Участник в размириците в Катуница разказа неизвестни досега подробности
Varna24.bg виж галерията Здравейте! Участник съм в събитията преди 6 години - тъкмо по този начин - събитията в с. Катуница. Нямам желание да наскърбявам някого или да сътворявам напрежение, нито ще упреквам кой е прав и кой е крив. Това ще бъде роман от един човек, взел участие в протестните дейности онази вечер. И откакто до момента никой не е разказвал в медиите такава история (поне не мисля, че съм срещал в интернет пространството), взех решение аз да го направя. Така четец на Plovdiv24.bg стартира описа си, изпратен до нашата медия:
Казвам се З.Г. и съм един от 127-те наказани за събитията в Катуница. Как стартира всичко. На 24 септември прочетох за една ужасна вест, трагично събитие, протичащо се в село Катуница. За прегазено и убито момче от колата на ром, обвързван с семейството Рашкови. Реших, че това ще е следващото безнаказано действие в България на човек от този генезис, осъществено против българин, млад българин. Малко по-късно денем отидох на футболен мач. По време на самия мач имаше някакво, витаещо напрежение във въздуха.... никой не мислеше за мача. Мачът не беше значим в този момент. Чу се за някакъв митинг в Катуница и взех решение да провеждам другари, с които да отидем и ние там. Нямаше Локо, нямаше Ботев тогава.
За такова нещо футболно разделяне нямаше. Не съм гамен - почитател съм, не съм нацист или расист - патриот съм. Нямаше по какъв начин да укротя този яд, която се надигаше в мен, този яд, който се надигаше във всеки човек, който по-късно беше в селото. Не изчаках и последния съдийски сигнал, непосредствено си потеглих от стадиона, не тъй като някой ми е споделил, че би трябвало да отида там, това е моето съзнание на БЪЛГАРИН - не просто против ромите, а против цялата неправда в нашата страна. Събрахме се познати от разнообразни тимове пред блока.
Феновете на моя тим към този момент бяха отпътували и бяха в селото. Нямах самообладание да се причисля към тях - не поради футбола, не поради тима, а поради това, че щяхме да се борим против несправедливостта като БЪЛГАРИ. Сигурен съм, че никой от там присъстващите не е отишъл, поради футбола. Тръгнахме 6-7 коли от блока, в който пребивавам. Разбрахме, че пътят през Ягодово е блокиран и взехме решение да излъжем служителите на реда и да минем през Крумово. Точно преди табелата на Крумово мой другар (от съперниковия отбор) получи позвъняване, че в Крумово към този момент има блокади. Точно 5 минути по-късно зад нас паркираха към 50-60 коли, да - от противниковия тим.
Разбира се, че имаше малко напрежение, защото имах фенска тениска, само че това напрежение отмина бързо, тъй като напълно другарски се здрависахме с някои от тях и си казахме, че "ДНЕС Е ЗА БЪЛГАРИЯ ". Нищо друго не ни оставаше с изключение на да се качим по колите и тръгнем по път, който не минава през нито едно село, черен път през нивите, който излиза навръх моста преди Катуница. Бяхме втора или трета кола. Там към този момент имаше ужасно доста полиция, само че кое беше учудващото - те не бяха нападателно настроени.... ТЕ НИ ПОДКРЕПЯХА Пожарна охрана ДЯВОЛИТЕ!
Първите две коли минаха, по-късно бяхме ние - униформените доста добре знаеха, че не "отиваме на посетители у баба " и ни пуснаха. Помня тъкмо и ясно думите на служителя на реда, който ни пусна - "Ние сме с вас, поддържаме ви, само че не ни създавайте проблеми ". Преминахме, повече коли след нас не бяха спрени. Всички минахме. Паркирахме, слязохме от колите и се запътихме.... не знаехме накъде... само че чувахме, чувахме виковете и песните на хората, които бяха към този момент там. Запътихме се натам и ги намерихме.
Намерихме хората, почитателите, младите българи, които като нас останалите, бяха към този момент там с цел да покажат, че няма да се стъпква българското; че би трябвало да има правдивост! Отново за малко имаше напрежение сред двете агитки, само че още веднъж то беше за незначително малко време. Секунди по-късно погледите на всички бяха ориентирани към мраморния дворец на циганина Кирил Рашков, който беше охраняван от ужасно доста полиция. Може би към 15 минути разговаряхме с жандармеристите, които бяха зад оградата да се оттеглен, с цел да не пострадат; да се оттеглен, тъй като това, което щеше да се случи, те не би трябвало да го стопират. Не се отдръпнаха.
