Красимир Вълчев: Ще направим много малка промяна в изпита по...
Вървим в посока учениците да научат по-малко неща, само че с схващане.
Вариант е след 7. клас да има централизиран изпит по избор за профилирани гимназии и обособен за диагностика в извадка от випуска.
Училища със слаби резултати по български език и математика избират рамкови образователни проекти с разширено и даже с интензивно проучване на непознат език. На това деформиране би трябвало да се постави край с смяна в наредбата за образователния проект.
До края на януари ще публикуваме за разискване програмата по „ Добродетели и нравственос “, МОН ще провежда образование на началните учители.
Ще изискам оценка на потенциала на всяко учебно заведение - какъв брой класни стаи има и какъв брой паралелки образова.
Трябва да се върнем в по-голяма степен към устното изпитване.
С единни правила няма да реализираме резултат, а методическа поддръжка, квалификации, обмяна на положителни практики.
- Г-н Вълчев, следва нов формат на НВО по математика и естествени науки. Готвят ли се адекватно седмокласниците? Учителите следват образователната стратегия и преподават разложение на многочлени и уравнения, а на изпита ще има на практика задания по 6 предмета. В час няма време за тях, тук-там има извънкласни форми за решение на интегрирани задания. Но не би трябвало ли наложителната подготовка да е задоволителна за сполучливо полагане на теста?
- Учениците би трябвало да научат с схващане главните неща от естествените науки. Промяната, която вършим, е минимална. В изпита ще бъдат включени задания с базови познания от естествените науки, които попадат в образователните стратегии и следва да се усвоят от всяко дете - мощ, напрежение, климат, превалявания, разчитане на диаграми. Това ще направи дилемите по-практически. Но като цяло изпитът остава по математика.
Тези 6 задания по естествени науки ще бъдат и по-лесните.
От учениците няма да се изисква да заучават понятия или да знаят физичните формули.
Учителите е задоволително да следват образователните стратегии. Нищо в допълнение не се изисква. Напротив, по-малко неща ще се изискват от учениците - базови познания.
- В учебниците обаче има избрания, а ще ги изпитвате за умения. Ще се оправят ли, в случай че са били обучавани до момента да възпроизвеждат?
- Оценяването споделя по какъв начин е скъпо да преподават учителите, по какъв начин е скъпо да учат учениците. Затова и думите са с един корен - оценяване и скъпо. Ние по този метод желаеме да променим културата на преподаване и учене.
Учителите имат свободата да избират методите на преподаване. Но факт е, че ние към момента в доста огромна степен възпроизвеждаме културата на заучаване - и в образователните стратегии, и в оценяването. Затова променяме тези детайли. Но оценяването е най-силният инструмент, с който можем да променим тази просвета на заучаване.
Вървим в посока учениците да научат по-малко неща, само че с схващане.
Да образуват компетентности. Защото, когато не научат главните неща с схващане, те не могат да научат и по-сложните.
- Философията на закона бе да се вкара компетентностният метод. И откакто към този момент се образова за умения, да стартира и подобен вид изпитване. Сега става малко наопаки. В каква част от класните стаи съгласно Вас се преподава по този метод?
- Компетентностният метод е заложен и в настоящите образователни стратегии. Учителите имат цялостната независимост според закона да избират методите. Един преподавател в един час може да концентрира преподаването върху познания, различен - върху умения. Такава в действителност е и последователността - няма умения без познания.
Но главните принадлежности за смяна на преподаването са образователните стратегии, оценяването и квалификациите. Системата има голям брой квалификации на тематика компетентностен метод.
Но до момента в който не променим оценяването, действително няма да приказваме за компетентностен метод. То най-бързо и мощно може да промени преобладаващата просвета.
Не е наложително да чака смяна в образователните стратегии
Защото при едни и същи образователни стратегии ние можем в по-голяма степен да прилагаме компетентостния метод посредством оценяването. И при сегашните образователни стратегии фокусът може да е в по-голяма степен върху уменията.
- Въпросът е прави ли се. Ако по този метод накарате учителите да сменят метода, заслужено ли е това НВО за учениците, на които още не се преподава по този начин?
- Отнякъде би трябвало да тръгнем. Дори да променим образователните стратегии, в случай че не променим оценяването, няма да сме въвели дейно компетентностния метод. Но противоположното е допустимо - единствено с смяна на оценяването мощно да променим културата на преподаване.
- Как децата, за които българският език не е майчин, ще схванат задача за Парижкото съглашение за климатичните промени или кръгова диаграма на преваляванията в Мумбай? Няма ли да са изключени още повече?
- Ако не знаят български език, те и в този момент не могат да се оправят на изпита по български език и не могат да схванат изискванията на дилемите по математика. Не могат и да научат нищо по химия, физика и география - тъй като не схващат въобще какво е превалявания. Затова
най-важното е едно дете да бъде научено на български език,
заради тази причина предлагаме така наречен езикова интеграция. Отправил съм обръщение към всички учители посредством районните ръководства за по-малко педантизъм. Когато едно дете не знае български език в по-горен клас, най-важното е да бъде научено на български, тъй като без него нищо друго не може да знае. Ако не знае таблицата за умножение в 7. клас, по-важно е учителят по физика да го научи на нея, в сравнение с закона на Джаул-Ленц.
Красимир Вълчев на посещаване в СУ " Найден Геров " в " Столипиново "
Няма да бъдат изключени тези деца. Но би трябвало в по-голяма степен да се работи да усвоят български език.
