Напрежение в Свети Влас заради украински свещеник, митрополит Арсений го защити
Докато локалните миряни се готвят за митинг в неделната заран, Сливенската епархия разгласи, че няма да се огъне пред никакъв публичен напън
През последните седмици в редакцията на Флагман.бг получихме голям брой миряни от Черноморието, разтревожени от протичащото се в православните храмове „ “ в и „ Свети Йоан Рилски “ в. Местните вярващи настояват, че българските духовници са били ненадейно освободени и сменени от украински свещеници, които провеждали богослуженията на своя роден език.
Напрежението вече ескалира до степен, в която локалната общественост към този момент провежда протестни дейности за неделната заран, настоявайки в светите обители да служат само представители на българското духовенство.
В отговор на зреещото публично неодобрение и разпространяващите се изказвания за замяна на обичайна богослужебна процедура, Сливенският митрополит излезе с обширна и дълбока публична позиция. Светият синодален архиерей показа, че на свое съвещание от 15 юни 2026 година Епархийският съвет се е срещнал в детайли с постъпилите отворени писма и възражения. Владиката не скри, че е прочел тези изказвания с надълбоко удивление, болежка и духовно оскърбление, защото те слагат под подозрение правото на канонични духовници да служат под негово благословение.
В своя изчерпателен прочит на обстановката митрополит напомни изконните християнски полезности, които наподобяват застрашени от вълната на публично неодобрение. Той изрази сериозна паника, че в актуалния спор се не помнят главните евангелски правила на милосърдието, състраданието и братолюбието към тези, които бягат от ужасите на войната. Позовавайки се на евангелското четиво за Страшния съд, архиереят акцентира, че пред Божия трон народите ще бъдат съдени съгласно самостоятелните действия и отношението към страдащите братя.
„ Категорично заявяваме: Светата ни митрополия служи само на безконечните Христови правила - на Евангелието, на истината, на милостта и на близък “, отбелязва в своята позиция Сливенският епископ. Той е извънредно явен, че нито една подписка, публичен напън или краткотрайно подстрекателство няма да трансформират духовните решения на епархията. Според неговите думи църквата не е институция за национална селекция на страданието, а дом за наранените и кей за гонените, където плачещият би трябвало да бъде прегърнат.
За да разсее ширещите се спекулации, митрополит Арсений внесе значими фактологични разяснения по отношение на самия темперамент на осъществяваните богослужения. Той обясни, че украинските свещеници служат на същия обичаен църковнославянски език, на който се моли и българското духовенство, употребявайки безусловно същите богослужебни книги. Храмовете в Свети Влас и Кошарица остават неразделна част от Сливенската епархия под опеката на духовник Димитър Илиев, а за спазването на каноничния ред бдят протосингелът архимандрит Димитрий и духовният надзирател архимандрит Стефан.
Служещият в Черноморието клирик е публично и канонично провиснал от Киевския митрополит Онуфрий и е признат с надлежното благословение на Светия Синод на Българската православна черква. Владиката даде образец и с наличието на съветски духовник в епархията, което потвърждава, че за православната съборност националният генезис няма отношение към каноничността на молитвата. Църквата приканва към умиротворяване и напомня, че когато се затваря вратата пред чужденеца в неволя, тя се затваря пред Самия Христос.
В заключението на своето послание митрополит Арсений насочва съществено предизвестие към вярващите по отношение на неумолимите причинно-следствени връзки в духовния живот. Той слага екзистенциалния въпрос дали на следващия ден ориста няма да изправи българския народ пред тествания, при които самичък той да зависи от милостта на чужденци. Архипастирският благослов приключва с апел за примирение и осъзнаване, че днешното тестване не е за непознатите свещеници, а за християнската нравственос на локалното общество.
Ето и цялата позиция на Сливенския митрополит:
Във връзка с постъпилите до нас отворени писма, съдържащи въпроси и възражения по отношение на статута и служението на украински православни свещеници в рамките на Сливенската епархия, както и във връзка разпространяващите се в общественото пространство изказвания за осъществяване на богослужения на украински език и за „ замяна “ на одобрената богослужебна процедура в храмовете на Българската православна черква, се усещаме призовани да кажем няколко думи, които по нужда ще прозвучат в стила и в духа, които употребява Светата Църква, когато се постанова да се изрича по такива мотиви.
На свое съвещание, извършено на 15 юни 2026 година, Епархийският съвет на Сливенска епархия се срещна с постъпилите отворени писма, съдържащи възражения и въпроси по отношение на служението на украински православни свещеници в храмове на територията на епархията. Прочетохме тези писма с надълбоко удивление, болежка и духовно оскърбление.