Беше хвърлен първия камък, след това втори, трети.... вихър от камъни и бутилки Молотов. Няма да изяснявам всяко едно деяние на хората около мен. То е ясно, документирано е. Когато нямаше по какъв начин да бъдем спрени, служителите на реда излязоха от къщата и тогава нашествието стартира. Цялата къща беше запалена, всеки влизаше вътре, разрушаваше, бяхме ядосани, бяхме непоносимо ядосани не просто на циганското ликвидиране, а на цялата система, от която блика водопад от неправда и безотговорност на закононарушенията в България. Оказа се, че зад този дворец, в същия двор, имаше още една къща.
Започнахме и нея, и дребната сграда зад нея също. Хвърляха се тв приемници, големи огледала, престол, скутери, колела, какво ли още не. Всичко се палеше, всичко гореше, несправедливостта гореше. Малко по-късно, откакто се опожари всичко, искахме да преминем през кордона, с цел да отидем в модерната къща, която беше най-охранявана. Не ни позволиха и тогава няколко индивида започнаха да хвърлят предмети по самите служители на реда. Разбира се, бяхме разпръснати.
Явно получиха заповед да стартират да потушават дейностите ни. Тогава много хора се изплашиха и взеха решение, че им е задоволително, качиха се на колите и се прибраха. На нас не ни беше задоволително. Жителите на селото, които живееха в къщите в близост излизаха да ни дават вода, желаеха да ни черпят, назоваха ни "герои " и "освободители ".... а това не е за хвалба, това е покруса, тези хора са били плебеи на циганския клан. Хората ни споделиха, че семейството имат още парцели в селото, които сега не са охранявани и тръгнахме да ги търсим.
Доста време ги търсихме. Часът беше...... може би към 22:30 - 23:00. 200-300 индивида обикаляхме в селото, отдалечихме се много от мястото на първите покои и съвсем се бяхме отказали, до момента в който аз самият не видях по какъв начин двама служители на реда стоят добродушно до една много огромна къща - дворец. Нямаше по какъв начин да я объркаме - отидохме до служителите на реда, те ни се усмихнаха и ни споделиха "Започвайте я, с вас сме ". Отново разгром по парцела на ромите. Огради, фонтани, колони, прозорци, всичко се чупеше и палеше. Имаше и един комичен миг, в който 5-6 индивида се опитваха да бутнат една палма 10 минути, само че тя оказа огромен отпор и пренасочиха силите си към къщата.
Къщата към този момент гореше от вътрешната страна, изхвърляха се на открито одеяла, килими, пердета, столове. Къщата гореше и на първия, и на втория етаж и хората, които бяха вътре започнаха да изкачат. Един човек беше останал в капан на втория етаж. Аз и още едно момче видяхме един огромен изхвърлен килим и го взехме да го използваме като батут, на който да скочи, този от втория етаж. Събрахме се към 20 индивида, разпънахме го и той скочи. В момента, в който всички се зарадвахме и се изтупахме, чухме тътен, все едно прииждаше стадо диви антилопи - тъкмо по този начин - беше казано на жандармерията да прекратят всичко, протичащо се в селото и в случай че не бяхме тръгнали да бягаме щяхме да бъдем прегазени.
От този миг нататък беше гонене по улици, паркове и през къщите на хората. Криехме се до дървета, в подлеза, само че служителите на реда търсиха на всички места и непрекъснато се движехме. Проверяваха къщите на хората, с цел да не се укрива някой, и за това не приехме предложенията на няколко индивида да ни крият. Решихме да бягаме и да се крием, до момента в който не утихнат нещата. Вече бяхме останали 4мата от моята кола и един чужд, който вървеше с нас. Търсихме къде сме паркирали колата, само че не успяхме да я намерим и една патрулка ни видя.
Надявах се "само " да ни ревизират персоналните карти и да ни пуснат, само че не - бяхме изправени на оградата на стадиона за инспекция като нарушители (каквито от една страна може да се каже, че бяхме, само че дали?:) ) Излъгахме, че единствено сме минавали и сме гледали какво се случва, само че откакто ни осветиха с фенер, видяха какъв брой сме черни - като коминочистачи. Арестуваха ни и ни качиха в няколко патрулки. Докато пътувахме, ни разпитваха какво тъкмо сме правили, да си признаем и така нататък, само че в нито един миг не се държаха безочливо.