- Кога ще има модел за интегрирано НВО по български език и филантропични науки? Ще се направи ли апробиране, за каквото не стигна времето по математика и естествени науки?
- Предвиждаме да създадем доста дребна крачка през идната образователна година. Ще я анонсираме през 2026-а. И да, ще апробираме.
Малка крачка значи най-общо текстовете, които се дават за осмисляне и разбор, да включват познания от филантропичните науки. Но като цяло изпитът ще се резервира по български език и литература.
- Текстовете от дилемите за четене с схващане да са свързани да вземем за пример с история?
- Точно по този начин. Няма да има обособени задания, няма да се желае да се знаят исторически събития и дати. Учениците няма да бъдат изпитвани за познания по история, а по-скоро до каква степен могат да схванат смисъла на прочетеното, в това число и на текст за историческо събитие.
Ще има апробиране през идната образователна година в извадка - в част от випуска.
Крачката за смяна по БЕЛ в действителност ще е дребна. Много по-важна е крачката с естествените науки, тъй като там знанието в доста по-голяма степен е интегрирано. Така или другояче, в подготовката по литература имаме асимилиране на компетентности от историята, а и от други области на публичните и филантропичните науки.
- И в този момент има такива текстове в тестванията.
- Искаме да вървим в тази посока. Но не желаеме това да е бързо. Знаем, че би трябвало време за смяна на методите на преподаване. Но би трябвало също крачка за смяна и на този формат на НВО. Длъжни сме да я създадем през идната образователна година, въпреки и минимална - с цел да дадем сигнал, че в по-голяма степен би трябвало да се учи с схващане, в това число и по история.
- Как гледате на концепцията НВО да не е балообразуващо, резултатът да е ориентир, за чертаене на политики, а профилираните гимназии да имат свои приемни изпити?
- Ако всички профилирани и професионални гимназии създадат лични приемни изпити, седмокласниците ще би трябвало да вървят доста дни на проби -когато аплайват на няколко места. Това е минусът.
От друга страна, сегашният изпит смесва диагностична със селективна функционалност и това пречи на оценката на резултатите.
Междинен вид е да имаме два изпита. Единият да е за задачите на кандидатстването, като той да не е наложителен за всички, а единствено за искащите да влязат в избрани учебни заведения.
- Но да се организира централизирано?
- Да, централизиран изпит за банкет в гимназиите, който да е по избор.
И обособен изпит за задачите на диагностиката, който също не е наложително да бъде за всички възпитаници, може да е за представителна извадка.
Този вид имаше най-голяма поддръжка на полемиката, която организирахме. Но не престават разискванията по новата просветителна конструкция, които включват националните изпити.
Красимир Вълчев на разкриване на нова детска градина в Асеновград
- Трябва ли да се върне в по-голяма степен устното изпитване? С тестванията децата попълнят въпросници механично, стопираха да приказват, преписват с изкуствен интелект.
- Устното изпитване разрешава да се измерят по-широк кръг от компетентности. Недостатъкът на тестванията е, че не могат да измерят подобен огромен кръг умения.
- Но са най-прилаганият способ в учебно заведение.
- Изкуственият разсъдък ще промени значително и метода на учене, и метода на оценяване. Все по-невъзможно става за учителите да управляват дали домашните са писани от изкуствен интелект, или от учениците. И все по-малка част от оценката ще се образува от домашни работи.
Най-подходящият способ става " обърнатата класна стая ", при който учениците сами се приготвят у дома за урока, а в учебно заведение показват до каква степен са разбрали, дискутират. Аз предизвиквам и считам, че в по-голяма степен образователните системи ще вървят към устно изпитване. Виждаме го като диалог и в други страни.
Но с въвеждане на единни правила не можем да реализираме добър резултат. Можем с методическа поддръжка, с квалификации, с обмяна на положителни практики. Така учителите в доста по-голяма степен трансформират преподаването и оценяването, в сравнение с със спуснати от МОН правила.
- С писмо обаче спуснахте правила, които лимитират план-приема в паралелки с чуждоезиково образование.
- Много значимо е да кажем, че нямаме смяна в наредбата за образователния проект, с която в действителност би трябвало да се случат такива промени. Имаме едно писмо, което по-скоро е основа за разискване по места. Всъщност, ние сме сложили тази тематика от месеци и към този момент на редица обществени полемики обсъждаме по какъв начин да променим рамковите образователни проекти в гимназиален стадий.
Факт е, че имаме деформиране - най-вече възпитаници са в езиков профил. Забележете - не толкоз в езиковите гимназии, колкото в междинни учебни заведения.
Много от тях са в интензивна форма на проучване на език. Това значи, че 18 от 32 часа в осми клас те учат единствено език, т.е на процедура посвещават една година на езика. Това, което преди предлагаха единствено езиковите учебни заведения, в този момент се случва в стотици учебни заведения. В езиковите това се прави, с цел да усвоят езика на доста високо равнище и по-късно да продължат и с разнообразни предмети на него, само че в доста други действително това липсва. Те са избрали тези образователни проекти, с цел да са конкурентни. Оттам идва изкривяването - часовете по български език и по математика са по-малко, в сравнение с часовете по непознат език. Нещо повече – сборът на всички часове по български език и по математика са по-малко от тези по непознат език.
Красимир Вълчев реже лентата на актуализирано общежитие на ЕГ " Иван Вазов "
Още по-нелогично е, че учебни заведения със слаби резултати по български език и математика са избрали рамкови образователни проекти с разширено и даже с интензивно проучване на непознат език. Казано с други думи, те са фаворизирали непознатия език за сметка на българския и математиката.