Не можем да приемем опитите да бъде поставяно под подозрение правото на канонични православни свещеници от украински генезис да правят своето служение в храм „ Св. Атанасий Велики “ в гр. Свети Влас, и в храм „ Св. Йоан Рилски “ в с. Кошарица, както и във всеки различен храм на Сливенска епархия, когато това става с благословението на епархийския митрополит и по открития църковен ред.
Особено обезпокоително е, когато сходни позиции се показват от хора, които би трябвало да бъдат образец за християнско отношение и социална отговорност. Още по-тежко е, когато в публичния спор се не помнят главните евангелски правила на милосърдието, състраданието и братолюбието. Християнинът е предназначен не да осъжда страдащите и нуждаещите се от духовна поддръжка, а да ги посреща като свои братя и сестри в Христа и да им подава ръка в миг на тестване.
Говорейки за „ ред “, „ допустимост “ и „ публично мнение “, като че ли забравихме милостта, състраданието и самите думи на Христос. Ако сме ги не запомнили, дано си ги напомним:
„ А по кое време пристигна Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както овчар отлъчва овци от кози; и ще сложи овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от творение мира; тъй като гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; пътешественик бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тюрма бях и Ме споходихте… Истина ви споделям: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили... Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене… тъй като гладен бях и не Ми дадохте да ям; жаден бях и не Ме напоихте; пътешественик бях и не Ме прибрахте; гол бях и не Ме облякохте; болен и в тюрма бях, и не Ме споходихте… Истина ви споделям: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във безконечна тъга, а праведниците – в живот безконечен. “ (Мат. 25:31– 46).
Надявам се, че забелязвате нюанса: пред престола на Бог ще застанат народите, само че ще бъдат отделяни хората съгласно самостоятелните им действия. Ако използван този аршин, а той е категоричен, от коя страна смятате, че ще бъдем сложени ние, в случай че възприемем държанието, което препоръчвате?
От първия ден на нашето служение в Богоспасаемата Сливенска епархия ние имаме отношение към намиращите се тук украински бежанци, което се основава единствено и само на преди малко цитираните постановления на нашия Господ Иисус Христос.
В практическо изражение то е следното:
Украинските бежанци не са пристигнали тук от улеснение. Те идват от ужаса на войната. От разрушени храмове. От домове, превърнати в пепел и прахуляк. От татковци и синове, убити по фронтовете. От майки и татковци, останали под руините. От заровени деца. Тези хора имат витална потребност от прикосновение и общение с Бога и ние няма да сме индивиди, в случай че им го откажем.
В най-голяма степен това се отнася за украинските свещеници, които са пристигнали измежду нас. Те носят в душите си раната на един разпнат народ.
И все пак не са престанали да служат на Бога и на хората. Не са свалили кръста си. Не са предали вярата си. Те желаят да служат и да оказват помощ на сънародниците си в потребност, а индиректно да оказват помощ и на нас. С какво оферирате да им отвърнем в подмяна? С съмнение? Студенина? Затворени порти? Страх?
Категорично заявяваме: Светата ни митрополия служи само на безконечните Христови правила – на Евангелието, на истината, на милостта и на близък. Тук няма политика. Няма идеология. Има човешка болежка и християнски дълг.
Нека бъдем вярно разбрани: никаква подписка, никакъв напън, никакво публично подстрекателство няма да промени нашите духовни правила и решения. Църквата не е слугиня на страха или на краткотрайните настроения. Църквата е Майка, която приема страдащите, закриля гонените и не затваря вратите си пред плачещия човек. Никой и нищо не може да промени Евангелието, на което сме се посветили и на което служим. Никой няма власт да подмени Христовата заповед за обич към близък и да я замести с съмнение или безсърдечие.
Църквата не е институция за национална селекция на страданието. Църквата е дом за наранените. Пристан за гонените. Място, където плачещият би трябвало да бъде прегърнат, а не разпитван от кое място идва и на какъв език приказва. Пред Христос няма „ наши “ и „ непознати “. Христос назовава страдащите Свои най-малки братя. Кои? Гонените, унижаваните, осиротелите. Има хора, които страдат. А ние сме тези, които поради Христос, в Когото имаме вяра, сме длъжни да проявим обич и взаимност.
Днес тестването не е за украинските свещеници. Изпитанието е за нас.