Хората бяха с нас, само че си правиха работата. Прибраха ни в районното в Асеновград, донесоха ни храна и всичко беше ок. Написахме пояснения и ни взеха всички движимости (нормално) - и след това по килиите. През нощта ни разсъниха да се подписваме на техните пояснения, дали имаме възражения, само че като цяло искахме към този момент да си вървим и по тази причина не им създавахме проблеми и се подписахме.
На 25.09 сутринта ни осъдиха, административни актове, беше занимателно в съда, само че няма да изпадам в елементи. Пуснаха ни да си вървим по живо по крепко. Ние бяхме постигнали нещо, те си бяха свършили работата, тъй като бяха хванали избран брой хора. А какво постигнахме ние? Цяла България пламна! Редица от митинги по градовете.
Не беше знамение за 3 дни... и към момента не е. Показахме на хората в България, че в действителност "Съединението прави силата "! Обединеният български народ може да бъде популярен народ, само че на вас това не ви би трябвало, нали, господа народни представители? Показахме, че ще се борим за правдивост, не от футболна или фенска позиция - ние сме българи, би трябвало да се почитаме и да се пазим взаимно, тъй като лека-полека изчезваме. Самоунищожаваме се.
Трябва да се съхраним, само че единственото решение на този проблем е, че би трябвало да се обединим. Трябва да си оказваме помощ и да се пазиме, би трябвало да си подаваме ръка. Моят роман не цели да наскърбявам някой на расова основа, моят роман е същински случай и е стимулиран от това, че на 23.09 се навършиха 6 години от гибелта на Ангел, 6 години от този "бунт ". За жал - циганските и мафиотски произволи не престават, дори с още по-голяма мощ. Но нали знаете, че когато има напрежение, което се събира от ден на ден и повече, експлоадирането му след това е мощно и мощно.... бута всичко. А това ще бъде събуждането на България... ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ НЕ Е СЛУЧАЙНА.
Казвам се З.Г. и съм един от 127-те наказани за събитията в Катуница. Как стартира всичко. На 24 септември прочетох за една ужасна вест, трагично събитие, протичащо се в село Катуница. За прегазено и убито момче от колата на ром, обвързван с семейството Рашкови. Реших, че това ще е следващото безнаказано действие в България на човек от този генезис, осъществено против българин, млад българин. Малко по-късно денем отидох на футболен мач. По време на самия мач имаше някакво, витаещо напрежение във въздуха.... никой не мислеше за мача. Мачът не беше значим в този момент. Чу се за някакъв митинг в Катуница и взех решение да провеждам другари, с които да отидем и ние там. Нямаше Локо, нямаше Ботев тогава.
За такова нещо футболно разделяне нямаше. Не съм гамен - почитател съм, не съм нацист или расист - патриот съм. Нямаше по какъв начин да укротя този яд, която се надигаше в мен, този яд, който се надигаше във всеки човек, който по-късно беше в селото. Не изчаках и последния съдийски сигнал, непосредствено си потеглих от стадиона, не тъй като някой ми е споделил, че би трябвало да отида там, това е моето съзнание на БЪЛГАРИН - не просто против ромите, а против цялата неправда в нашата страна. Събрахме се познати от разнообразни тимове пред блока.
Феновете на моя тим към този момент бяха отпътували и бяха в селото. Нямах самообладание да се причисля към тях - не поради футбола, не поради тима, а поради това, че щяхме да се борим против несправедливостта като БЪЛГАРИ. Сигурен съм, че никой от там присъстващите не е отишъл, поради футбола. Тръгнахме 6-7 коли от блока, в който пребивавам. Разбрахме, че пътят през Ягодово е блокиран и взехме решение да излъжем служителите на реда и да минем през Крумово. Точно преди табелата на Крумово мой другар (от съперниковия отбор) получи позвъняване, че в Крумово към този момент има блокади. Точно 5 минути по-късно зад нас паркираха към 50-60 коли, да - от противниковия тим.