Ние не желаеме да вършим фрапантни промени. Искаме да чуем и колкото може повече учебни заведения. Но би трябвало да дадем ясната поръчка, че е нужна смяна. Защото ние сме настроили нашата система за емиграция.
Преди 20-25 години си казахме най-важно нашите деца да знаят непознати езици, тъй като ще бъдем членове на Европейския съюз, тъй като ще живеят в отворен свят. Това е правилно, само че още по-вярно е, че с изключение на непознати езици те би трябвало да имат необятния микс от познания, умения, които дават всички обичайни дисциплини. И които ще ги създадат сполучливи на пазара на труда.
Пак споделям, опитваме се в дребна степен да балансираме системата и в този момент едвам започваме този диалог.
Ще има рационални изключения, ще има и промени във финалния документ.
- Започва разискване по райони в учителската колегия на измененията в образователните стратегии от 5. до 12. клас. Кога очаквате да са подготвени и да стигнат до класните стаи?
- Ние избрахме по-бавния вид, като стартирахме с правене и разискване на концепции. Те имат две цели – едната е да бъдат основа за полемика по какъв начин би трябвало да се трансформират образователните стратегии. Другата е да бъдат задание на работните групи, които ще пишат новите стратегии.
В предходните опити образователните стратегии ставаха все по-амбициозни. В резултат на това на учителите не им стига времето, препускат през материала и възпроизвеждат просвета на заучаване.
Сега желаеме да създадем противоположното – да усъвършенстваме образователните стратегии, само че качествено. В по-голяма степен да е работата за умения, да се засилят възпитателният детайл и социално-емоционалното учене.
Разговорът за всеки образователен предмет е друг. Поставил съм задача в идващите 3 месеца районните ръководства да провеждат полемики по области - до края на февруари.
Няма да станат бързо и скоро новите образователни стратегии. Вероятно ще бъдат обвързани и с диалога за просветителната конструкция, и с издаването на нови учебници.
Но по-добре да ги създадем по-бавно и по-добре от предходните пъти.
Ползваме опита и на други страни, които са тръгнали по този логаритъм. Имаме и поддръжка от Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Европейската комисия.
Самите образователни стратегии могат да бъдат направени до година и половина, само че по-късно въвеждането им изисква повече време.
- Не чакате да се одобряват промените в закона и разработвате инструментите за спомагателна езикова поддръжка. А има ли проект по какъв начин се ще приготвят учителите да преподават вяра?
- Ако се одобряват измененията в закона, образователният предмет „ Добродетели и вяра “, ще се вкара в 1. клас от 2027/2028 година Има време да се приготвят началните учители, които ще преподават и по програмата за добродетели и нравственос, и по стратегиите по православие и ислям.
Много евентуално е главната част от децата по решение на родителите да се включат в програмата по добродетели.
Поставили сме си за цел до края на януари да я публикуваме за публично разискване. Щом се утвърди, веднага можем да стартираме образование на учителите.
То няма да е спомагателна подготовка, а ще е в допълнение образование за начални учители – такова, каквото беше, когато въведохме предмета „ Компютърно моделиране “.
Висшите учебни заведения приготвят за придобиване на професионална подготовка „ Учител по вяра “. Проблем е, че не готвят учители по ислям, само че евентуално и това ще се случи.
Министерството ще възнамерява и провежда подготовка за всички начални учители, които ще преподават в 1. клас. За началните учители не е нужна спомагателна педагогическа подготовка. За предметниците е нужна. Но предметник ще преподава след 4. клас, а до тогава има време.
- Промените в закона плануват регионалните ръководства да могат да лимитират приема в сегрегирани учебни заведения и при двусменен режим. Ще могат ли да се намесват и когато има висок банкет, само че от това страда качеството? Имам поради, когато се наливат пари в съвременна просветителна среда, а профилираните кабинети стават елементарни класни стаи – пианото е запушено с чинове, в готварския кабинет печката не е пускана с години и учителката си оставя чантата върху нея.
- Възнамерявам да възложа на регионалните ръководства взаимно с Общините да създадат оценка на потенциала на всяко учебно заведение. Това на малко значи колко класни стаи има, без кабинетите. И какъв брой паралелки образова.
На учебните заведения, които имат повече паралелки, в сравнение с класни стаи, РУО да предложи да усъвършенстват приема по отношение на потенциала.
Ще създадем това, отчитайки, че в огромните градове имаме дефицит, както и в избрани региони. Там не е елементарно да понижим приема. Но когато имаме в един квартал полупразни учебни заведения и едно претъпкано, можем и би трябвало да предприемем действия за по-равномерно разпределение.
- Но приемът се дефинира от шефовете, а Общините и РУО нямат пълномощия. В Пловдив има учебни заведения, които получиха втора постройка и не престават да имат класове в подблокови пространства.
- В Наредбата за физическата среда и Наредбата за организация на дейностите в учебното обучение има механизми да се създадат рекомендации към шефовете.
- Да не се случи същото със STEM центровете, в които се влага толкоз доста – да не се употребяват оправдано? Или пък учебните заведения да купуват супер техника, преди учениците да са видели едно листо под микроскоп?
- Почти всички учебни заведения, в които съм откривал STEМ центрове, имат микроскопи. Купили са и най-обикновено съоръжение, и по-модерна техника. Дори и да се употребяват единствено като класни стаи, те отново са по-мотивираща среда. Разбира се, с цел да са ефикасни, би трябвало да се работи в групи, да има практическа и пробна работа, да има учене посредством правене, интердисциплинарност. STEМ центровете подтикват всичко това.
