споделил мъдрецът.
– Надявам се, че е съумял да открие истината? – попитал нетърпеливо пасажерът.
– Да, той умря прояснен, като съумя да прошепне на тези, които бяха покрай това, което разбираше, към този момент умирайки. – отвърнал учителят.
– И какво им споделил?
– Добре, благодаря ти за диалога – споделил мъжът, поклонил се на мъдреца и траял съвсем да тича по пътя.
–... избор, да пребивавам или да прекарам целия си живот, търсейки този смисъл. – приключил мъдрецът, само че думите му прозвучали на вятъра, тъй като мъжът бил надалеч и не съумял да ги чуе.
