Защо музиката ни връща спомени
Вървите по оживена улица на път за работа. Минавате около махленски музикант, който свири ария, която не сте чували от години. Но ето, че внезапно, поради звуците, вие забравяте за града и въображаемо преживявате още веднъж първия път, когато сте я чули.
Това прекарване – когато избрана музика ни кара да си спомняме за събития, хора и места от предишното ни – се оказва постоянно срещано. И също постоянно споменът ни е неволен; т.е., ние не влагаме никакви старания във възвръщането му, той просто се появява в съзнанието ни непринудено.
Скорошни проучвания обърнаха внимание на този развой и той към този момент ни става по-ясен. Първо, музиката има наклонност да съпровожда доста отличителни житейски събития, като абитуриентски балове, дипломирания, сватби и погребения, тъй че може да играе значима роля за повторното ни свързване с тези така и така значими моменти.
Музиката също постоянно притегля вниманието ни, заради метода, по който влияе върху нашите мозъци, тела и страсти. Когато това стане, усилва се вероятността тя да бъде закодирана в паметта ни редом с детайлности за събитието. А това тогава значи, че може да послужи като ефикасен мотор за спомняне на това събитие даже години по-късно.
В едно от въпросните скорошни проучвания излиза наяве, че прочувствената природа на музикалното произведение е значим фактор за това по какъв начин то служи като сигнал за паметта ни.
Музиката е съпоставена с други прочувствено влияещи детайли, които са оценени от огромна група участници като предаващи сходен прочувствен израз. Това включва „ прочувствени звуци “, като природа и шумове от заводи, и „ прочувствени думи “, като „ пари “ и „ торнадо “.
В съпоставяне с тях, музиката не провокира повече мемоари от думите. Но бе намерено, че тя провокира по-често позитивни мемоари, в сравнение с други прочувствени звуци и думи. Това важи изключително за негативните прочувствени тласъци: тъжната и гневна музика провокира повече позитивни мемоари, в сравнение с тъжните и гневни звуци или думи.
Тогава наподобява, че музиката има способността да ни свързва още веднъж с прочувствено позитивни моменти от нашето минало. Това допуска, че лечебното й приложение може да бъде изключително ползотворно.
Доколко познаваме музикалното произведение също, може би неизненадващо, играе роля в целия развой. В друго скорошно изследване стана ясно, че по-позната музика провокира повече мемоари и ги появява в мозъка ни по-спонтанно.
Така че част от повода, заради която музиката може да е по-ефективен катализатор за мемоари, в сравнение с да вземем за пример обичания ни филм или книга, е, че нормално се срещаме наново с песни доста по-често през живота си спрямо филми, книги или телевизионни излъчвания.
Ситуациите, когато слушаме музика, също могат да играят роля. Предишни проучвания демонстрират, че е по-вероятно неволните мемоари да се върнат по време на действия, при които мозъкът ни е свободен да се лута в мисли за предишното ни. Тези действия нормално не изискват внимание и включват неща като пътешестване до работа (или пътешестване изобщо), домашен отговорности или отмора.
Тези типове действия съответстват съвсем съвършено с тези, записани в друго изследване, където участниците са помолени да си водят дневник и да означават, когато музиката провокира спомен, дружно с това, което са правили сега, в който се е случило. Установява се, че ежедневните действия, които постоянно вървят ръка за ръка със слушането на музика – като пътешестване, домакинска работа или джогинг – нормално водят до повече неволни мемоари.
Това контрастира с други занимания, като гледането на телевизия, което може да изисква мозъкът ни да бъде по-фокусиран върху активността, която се прави, и по този начин е по-малко евентуално да е задоволително спокоен, че да одобри спонтанното изплуване на мемоари.
Тогава наподобява, че музиката е освен добра за събуждане на мемоари, само че и моментите, в които е по-вероятно да слушаме музика, са моментите, когато естествено е по-вероятно мозъците ни да блуждаят.
Музиката също участва по време на доста житейски събития, които са отличителни, обилни и изобщо прочувствени – и този вид мемоари са склонни да се извикват по-лесно.
Наистина, силата на музиката да ни свързва с предишното демонстрира по какъв начин тя, спомените и страстите са свързани – и наподобява, че някои песни могат да работят като директна връзка с нашето по-младо Аз.
