В България доверието в новините е спаднало до 21 процента, показва доклад на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“
В България доверието в новините е спаднало до 21 %, което слага страната ни измежду тези с най-ниско доверие към медиите в света. Това демонстрира отчетът Digital News Report 2026 на Института за проучване на публицистиката „ Ройтерс “ към Оксфордския университет.
„ Българският медиен пейзаж се характеризира с надълбоко вкоренени проблеми като политическа интервенция и доста ниско публично доверие на фона на дълбока политическа неустойчивост. Оставката на държавното управление през 2025 година проправи пътя за следващи предварителни избори през 2026 година, определяни от появяването на „ Прогресивна България “ – лявоцентристка коалиция, водена от някогашния президент Румен Радев “, се показва в отчета.
Според проучването доверието в новините в България е намаляло с пет процентни пункта по отношение на миналата година и остава доста под междинното ниво за включените в изследването страни, което е 37 на 100.
Изследването слага България измежду страните с най-ниско доверие към медиите в света и измежду тези с най-високо равнище на индиферентност към новините. Според данните 60 на 100 от българите декларират, че от време на време или постоянно заобикалят новините. По този индикатор България се подрежда до Хърватия и Турция.
В отчета се отбелязва също възходяща роля на инструментите с изкуствен интелект (ИИ) при потреблението на вести. Девет % от българите употребяват чатботове с ИИ за новинарска информация най-малко един път седмично, което съставлява нарастване от четири процентни пункта за една година. България е посочена измежду страните с най-бърз напредък на този вид ползване, сочат данните.
Според създателите на проучването обществените мрежи и основателите на наличие играят все по-значима роля в осведомителната среда. България е измежду страните, в които забележителна част от аудиторията се осведоми посредством инфлуенсъри и самостоятелни създатели на онлайн наличие. Сред имената, посочени като изключително известни измежду младежите, са Флора Стратиева, Андреа Банда Банда и Мими Шишкова, които взели участие интензивно в активизирането на социална поддръжка за митингите в края на 2025 година Хаштаговете „ Ядосахте неверното потомство “ и „ Дайте ни причина да останем “ се трансфораха в знаци на протестното придвижване в обществените мрежи, означават в отчета от Института за проучване на публицистиката „ Ройтерс “ към Оксфордския университет.
Според разбора с оценка 60,28 точки.
Докладът отбелязва, че на 1 януари тази година България е станала 21-вият член на еврозоната. Данните сочат още, че, оставайки измежду най-слабо представящите се страни в Европейския съюз по усещане за корупция.
В политически проект проучването отделя особено внимание на президента Румен Радев, акцентирайки, че е напуснал президентската институция, с цел да влезе в партийната политика, оглавявайки обединението „ Прогресивна България “, спечелила парламентарно болшинство през април 2026 година Авторите на отчета го дефинират като „ евроскептик, подкрепящ по-тесни връзки с Русия и противопоставящ се на военната поддръжка за Украйна, успеха на Радев може да промени външната политика на България “.
СВОБОДАТА НА МЕДИИТЕ
Докладът обръща внимание и на положението на свободата на медиите в България. Посочва се, че страната е отбелязала „ дребен прогрес “ по използването на Европейския акт за независимост на медиите (EMFA), а публицистите не престават да са подложени на политически напън и така наречен правосъдни „ каузи плесници “. Като образец е даден казусът с проверяващия публицист Борис Митов и уеб страницата „ Медиапул “, които съгласно отчета са били наказани и санкционирани с над 20 000 евро по дело за клюка, обвързвано с изявления от 2018 година
Докладът обръща внимание и на публичната реакция след отстраняването на публицистите Мария Цънцарова и Златимир Йочев от ефира на Би Ти Ви през декември 2025 година, което провокира митинги в поддръжка на двамата публицисти, а Цънцарова дефинира освобождението си като акт на политическа цензура.
Изследването регистрира висока централизация на медийния пазар. Според отчета телевизионните вести на „ Нова телевизия “ и Би Ти Ви не престават да преобладават аудиторията и рекламния пазар. Сред печатните издания водеща позиция резервира вестник „ 24 часа “, а онлайн медиите „ Дневник “ и „ Капитал “ означават напредък след въвеждането на платени абонаментни модели.
Най-високо доверие измежду българската публика получават Българското национално радио с 56 % и Българската национална телевизия с 55 на 100, демонстрират данните на института. Следват новините на „ Нова телевизия “ с 51 на 100, „ Дарик “ радио - 50 %, Euronews Bulgaria - 47 % и Би Ти Ви Новините - 46 %.
Петнадесетото издание на Доклада за цифровите вести на Института „ Ройтерс “ излиза в изискванията на възходяща политическа и икономическа неустановеност и обрисува три съществени трендове в световната новинарска среда. Социалните мрежи и видеоплатформите към този момент са най-използваният източник на вести в света, изпреварвайки малкия екран и уеб страниците на обичайните медии. Все по-голямо значение получават видеосъдържанието, инфлуенсърите и основателите на наличие, които трансформират метода, по който аудиторията доближава до информация. Докладът отбелязва и първите по-сериозни признаци за нахлуване на изкуствения разсъдък в потреблението на вести.
Изследването демонстрира също спад на доверието в медиите. В 29 от 48-те проучени страни доверието в новините е намаляло, а междинните стойности са най-ниските от началото на измерването на този индикатор. Според създателите това е знак за възходяща институционална накърнимост под въздействието на политически, обществени и софтуерни промени. Докладът се базира на данни от близо 100 000 респонденти и е измежду най-мащабните интернационалните проучвания на медийните привички и доверието в новините, показват от екипа на Института за проучване на публицистиката „ Ройтерс “.