Министърът на образованието на разкриване на STEМ център в учебното заведение в Скутаре
Имаме и образования от страна на Национални STEМ център, които имат за цел методът на преподаване в по-голяма степен да е интердисциплинарен и ориентиран към практическо образование, повишение на мотивацията за учене на математика, техника и естествени науки. Защото там е най-големият проблем с мотивацията и с разбирането.
- Как ще гарантирате, че положителните планове няма да се трансфорат в неприемливи практики – клатушкане в крайности в часовете по вяра, неуместни санкции, надхитряне с телефоните?
- Системата има контролни механизми. Училищата и учителите са следени от над 30 институции и от родителите. И сега не можем да дадем безспорни гаранции, че никой няма да наруши разпоредбите, само че считам, че имаме задоволително корективни и контролни механизми. Училищната среда е най-контролираната.
- Как ще продължи борбата с формализма? Тематичните наставнически срещи се трансфораха в прелистване на слайдове, вместо да са прям разговор по настоящи проблеми.
- Културата на формализма не можем да я преборим с правила. Трябва да си променим отношението към работата и това го споделям всякога на срещи с шефове и учители, само че най-много на районните ръководства. Да постановат културата на професионализъм и отдаденост. Да правят оценка работата с децата и с родителите, а не дали са попълнили документа и дали официално са спазили разпоредбите.
Виждаме, че доста положителни планове в системата са се трансформирали във педантизъм. Това, несъмнено, не е навсякъде.
Предложили сме текст педагогическата работа да не се прави оценка по документ. Искам от районните ръководства да се пробват да правят оценка напъните на учебните заведения, детските градини и учителите, а не толкоз формалното осъществяване на разпоредбите.
Трудно се трансформира тази просвета. Няма да стане бързо. Но в случай че задоволително време се поставят целенасочени старания, рано или късно ще има резултат.
- Не е ли необходим за това и стандартът за качеството, за който се замълча?
- Стандартът няма самичък по себе да усъвършенства качеството. Той има за цел да развие просвета на самооценяване. Той е наложителна част от това, което назоваваме рамка за качество.
Ако едно учебно заведение има самооценяване, е доста евентуално то да работи повече с децата. Но е доста евентуално, в случай че просто имаме стандарт, учебните заведения да имат написани процедури, които да стоят заключени в шкафа, да се вадят при инспекция и след това отново да се заключват.
Това е големят проблем със стандарта за качество – по какъв начин да не е следващото официално условие, което ще натовари учебните заведения, без да развие просвета на самооценяване.
Визитка
Красимир Вълчев е министър на образованието и науката от 16 януари 2025 година Магистър по финанси. Завършил е Икономически университет–Варна. Разширява квалификацията си с образование по „ Бюджет и финансово ръководство “ в университета Дюк, Съединени американски щати. Започва професионалния си път в Министерството на финансите. От 2009 до 2017 година е основен секретар на МОН, в интервала 2017 – 2021 година е министър на образованието и науката.
Народен представител в 46-ото, 47-ото, 49-ото, 50-ото и 51-вото Народно заседание. Бил е ръководител на Комисията по обучение и просвета и член на Комисията по бюджет и финанси.
-След срещата с посредниците в Пловдив казахте, че имате лист с 60 положителни планове, които изискват пари. Какво има в него?
- Иска ми се да има по-високи хонорари, повече ресурсни учители, повече психолози, повече стратегии за възстановяване на материално-техническата база, в това число за професионално образование в гимназиите. Поне една стратегия за детските градини. Поне една за кабинетите, само че освен STEM.
Искам повече пари за рационализация на Центровете за поддръжка на личностното развиване, за основаване на приобщаваща среда в Центровете за специфична просветителна поддръжка. Повече средства за налична архитектурна среда.
Да понижим пълняемостта на паралелките изисква средства. Някои правила на преподавателска работа също. Да разделяме в по-голяма степен учениците на групи по някои предмети.
Повече ми се желае да поддържаме и българските учебни заведения в чужбина.
Искам още рационализация на учебните дворове, тъй като те изостанаха. Остава ни огромен проблем дефицитът на физкултурни салони – 600 учебни заведения нямат. Това е най-големият завещан проблем. След края на настоящата стратегия ще останат 400, пак е доста. А има и учебни заведения, на които един физкултурен салон не стига за всички паралелки. Спортните площадки, дейностите по интереси…
Красимир Вълчев на среща с посредниците от Пловдивска област
Възнагражденията на посредниците са ниски, а би трябвало да бъдат подкрепени.
Всяка година надграждаме. Но с един, дори с пет или 10 бюджета не могат да се решат всички проблеми едновременно. В бюджета желанията се срещат с опциите.
Красимир Вълчев е министър на образованието и науката от 16 януари 2025 година Магистър по финанси. Завършил е Икономическия университет във Варна. Разширява квалификацията си с образование по „ Бюджет и финансово ръководство “ в Университета " Дюк ", Съединени американски щати.
Започва професионалния си път в Министерството на финансите. От 2009 до 2017 година е основен секретар на МОН, в интервала 2017 - 2021 година е министър на образованието и науката.
Народен представител в 46-ото, 47-ото, 49-ото, 50-ото и 51-вото Народно заседание. Бил е ръководител на Комисията по обучение и просвета и член на Комисията по бюджет и финанси.
