Вървейки по една улица в един български град пред един

Вървейки по една улица в един български град пред един жилищен блок един българин се натъкна на панорама, която разсъни много страсти в него. Той е консуматор на Facebook и е разгласил размислите си в мрежата.

Ето и разказът му:

До контейнера за отпадък бяха изхвърлени 6 от 9-те тома от поредицата " ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ ", издадена през далечната 1987 година от Българска академия на науките - Българска академия на науките. Доколкото знам, това е научно издание, което обгръща историята на България и българските земи от древността до наши дни, а основаването й е обвързвано с честването на 1300-годишнината на България.

Ако би трябвало да съм почтен, подминах, направих 10 крачки и си споделих, че това не може да бъде действително. Върнах се. На кого, по дяволите, може да му мине през акъла да изхвърли тези книги? Изобщо каквито и да е книги?!... СРАМ! УЖАС!



Веднага се сетих за учителката ми по история, която ми преподаваше в гимназията, въпреки и да не ми пишеше високи оценки, още я помня. Оказа се, че й имам телефона, звъннах и се разбрахме на следващия ден да занеса книгите в ПМГ " Св. Климент Охридски " и те да станат част от библиотеката на учебното заведение.

Направих информация в интернет и останах сюрпризиран, че поредицата се продава в разнообразни уеб сайтове на стойност от 500 до 1000 лева

ДО СТАРИЯ СОБСТВЕНИК:

Уважаеми господин / госпожо,
Сигурен съм, че този пост ще доближи до Вас и желая да знаете, че действието Ви е позор, както за Вас, по този начин и за всички нас, като народ. Работата ми е обвързвана с издаване на вестник и макар че не съм публицист, знам, че който каквото и да приказва - Написаното остава! Тези книги са всичко друго, само че не и отпадък.

За да не ставам прост, ще завърша с една настояща мисъл на Джордж Сантаяна: " Народ, който не помни историята си, е жертван да я повтори! "