Ще останем ли правилни на Христос, Който одобри страдащите и елементарни на гонителите Си? Или ще се поклоним на страха, съмнението и коравосърдечието и ще потвърдим, че служим най-много на себе си? Че се назоваваме християни по традиция, само че към момента не можем да превърнем християнската нравственос в наша ежедневна процедура?
Нека в никакъв случай не забравяме: когато затваряме вратата пред страдащия, ние затваряме вратата пред Самия Христос. Ако Църквата престане да бъде леговище за гонените, разтуха за плачещите и дом за страдащите – тогава какво въобще би останало от нейната задача в този свят?
В умозаключение сме длъжни ясно да заявим още нещо, тъй като в общественото пространство се популяризират погрешни и подвеждащи внушения. Богослуженията, осъществявани на територията на епархията, обичайно се служат на църковнославянски и български език. Богослуженията, осъществявани от украинските свещеници, са на същия църковнославянски език, на който служим и ние – по същия ред, със същите богослужебни книги и в цялостно сходство с каноничния и уставен порядък на Българската православна черква. Още през месец октомври предходната година, с наше архипастирско благословение и инструкции, и по открития църковен ред, украинските свещеници служат в храма, който – забележете – през днешния ден се отваря постоянно и има радващ ни натоварен нравствен живот, под опеката и отговорността на ръководителя на Църковното настоятелство духовник Димитър Илиев. Впрочем ние би трябвало да сме признателни на нашите украински православни братя и сестри за това, че ни демонстрират какво значи отношение към Църквата и интензивно присъединяване в нейния живот и ни дават добър образец. Свещеникът, който служи в посочените храмове, е каноничен православен клирик, публично провиснал от своя каноничен архиерей – Негово Блаженство Киевския и на цяла Украйна митрополит Онуфрий, и признат за служение в Сливенска епархия по открития от Светата Православна черква ред с съответно съобщение и благословение на Св. Синод на БПЦ. Назначението му е осъществено с решение на Епархийския съвет, какъвто е реда за всеки каноничен клирик, който желае да премине на служение от една епархия в друга.
С оглед обезпечаването на прецизно съблюдаване на църковния ред, Епархийският съвет на Сливенска епархия е упълномощил на Протосингела на Светата митрополия – архимандрит Димитрий, както и на Духовния надзирател на епархията – архимандрит Стефан, да реализират наблюдаване и надзор върху спазването на богослужебния ред, каноничната дисциплинираност и осъществяването на предоставените отговорности от страна на украинските свещеници на територията на епархията, на всички места, където им е позволено да правят богослужения. Този надзор се реализира по открития ред и е гаранция за спазването на каноните, уставните разпореждания и богослужебните обичаи на Българската православна черква.
Не съществуват учредения да се приказва за смяна на статута на храмовете, за ограничение правата на локалните миряни или за замяна на българската църковна еднаквост. Храмовете „ Св. Атанасий Велики “ в гр. Свети Влас, „ Св. Йоан Рилски “ в с. Кошарица са неразделна част от Сливенска епархия на Българската православна черква – Българска патриаршия и реализират своята активност според нейния Устав, каноничен ред и вековна богослужебна традиция.
Православната черква е съборна по своята природа и постоянно е обединявала вярващи от разнообразни народности в едно духовно тяло, учредено на общата православна религия. Националният генезис на даден духовник не дефинира нито неговата каноничност, нито принадлежността на храма, в който служи. Единствено спазването на каноните, църковния ред и подчинението на законната църковна власт са меродавни за служението в Църквата. По същия метод, с наше благословение и по открития църковен ред, в епархията служи и съветски духовник, което още един път свидетелства, че Църквата не прави разграничаване по народен симптом, а приема и благославя служението на всички клирици, които обитават в канонично единение и смирение към Църквата.
Призоваваме публичните мнения по тази тематика да се основават на тествани обстоятелства, публична информация и почитание към църковните институции, а не на догатки и внушения, които могат да породят разделяне и ужас измежду вярващите.
И последно – в случай че през днешния ден отблъскваме търсещите леговище и протекция измежду нас наши братя и сестри – православни християни, сигурни ли сме, че на следващия ден Бог няма да ни изпрати тествания, за които въобще не сме готови? Например да се наложи ние да подвластен от милостта на непознати хора и да се надяваме, че те няма да се отнесат с нас по този начин, както в този момент ние се отнасяме с нашите братя – украинските бежанци? Моля Ви да помислите по този въпрос, като вземете поради, че в църковния и публичен живот има причинно-следствени връзки, които работят прекомерно непреклонно.
Призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш в Христа молитствувател,
† Сливенски митрополит АРСЕНИЙ
През последните седмици в редакцията на Флагман.бг получихме голям брой миряни от Черноморието, разтревожени от протичащото се в православните храмове „ “ в и „ Свети Йоан Рилски “ в. Местните вярващи настояват, че българските духовници са били ненадейно освободени и сменени от украински свещеници, които провеждали богослуженията на своя роден език.
Напрежението вече ескалира до степен, в която локалната общественост към този момент провежда протестни дейности за неделната заран, настоявайки в светите обители да служат само представители на българското духовенство.
В отговор на зреещото публично неодобрение и разпространяващите се изказвания за замяна на обичайна богослужебна процедура, Сливенският митрополит излезе с обширна и дълбока публична позиция. Светият синодален архиерей показа, че на свое съвещание от 15 юни 2026 година Епархийският съвет се е срещнал в детайли с постъпилите отворени писма и възражения. Владиката не скри, че е прочел тези изказвания с надълбоко удивление, болежка и духовно оскърбление, защото те слагат под подозрение правото на канонични духовници да служат под негово благословение.
В своя изчерпателен прочит на обстановката митрополит напомни изконните християнски полезности, които наподобяват застрашени от вълната на публично неодобрение. Той изрази сериозна паника, че в актуалния спор се не помнят главните евангелски правила на милосърдието, състраданието и братолюбието към тези, които бягат от ужасите на войната. Позовавайки се на евангелското четиво за Страшния съд, архиереят акцентира, че пред Божия трон народите ще бъдат съдени съгласно самостоятелните действия и отношението към страдащите братя.
„ Категорично заявяваме: Светата ни митрополия служи само на безконечните Христови правила - на Евангелието, на истината, на милостта и на близък “, отбелязва в своята позиция Сливенският епископ. Той е извънредно явен, че нито една подписка, публичен напън или краткотрайно подстрекателство няма да трансформират духовните решения на епархията. Според неговите думи църквата не е институция за национална селекция на страданието, а дом за наранените и кей за гонените, където плачещият би трябвало да бъде прегърнат.
За да разсее ширещите се спекулации, митрополит Арсений внесе значими фактологични разяснения по отношение на самия темперамент на осъществяваните богослужения. Той обясни, че украинските свещеници служат на същия обичаен църковнославянски език, на който се моли и българското духовенство, употребявайки безусловно същите богослужебни книги. Храмовете в Свети Влас и Кошарица остават неразделна част от Сливенската епархия под опеката на духовник Димитър Илиев, а за спазването на каноничния ред бдят протосингелът архимандрит Димитрий и духовният надзирател архимандрит Стефан.
Служещият в Черноморието клирик е публично и канонично провиснал от Киевския митрополит Онуфрий и е признат с надлежното благословение на Светия Синод на Българската православна черква. Владиката даде образец и с наличието на съветски духовник в епархията, което потвърждава, че за православната съборност националният генезис няма отношение към каноничността на молитвата. Църквата приканва към умиротворяване и напомня, че когато се затваря вратата пред чужденеца в неволя, тя се затваря пред Самия Христос.
В заключението на своето послание митрополит Арсений насочва съществено предизвестие към вярващите по отношение на неумолимите причинно-следствени връзки в духовния живот. Той слага екзистенциалния въпрос дали на следващия ден ориста няма да изправи българския народ пред тествания, при които самичък той да зависи от милостта на чужденци. Архипастирският благослов приключва с апел за примирение и осъзнаване, че днешното тестване не е за непознатите свещеници, а за християнската нравственос на локалното общество.
Ето и цялата позиция на Сливенския митрополит:
Във връзка с постъпилите до нас отворени писма, съдържащи въпроси и възражения по отношение на статута и служението на украински православни свещеници в рамките на Сливенската епархия, както и във връзка разпространяващите се в общественото пространство изказвания за осъществяване на богослужения на украински език и за „ замяна “ на одобрената богослужебна процедура в храмовете на Българската православна черква, се усещаме призовани да кажем няколко думи, които по нужда ще прозвучат в стила и в духа, които употребява Светата Църква, когато се постанова да се изрича по такива мотиви.
На свое съвещание, извършено на 15 юни 2026 година, Епархийският съвет на Сливенска епархия се срещна с постъпилите отворени писма, съдържащи възражения и въпроси по отношение на служението на украински православни свещеници в храмове на територията на епархията. Прочетохме тези писма с надълбоко удивление, болежка и духовно оскърбление.