Снимки: Наташа Манева и Валентина Биларева
Вариант е след 7. клас да има централизиран изпит по избор за профилирани гимназии и обособен за диагностика в извадка от випуска.
Училища със слаби резултати по български език и математика избират рамкови образователни проекти с разширено и даже с интензивно проучване на непознат език. На това деформиране би трябвало да се постави край с смяна в наредбата за образователния проект.
До края на януари ще публикуваме за разискване програмата по „ Добродетели и нравственос “, МОН ще провежда образование на началните учители.
Ще изискам оценка на потенциала на всяко учебно заведение - какъв брой класни стаи има и какъв брой паралелки образова.
Трябва да се върнем в по-голяма степен към устното изпитване.
С единни правила няма да реализираме резултат, а методическа поддръжка, квалификации, обмяна на положителни практики.
- Г-н Вълчев, следва нов формат на НВО по математика и естествени науки. Готвят ли се адекватно седмокласниците? Учителите следват образователната стратегия и преподават разложение на многочлени и уравнения, а на изпита ще има на практика задания по 6 предмета. В час няма време за тях, тук-там има извънкласни форми за решение на интегрирани задания. Но не би трябвало ли наложителната подготовка да е задоволителна за сполучливо полагане на теста?
- Учениците би трябвало да научат с схващане главните неща от естествените науки. Промяната, която вършим, е минимална. В изпита ще бъдат включени задания с базови познания от естествените науки, които попадат в образователните стратегии и следва да се усвоят от всяко дете - мощ, напрежение, климат, превалявания, разчитане на диаграми. Това ще направи дилемите по-практически. Но като цяло изпитът остава по математика.
Тези 6 задания по естествени науки ще бъдат и по-лесните.
От учениците няма да се изисква да заучават понятия или да знаят физичните формули.
Учителите е задоволително да следват образователните стратегии. Нищо в допълнение не се изисква. Напротив, по-малко неща ще се изискват от учениците - базови познания.
- В учебниците обаче има избрания, а ще ги изпитвате за умения. Ще се оправят ли, в случай че са били обучавани до момента да възпроизвеждат?
- Оценяването споделя по какъв начин е скъпо да преподават учителите, по какъв начин е скъпо да учат учениците. Затова и думите са с един корен - оценяване и скъпо. Ние по този метод желаеме да променим културата на преподаване и учене.
Учителите имат свободата да избират методите на преподаване. Но факт е, че ние към момента в доста огромна степен възпроизвеждаме културата на заучаване - и в образователните стратегии, и в оценяването. Затова променяме тези детайли. Но оценяването е най-силният инструмент, с който можем да променим тази просвета на заучаване.
Вървим в посока учениците да научат по-малко неща, само че с схващане.
Да образуват компетентности. Защото, когато не научат главните неща с схващане, те не могат да научат и по-сложните.
- Философията на закона бе да се вкара компетентностният метод. И откакто към този момент се образова за умения, да стартира и подобен вид изпитване. Сега става малко наопаки. В каква част от класните стаи съгласно Вас се преподава по този метод?
- Компетентностният метод е заложен и в настоящите образователни стратегии. Учителите имат цялостната независимост според закона да избират методите. Един преподавател в един час може да концентрира преподаването върху познания, различен - върху умения. Такава в действителност е и последователността - няма умения без познания.
Но главните принадлежности за смяна на преподаването са образователните стратегии, оценяването и квалификациите. Системата има голям брой квалификации на тематика компетентностен метод.
Но до момента в който не променим оценяването, действително няма да приказваме за компетентностен метод. То най-бързо и мощно може да промени преобладаващата просвета.
Не е наложително да чака смяна в образователните стратегии
Защото при едни и същи образователни стратегии ние можем в по-голяма степен да прилагаме компетентостния метод посредством оценяването. И при сегашните образователни стратегии фокусът може да е в по-голяма степен върху уменията.
- Въпросът е прави ли се. Ако по този метод накарате учителите да сменят метода, заслужено ли е това НВО за учениците, на които още не се преподава по този начин?
- Отнякъде би трябвало да тръгнем. Дори да променим образователните стратегии, в случай че не променим оценяването, няма да сме въвели дейно компетентностния метод. Но противоположното е допустимо - единствено с смяна на оценяването мощно да променим културата на преподаване.
- Как децата, за които българският език не е майчин, ще схванат задача за Парижкото съглашение за климатичните промени или кръгова диаграма на преваляванията в Мумбай? Няма ли да са изключени още повече?
- Ако не знаят български език, те и в този момент не могат да се оправят на изпита по български език и не могат да схванат изискванията на дилемите по математика. Не могат и да научат нищо по химия, физика и география - тъй като не схващат въобще какво е превалявания. Затова
най-важното е едно дете да бъде научено на български език,
заради тази причина предлагаме така наречен езикова интеграция. Отправил съм обръщение към всички учители посредством районните ръководства за по-малко педантизъм. Когато едно дете не знае български език в по-горен клас, най-важното е да бъде научено на български, тъй като без него нищо друго не може да знае. Ако не знае таблицата за умножение в 7. клас, по-важно е учителят по физика да го научи на нея, в сравнение с закона на Джаул-Ленц.
Красимир Вълчев на посещаване в СУ " Найден Геров " в " Столипиново "
Няма да бъдат изключени тези деца. Но би трябвало в по-голяма степен да се работи да усвоят български език.
- Кога ще има модел за интегрирано НВО по български език и филантропични науки? Ще се направи ли апробиране, за каквото не стигна времето по математика и естествени науки?