„ Българският медиен пейзаж се характеризира с надълбоко вкоренени проблеми като политическа интервенция и доста ниско публично доверие на фона на дълбока политическа неустойчивост. Оставката на държавното управление през 2025 година проправи пътя за следващи предварителни избори през 2026 година, определяни от появяването на „ Прогресивна България “ – лявоцентристка коалиция, водена от някогашния президент Румен Радев “, се показва в отчета.
Според проучването доверието в новините в България е намаляло с пет процентни пункта по отношение на миналата година и остава доста под междинното ниво за включените в изследването страни, което е 37 на 100.
Изследването слага България измежду страните с най-ниско доверие към медиите в света и измежду тези с най-високо равнище на индиферентност към новините. Според данните 60 на 100 от българите декларират, че от време на време или постоянно заобикалят новините. По този индикатор България се подрежда до Хърватия и Турция.
В отчета се отбелязва също възходяща роля на инструментите с изкуствен интелект (ИИ) при потреблението на вести. Девет % от българите употребяват чатботове с ИИ за новинарска информация най-малко един път седмично, което съставлява нарастване от четири процентни пункта за една година. България е посочена измежду страните с най-бърз напредък на този вид ползване, сочат данните.
Според създателите на проучването обществените мрежи и основателите на наличие играят все по-значима роля в осведомителната среда. България е измежду страните, в които забележителна част от аудиторията се осведоми посредством инфлуенсъри и самостоятелни създатели на онлайн наличие. Сред имената, посочени като изключително известни измежду младежите, са Флора Стратиева, Андреа Банда Банда и Мими Шишкова, които взели участие интензивно в активизирането на социална поддръжка за митингите в края на 2025 година Хаштаговете „ Ядосахте неверното потомство “ и „ Дайте ни причина да останем “ се трансфораха в знаци на протестното придвижване в обществените мрежи, означават в отчета от Института за проучване на публицистиката „ Ройтерс “ към Оксфордския университет.
Според разбора с оценка 60,28 точки.
Докладът отбелязва, че на 1 януари тази година България е станала 21-вият член на еврозоната. Данните сочат още, че, оставайки измежду най-слабо представящите се страни в Европейския съюз по усещане за корупция.
В политически проект проучването отделя особено внимание на президента Румен Радев, акцентирайки, че е напуснал президентската институция, с цел да влезе в партийната политика, оглавявайки обединението „ Прогресивна България “, спечелила парламентарно болшинство през април 2026 година Авторите на отчета го дефинират като „ евроскептик, подкрепящ по-тесни връзки с Русия и противопоставящ се на военната поддръжка за Украйна, успеха на Радев може да промени външната политика на България “.
СВОБОДАТА НА МЕДИИТЕ
Докладът обръща внимание и на положението на свободата на медиите в България. Посочва се, че страната е отбелязала „ дребен прогрес “ по използването на Европейския акт за независимост на медиите (EMFA), а публицистите не престават да са подложени на политически напън и така наречен правосъдни „ каузи плесници “. Като образец е даден казусът с проверяващия публицист Борис Митов и уеб страницата „ Медиапул “, които съгласно отчета са били наказани и санкционирани с над 20 000 евро по дело за клюка, обвързвано с изявления от 2018 година
Докладът обръща внимание и на публичната реакция след отстраняването на публицистите Мария Цънцарова и Златимир Йочев от ефира на Би Ти Ви през декември 2025 година, което провокира митинги в поддръжка на двамата публицисти, а Цънцарова дефинира освобождението си като акт на политическа цензура.
Изследването регистрира висока централизация на медийния пазар. Според отчета телевизионните вести на „ Нова телевизия “ и Би Ти Ви не престават да преобладават аудиторията и рекламния пазар. Сред печатните издания водеща позиция резервира вестник „ 24 часа “, а онлайн медиите „ Дневник “ и „ Капитал “ означават напредък след въвеждането на платени абонаментни модели.
Най-високо доверие измежду българската публика получават Българското национално радио с 56 % и Българската национална телевизия с 55 на 100, демонстрират данните на института. Следват новините на „ Нова телевизия “ с 51 на 100, „ Дарик “ радио - 50 %, Euronews Bulgaria - 47 % и Би Ти Ви Новините - 46 %.
Петнадесетото издание на Доклада за цифровите вести на Института „ Ройтерс “ излиза в изискванията на възходяща политическа и икономическа неустановеност и обрисува три съществени трендове в световната новинарска среда. Социалните мрежи и видеоплатформите към този момент са най-използваният източник на вести в света, изпреварвайки малкия екран и уеб страниците на обичайните медии. Все по-голямо значение получават видеосъдържанието, инфлуенсърите и основателите на наличие, които трансформират метода, по който аудиторията доближава до информация. Докладът отбелязва и първите по-сериозни признаци за нахлуване на изкуствения разсъдък в потреблението на вести.
Изследването демонстрира също спад на доверието в медиите. В 29 от 48-те проучени страни доверието в новините е намаляло, а междинните стойности са най-ниските от началото на измерването на този индикатор. Според създателите това е знак за възходяща институционална накърнимост под въздействието на политически, обществени и софтуерни промени. Докладът се базира на данни от близо 100 000 респонденти и е измежду най-мащабните интернационалните проучвания на медийните привички и доверието в новините, показват от екипа на Института за проучване на публицистиката „ Ройтерс “.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