Не можем да приемем опитите да бъде поставяно под подозрение правото на канонични православни свещеници от украински генезис да правят своето служение в храм „ Св. Атанасий Велики “ в гр. Свети Влас, и в храм „ Св. Йоан Рилски “ в с. Кошарица, както и във всеки различен храм на Сливенска епархия, когато това става с благословението на епархийския митрополит и по открития църковен ред.
Особено обезпокоително е, когато сходни позиции се показват от хора, които би трябвало да бъдат образец за християнско отношение и социална отговорност. Още по-тежко е, когато в публичния спор се не помнят главните евангелски правила на милосърдието, състраданието и братолюбието. Християнинът е предназначен не да осъжда страдащите и нуждаещите се от духовна поддръжка, а да ги посреща като свои братя и сестри в Христа и да им подава ръка в миг на тестване.
Говорейки за „ ред “, „ допустимост “ и „ публично мнение “, като че ли забравихме милостта, състраданието и самите думи на Христос. Ако сме ги не запомнили, дано си ги напомним:
„ А по кое време пристигна Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както овчар отлъчва овци от кози; и ще сложи овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от творение мира; тъй като гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; пътешественик бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тюрма бях и Ме споходихте… Истина ви споделям: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили... Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене… тъй като гладен бях и не Ми дадохте да ям; жаден бях и не Ме напоихте; пътешественик бях и не Ме прибрахте; гол бях и не Ме облякохте; болен и в тюрма бях, и не Ме споходихте… Истина ви споделям: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във безконечна тъга, а праведниците – в живот безконечен. “ (Мат. 25:31– 46).
Надявам се, че забелязвате нюанса: пред престола на Бог ще застанат народите, само че ще бъдат отделяни хората съгласно самостоятелните им действия. Ако използван този аршин, а той е категоричен, от коя страна смятате, че ще бъдем сложени ние, в случай че възприемем държанието, което препоръчвате?
От първия ден на нашето служение в Богоспасаемата Сливенска епархия ние имаме отношение към намиращите се тук украински бежанци, което се основава единствено и само на преди малко цитираните постановления на нашия Господ Иисус Христос.
В практическо изражение то е следното:
Украинските бежанци не са пристигнали тук от улеснение. Те идват от ужаса на войната. От разрушени храмове. От домове, превърнати в пепел и прахуляк. От татковци и синове, убити по фронтовете. От майки и татковци, останали под руините. От заровени деца. Тези хора имат витална потребност от прикосновение и общение с Бога и ние няма да сме индивиди, в случай че им го откажем.
В най-голяма степен това се отнася за украинските свещеници, които са пристигнали измежду нас. Те носят в душите си раната на един разпнат народ.
И все пак не са престанали да служат на Бога и на хората. Не са свалили кръста си. Не са предали вярата си. Те желаят да служат и да оказват помощ на сънародниците си в потребност, а индиректно да оказват помощ и на нас. С какво оферирате да им отвърнем в подмяна? С съмнение? Студенина? Затворени порти? Страх?
Категорично заявяваме: Светата ни митрополия служи само на безконечните Христови правила – на Евангелието, на истината, на милостта и на близък. Тук няма политика. Няма идеология. Има човешка болежка и християнски дълг.
Нека бъдем вярно разбрани: никаква подписка, никакъв напън, никакво публично подстрекателство няма да промени нашите духовни правила и решения. Църквата не е слугиня на страха или на краткотрайните настроения. Църквата е Майка, която приема страдащите, закриля гонените и не затваря вратите си пред плачещия човек. Никой и нищо не може да промени Евангелието, на което сме се посветили и на което служим. Никой няма власт да подмени Христовата заповед за обич към близък и да я замести с съмнение или безсърдечие.
Църквата не е институция за национална селекция на страданието. Църквата е дом за наранените. Пристан за гонените. Място, където плачещият би трябвало да бъде прегърнат, а не разпитван от кое място идва и на какъв език приказва. Пред Христос няма „ наши “ и „ непознати “. Христос назовава страдащите Свои най-малки братя. Кои? Гонените, унижаваните, осиротелите. Има хора, които страдат. А ние сме тези, които поради Христос, в Когото имаме вяра, сме длъжни да проявим обич и взаимност.
Днес тестването не е за украинските свещеници. Изпитанието е за нас.
Ще останем ли правилни на Христос, Който одобри страдащите и елементарни на гонителите Си? Или ще се поклоним на страха, съмнението и коравосърдечието и ще потвърдим, че служим най-много на себе си? Че се назоваваме християни по традиция, само че към момента не можем да превърнем християнската нравственос в наша ежедневна процедура?