- Предвиждаме да създадем доста дребна крачка през идната образователна година. Ще я анонсираме през 2026-а. И да, ще апробираме.
Малка крачка значи най-общо текстовете, които се дават за осмисляне и разбор, да включват познания от филантропичните науки. Но като цяло изпитът ще се резервира по български език и литература.
- Текстовете от дилемите за четене с схващане да са свързани да вземем за пример с история?
- Точно по този начин. Няма да има обособени задания, няма да се желае да се знаят исторически събития и дати. Учениците няма да бъдат изпитвани за познания по история, а по-скоро до каква степен могат да схванат смисъла на прочетеното, в това число и на текст за историческо събитие.
Ще има апробиране през идната образователна година в извадка - в част от випуска.
Крачката за смяна по БЕЛ в действителност ще е дребна. Много по-важна е крачката с естествените науки, тъй като там знанието в доста по-голяма степен е интегрирано. Така или другояче, в подготовката по литература имаме асимилиране на компетентности от историята, а и от други области на публичните и филантропичните науки.
- И в този момент има такива текстове в тестванията.
- Искаме да вървим в тази посока. Но не желаеме това да е бързо. Знаем, че би трябвало време за смяна на методите на преподаване. Но би трябвало също крачка за смяна и на този формат на НВО. Длъжни сме да я създадем през идната образователна година, въпреки и минимална - с цел да дадем сигнал, че в по-голяма степен би трябвало да се учи с схващане, в това число и по история.
- Как гледате на концепцията НВО да не е балообразуващо, резултатът да е ориентир, за чертаене на политики, а профилираните гимназии да имат свои приемни изпити?
- Ако всички профилирани и професионални гимназии създадат лични приемни изпити, седмокласниците ще би трябвало да вървят доста дни на проби -когато аплайват на няколко места. Това е минусът.
От друга страна, сегашният изпит смесва диагностична със селективна функционалност и това пречи на оценката на резултатите.
Междинен вид е да имаме два изпита. Единият да е за задачите на кандидатстването, като той да не е наложителен за всички, а единствено за искащите да влязат в избрани учебни заведения.
- Но да се организира централизирано?
- Да, централизиран изпит за банкет в гимназиите, който да е по избор.
И обособен изпит за задачите на диагностиката, който също не е наложително да бъде за всички възпитаници, може да е за представителна извадка.
Този вид имаше най-голяма поддръжка на полемиката, която организирахме. Но не престават разискванията по новата просветителна конструкция, които включват националните изпити.
Красимир Вълчев на разкриване на нова детска градина в Асеновград
- Трябва ли да се върне в по-голяма степен устното изпитване? С тестванията децата попълнят въпросници механично, стопираха да приказват, преписват с изкуствен интелект.
- Устното изпитване разрешава да се измерят по-широк кръг от компетентности. Недостатъкът на тестванията е, че не могат да измерят подобен огромен кръг умения.
- Но са най-прилаганият способ в учебно заведение.
- Изкуственият разсъдък ще промени значително и метода на учене, и метода на оценяване. Все по-невъзможно става за учителите да управляват дали домашните са писани от изкуствен интелект, или от учениците. И все по-малка част от оценката ще се образува от домашни работи.
Най-подходящият способ става " обърнатата класна стая ", при който учениците сами се приготвят у дома за урока, а в учебно заведение показват до каква степен са разбрали, дискутират. Аз предизвиквам и считам, че в по-голяма степен образователните системи ще вървят към устно изпитване. Виждаме го като диалог и в други страни.
Но с въвеждане на единни правила не можем да реализираме добър резултат. Можем с методическа поддръжка, с квалификации, с обмяна на положителни практики. Така учителите в доста по-голяма степен трансформират преподаването и оценяването, в сравнение с със спуснати от МОН правила.
- С писмо обаче спуснахте правила, които лимитират план-приема в паралелки с чуждоезиково образование.
- Много значимо е да кажем, че нямаме смяна в наредбата за образователния проект, с която в действителност би трябвало да се случат такива промени. Имаме едно писмо, което по-скоро е основа за разискване по места. Всъщност, ние сме сложили тази тематика от месеци и към този момент на редица обществени полемики обсъждаме по какъв начин да променим рамковите образователни проекти в гимназиален стадий.
Факт е, че имаме деформиране - най-вече възпитаници са в езиков профил. Забележете - не толкоз в езиковите гимназии, колкото в междинни учебни заведения.
Много от тях са в интензивна форма на проучване на език. Това значи, че 18 от 32 часа в осми клас те учат единствено език, т.е на процедура посвещават една година на езика. Това, което преди предлагаха единствено езиковите учебни заведения, в този момент се случва в стотици учебни заведения. В езиковите това се прави, с цел да усвоят езика на доста високо равнище и по-късно да продължат и с разнообразни предмети на него, само че в доста други действително това липсва. Те са избрали тези образователни проекти, с цел да са конкурентни. Оттам идва изкривяването - часовете по български език и по математика са по-малко, в сравнение с часовете по непознат език. Нещо повече – сборът на всички часове по български език и по математика са по-малко от тези по непознат език.
Красимир Вълчев реже лентата на актуализирано общежитие на ЕГ " Иван Вазов "
Още по-нелогично е, че учебни заведения със слаби резултати по български език и математика са избрали рамкови образователни проекти с разширено и даже с интензивно проучване на непознат език. Казано с други думи, те са фаворизирали непознатия език за сметка на българския и математиката.
Ние не желаеме да вършим фрапантни промени. Искаме да чуем и колкото може повече учебни заведения. Но би трябвало да дадем ясната поръчка, че е нужна смяна. Защото ние сме настроили нашата система за емиграция.
Преди 20-25 години си казахме най-важно нашите деца да знаят непознати езици, тъй като ще бъдем членове на Европейския съюз, тъй като ще живеят в отворен свят. Това е правилно, само че още по-вярно е, че с изключение на непознати езици те би трябвало да имат необятния микс от познания, умения, които дават всички обичайни дисциплини. И които ще ги създадат сполучливи на пазара на труда.
Пак споделям, опитваме се в дребна степен да балансираме системата и в този момент едвам започваме този диалог.
Ще има рационални изключения, ще има и промени във финалния документ.
- Започва разискване по райони в учителската колегия на измененията в образователните стратегии от 5. до 12. клас. Кога очаквате да са подготвени и да стигнат до класните стаи?
- Ние избрахме по-бавния вид, като стартирахме с правене и разискване на концепции. Те имат две цели – едната е да бъдат основа за полемика по какъв начин би трябвало да се трансформират образователните стратегии. Другата е да бъдат задание на работните групи, които ще пишат новите стратегии.
В предходните опити образователните стратегии ставаха все по-амбициозни. В резултат на това на учителите не им стига времето, препускат през материала и възпроизвеждат просвета на заучаване.
Сега желаеме да създадем противоположното – да усъвършенстваме образователните стратегии, само че качествено. В по-голяма степен да е работата за умения, да се засилят възпитателният детайл и социално-емоционалното учене.
Разговорът за всеки образователен предмет е друг. Поставил съм задача в идващите 3 месеца районните ръководства да провеждат полемики по области - до края на февруари.
Няма да станат бързо и скоро новите образователни стратегии. Вероятно ще бъдат обвързани и с диалога за просветителната конструкция, и с издаването на нови учебници.
Но по-добре да ги създадем по-бавно и по-добре от предходните пъти.
Ползваме опита и на други страни, които са тръгнали по този логаритъм. Имаме и поддръжка от Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Европейската комисия.
Самите образователни стратегии могат да бъдат направени до година и половина, само че по-късно въвеждането им изисква повече време.
- Не чакате да се одобряват промените в закона и разработвате инструментите за спомагателна езикова поддръжка. А има ли проект по какъв начин се ще приготвят учителите да преподават вяра?
- Ако се одобряват измененията в закона, образователният предмет „ Добродетели и вяра “, ще се вкара в 1. клас от 2027/2028 година Има време да се приготвят началните учители, които ще преподават и по програмата за добродетели и нравственос, и по стратегиите по православие и ислям.
Много евентуално е главната част от децата по решение на родителите да се включат в програмата по добродетели.
Поставили сме си за цел до края на януари да я публикуваме за публично разискване. Щом се утвърди, веднага можем да стартираме образование на учителите.
То няма да е спомагателна подготовка, а ще е в допълнение образование за начални учители – такова, каквото беше, когато въведохме предмета „ Компютърно моделиране “.
Висшите учебни заведения приготвят за придобиване на професионална подготовка „ Учител по вяра “. Проблем е, че не готвят учители по ислям, само че евентуално и това ще се случи.
Министерството ще възнамерява и провежда подготовка за всички начални учители, които ще преподават в 1. клас. За началните учители не е нужна спомагателна педагогическа подготовка. За предметниците е нужна. Но предметник ще преподава след 4. клас, а до тогава има време.
- Промените в закона плануват регионалните ръководства да могат да лимитират приема в сегрегирани учебни заведения и при двусменен режим. Ще могат ли да се намесват и когато има висок банкет, само че от това страда качеството? Имам поради, когато се наливат пари в съвременна просветителна среда, а профилираните кабинети стават елементарни класни стаи – пианото е запушено с чинове, в готварския кабинет печката не е пускана с години и учителката си оставя чантата върху нея.
- Възнамерявам да възложа на регионалните ръководства взаимно с Общините да създадат оценка на потенциала на всяко учебно заведение. Това на малко значи колко класни стаи има, без кабинетите. И какъв брой паралелки образова.
На учебните заведения, които имат повече паралелки, в сравнение с класни стаи, РУО да предложи да усъвършенстват приема по отношение на потенциала.
Ще създадем това, отчитайки, че в огромните градове имаме дефицит, както и в избрани региони. Там не е елементарно да понижим приема. Но когато имаме в един квартал полупразни учебни заведения и едно претъпкано, можем и би трябвало да предприемем действия за по-равномерно разпределение.
- Но приемът се дефинира от шефовете, а Общините и РУО нямат пълномощия. В Пловдив има учебни заведения, които получиха втора постройка и не престават да имат класове в подблокови пространства.
- В Наредбата за физическата среда и Наредбата за организация на дейностите в учебното обучение има механизми да се създадат рекомендации към шефовете.
- Да не се случи същото със STEM центровете, в които се влага толкоз доста – да не се употребяват оправдано? Или пък учебните заведения да купуват супер техника, преди учениците да са видели едно листо под микроскоп?
- Почти всички учебни заведения, в които съм откривал STEМ центрове, имат микроскопи. Купили са и най-обикновено съоръжение, и по-модерна техника. Дори и да се употребяват единствено като класни стаи, те отново са по-мотивираща среда. Разбира се, с цел да са ефикасни, би трябвало да се работи в групи, да има практическа и пробна работа, да има учене посредством правене, интердисциплинарност. STEМ центровете подтикват всичко това.