Нека в никакъв случай не забравяме: когато затваряме вратата пред страдащия, ние затваряме вратата пред Самия Христос. Ако Църквата престане да бъде леговище за гонените, разтуха за плачещите и дом за страдащите – тогава какво въобще би останало от нейната задача в този свят?
В умозаключение сме длъжни ясно да заявим още нещо, тъй като в общественото пространство се популяризират погрешни и подвеждащи внушения. Богослуженията, осъществявани на територията на епархията, обичайно се служат на църковнославянски и български език. Богослуженията, осъществявани от украинските свещеници, са на същия църковнославянски език, на който служим и ние – по същия ред, със същите богослужебни книги и в цялостно сходство с каноничния и уставен порядък на Българската православна черква. Още през месец октомври предходната година, с наше архипастирско благословение и инструкции, и по открития църковен ред, украинските свещеници служат в храма, който – забележете – през днешния ден се отваря постоянно и има радващ ни натоварен нравствен живот, под опеката и отговорността на ръководителя на Църковното настоятелство духовник Димитър Илиев. Впрочем ние би трябвало да сме признателни на нашите украински православни братя и сестри за това, че ни демонстрират какво значи отношение към Църквата и интензивно присъединяване в нейния живот и ни дават добър образец. Свещеникът, който служи в посочените храмове, е каноничен православен клирик, публично провиснал от своя каноничен архиерей – Негово Блаженство Киевския и на цяла Украйна митрополит Онуфрий, и признат за служение в Сливенска епархия по открития от Светата Православна черква ред с съответно съобщение и благословение на Св. Синод на БПЦ. Назначението му е осъществено с решение на Епархийския съвет, какъвто е реда за всеки каноничен клирик, който желае да премине на служение от една епархия в друга.
С оглед обезпечаването на прецизно съблюдаване на църковния ред, Епархийският съвет на Сливенска епархия е упълномощил на Протосингела на Светата митрополия – архимандрит Димитрий, както и на Духовния надзирател на епархията – архимандрит Стефан, да реализират наблюдаване и надзор върху спазването на богослужебния ред, каноничната дисциплинираност и осъществяването на предоставените отговорности от страна на украинските свещеници на територията на епархията, на всички места, където им е позволено да правят богослужения. Този надзор се реализира по открития ред и е гаранция за спазването на каноните, уставните разпореждания и богослужебните обичаи на Българската православна черква.
Не съществуват учредения да се приказва за смяна на статута на храмовете, за ограничение правата на локалните миряни или за замяна на българската църковна еднаквост. Храмовете „ Св. Атанасий Велики “ в гр. Свети Влас, „ Св. Йоан Рилски “ в с. Кошарица са неразделна част от Сливенска епархия на Българската православна черква – Българска патриаршия и реализират своята активност според нейния Устав, каноничен ред и вековна богослужебна традиция.
Православната черква е съборна по своята природа и постоянно е обединявала вярващи от разнообразни народности в едно духовно тяло, учредено на общата православна религия. Националният генезис на даден духовник не дефинира нито неговата каноничност, нито принадлежността на храма, в който служи. Единствено спазването на каноните, църковния ред и подчинението на законната църковна власт са меродавни за служението в Църквата. По същия метод, с наше благословение и по открития църковен ред, в епархията служи и съветски духовник, което още един път свидетелства, че Църквата не прави разграничаване по народен симптом, а приема и благославя служението на всички клирици, които обитават в канонично единение и смирение към Църквата.
Призоваваме публичните мнения по тази тематика да се основават на тествани обстоятелства, публична информация и почитание към църковните институции, а не на догатки и внушения, които могат да породят разделяне и ужас измежду вярващите.
И последно – в случай че през днешния ден отблъскваме търсещите леговище и протекция измежду нас наши братя и сестри – православни християни, сигурни ли сме, че на следващия ден Бог няма да ни изпрати тествания, за които въобще не сме готови? Например да се наложи ние да подвластен от милостта на непознати хора и да се надяваме, че те няма да се отнесат с нас по този начин, както в този момент ние се отнасяме с нашите братя – украинските бежанци? Моля Ви да помислите по този въпрос, като вземете поради, че в църковния и публичен живот има причинно-следствени връзки, които работят прекомерно непреклонно.
Призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш в Христа молитствувател,
† Сливенски митрополит АРСЕНИЙ
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