Министърът на образованието на разкриване на STEМ център в учебното заведение в Скутаре
Имаме и образования от страна на Национални STEМ център, които имат за цел методът на преподаване в по-голяма степен да е интердисциплинарен и ориентиран към практическо образование, повишение на мотивацията за учене на математика, техника и естествени науки. Защото там е най-големият проблем с мотивацията и с разбирането.
- Как ще гарантирате, че положителните планове няма да се трансфорат в неприемливи практики – клатушкане в крайности в часовете по вяра, неуместни санкции, надхитряне с телефоните?
- Системата има контролни механизми. Училищата и учителите са следени от над 30 институции и от родителите. И сега не можем да дадем безспорни гаранции, че никой няма да наруши разпоредбите, само че считам, че имаме задоволително корективни и контролни механизми. Училищната среда е най-контролираната.
- Как ще продължи борбата с формализма? Тематичните наставнически срещи се трансфораха в прелистване на слайдове, вместо да са прям разговор по настоящи проблеми.
- Културата на формализма не можем да я преборим с правила. Трябва да си променим отношението към работата и това го споделям всякога на срещи с шефове и учители, само че най-много на районните ръководства. Да постановат културата на професионализъм и отдаденост. Да правят оценка работата с децата и с родителите, а не дали са попълнили документа и дали официално са спазили разпоредбите.
Виждаме, че доста положителни планове в системата са се трансформирали във педантизъм. Това, несъмнено, не е навсякъде.
Предложили сме текст педагогическата работа да не се прави оценка по документ. Искам от районните ръководства да се пробват да правят оценка напъните на учебните заведения, детските градини и учителите, а не толкоз формалното осъществяване на разпоредбите.
Трудно се трансформира тази просвета. Няма да стане бързо. Но в случай че задоволително време се поставят целенасочени старания, рано или късно ще има резултат.
- Не е ли необходим за това и стандартът за качеството, за който се замълча?
- Стандартът няма самичък по себе да усъвършенства качеството. Той има за цел да развие просвета на самооценяване. Той е наложителна част от това, което назоваваме рамка за качество.
Ако едно учебно заведение има самооценяване, е доста евентуално то да работи повече с децата. Но е доста евентуално, в случай че просто имаме стандарт, учебните заведения да имат написани процедури, които да стоят заключени в шкафа, да се вадят при инспекция и след това отново да се заключват.
Това е големят проблем със стандарта за качество – по какъв начин да не е следващото официално условие, което ще натовари учебните заведения, без да развие просвета на самооценяване.
Визитка
Красимир Вълчев е министър на образованието и науката от 16 януари 2025 година Магистър по финанси. Завършил е Икономически университет–Варна. Разширява квалификацията си с образование по „ Бюджет и финансово ръководство “ в университета Дюк, Съединени американски щати. Започва професионалния си път в Министерството на финансите. От 2009 до 2017 година е основен секретар на МОН, в интервала 2017 – 2021 година е министър на образованието и науката.
Народен представител в 46-ото, 47-ото, 49-ото, 50-ото и 51-вото Народно заседание. Бил е ръководител на Комисията по обучение и просвета и член на Комисията по бюджет и финанси.
-След срещата с посредниците в Пловдив казахте, че имате лист с 60 положителни планове, които изискват пари. Какво има в него?
- Иска ми се да има по-високи хонорари, повече ресурсни учители, повече психолози, повече стратегии за възстановяване на материално-техническата база, в това число за професионално образование в гимназиите. Поне една стратегия за детските градини. Поне една за кабинетите, само че освен STEM.
Искам повече пари за рационализация на Центровете за поддръжка на личностното развиване, за основаване на приобщаваща среда в Центровете за специфична просветителна поддръжка. Повече средства за налична архитектурна среда.
Да понижим пълняемостта на паралелките изисква средства. Някои правила на преподавателска работа също. Да разделяме в по-голяма степен учениците на групи по някои предмети.
Повече ми се желае да поддържаме и българските учебни заведения в чужбина.
Искам още рационализация на учебните дворове, тъй като те изостанаха. Остава ни огромен проблем дефицитът на физкултурни салони – 600 учебни заведения нямат. Това е най-големият завещан проблем. След края на настоящата стратегия ще останат 400, пак е доста. А има и учебни заведения, на които един физкултурен салон не стига за всички паралелки. Спортните площадки, дейностите по интереси…
Красимир Вълчев на среща с посредниците от Пловдивска област
Възнагражденията на посредниците са ниски, а би трябвало да бъдат подкрепени.
Всяка година надграждаме. Но с един, дори с пет или 10 бюджета не могат да се решат всички проблеми едновременно. В бюджета желанията се срещат с опциите.
Красимир Вълчев е министър на образованието и науката от 16 януари 2025 година Магистър по финанси. Завършил е Икономическия университет във Варна. Разширява квалификацията си с образование по „ Бюджет и финансово ръководство “ в Университета " Дюк ", Съединени американски щати.
Започва професионалния си път в Министерството на финансите. От 2009 до 2017 година е основен секретар на МОН, в интервала 2017 - 2021 година е министър на образованието и науката.
Народен представител в 46-ото, 47-ото, 49-ото, 50-ото и 51-вото Народно заседание. Бил е ръководител на Комисията по обучение и просвета и член на Комисията по бюджет и финанси.
Снимки: Наташа Манева и Валентина Биларева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