Разбира се, че имаше малко напрежение, защото имах фенска тениска, само че това напрежение отмина бързо, тъй като напълно другарски се здрависахме с някои от тях и си казахме, че "ДНЕС Е ЗА БЪЛГАРИЯ ". Нищо друго не ни оставаше с изключение на да се качим по колите и тръгнем по път, който не минава през нито едно село, черен път през нивите, който излиза навръх моста преди Катуница. Бяхме втора или трета кола. Там към този момент имаше ужасно доста полиция, само че кое беше учудващото - те не бяха нападателно настроени.... ТЕ НИ ПОДКРЕПЯХА Пожарна охрана ДЯВОЛИТЕ!
Първите две коли минаха, по-късно бяхме ние - униформените доста добре знаеха, че не "отиваме на посетители у баба " и ни пуснаха. Помня тъкмо и ясно думите на служителя на реда, който ни пусна - "Ние сме с вас, поддържаме ви, само че не ни създавайте проблеми ". Преминахме, повече коли след нас не бяха спрени. Всички минахме. Паркирахме, слязохме от колите и се запътихме.... не знаехме накъде... само че чувахме, чувахме виковете и песните на хората, които бяха към този момент там. Запътихме се натам и ги намерихме.
Намерихме хората, почитателите, младите българи, които като нас останалите, бяха към този момент там с цел да покажат, че няма да се стъпква българското; че би трябвало да има правдивост! Отново за малко имаше напрежение сред двете агитки, само че още веднъж то беше за незначително малко време. Секунди по-късно погледите на всички бяха ориентирани към мраморния дворец на циганина Кирил Рашков, който беше охраняван от ужасно доста полиция. Може би към 15 минути разговаряхме с жандармеристите, които бяха зад оградата да се оттеглен, с цел да не пострадат; да се оттеглен, тъй като това, което щеше да се случи, те не би трябвало да го стопират. Не се отдръпнаха.
Беше хвърлен първия камък, след това втори, трети.... вихър от камъни и бутилки Молотов. Няма да изяснявам всяко едно деяние на хората около мен. То е ясно, документирано е. Когато нямаше по какъв начин да бъдем спрени, служителите на реда излязоха от къщата и тогава нашествието стартира. Цялата къща беше запалена, всеки влизаше вътре, разрушаваше, бяхме ядосани, бяхме непоносимо ядосани не просто на циганското ликвидиране, а на цялата система, от която блика водопад от неправда и безотговорност на закононарушенията в България. Оказа се, че зад този дворец, в същия двор, имаше още една къща.
Започнахме и нея, и дребната сграда зад нея също. Хвърляха се тв приемници, големи огледала, престол, скутери, колела, какво ли още не. Всичко се палеше, всичко гореше, несправедливостта гореше. Малко по-късно, откакто се опожари всичко, искахме да преминем през кордона, с цел да отидем в модерната къща, която беше най-охранявана. Не ни позволиха и тогава няколко индивида започнаха да хвърлят предмети по самите служители на реда. Разбира се, бяхме разпръснати.
Явно получиха заповед да стартират да потушават дейностите ни. Тогава много хора се изплашиха и взеха решение, че им е задоволително, качиха се на колите и се прибраха. На нас не ни беше задоволително. Жителите на селото, които живееха в къщите в близост излизаха да ни дават вода, желаеха да ни черпят, назоваха ни "герои " и "освободители ".... а това не е за хвалба, това е покруса, тези хора са били плебеи на циганския клан. Хората ни споделиха, че семейството имат още парцели в селото, които сега не са охранявани и тръгнахме да ги търсим.
Доста време ги търсихме. Часът беше...... може би към 22:30 - 23:00. 200-300 индивида обикаляхме в селото, отдалечихме се много от мястото на първите покои и съвсем се бяхме отказали, до момента в който аз самият не видях по какъв начин двама служители на реда стоят добродушно до една много огромна къща - дворец. Нямаше по какъв начин да я объркаме - отидохме до служителите на реда, те ни се усмихнаха и ни споделиха "Започвайте я, с вас сме ". Отново разгром по парцела на ромите. Огради, фонтани, колони, прозорци, всичко се чупеше и палеше. Имаше и един комичен миг, в който 5-6 индивида се опитваха да бутнат една палма 10 минути, само че тя оказа огромен отпор и пренасочиха силите си към къщата.
Къщата към този момент гореше от вътрешната страна, изхвърляха се на открито одеяла, килими, пердета, столове. Къщата гореше и на първия, и на втория етаж и хората, които бяха вътре започнаха да изкачат. Един човек беше останал в капан на втория етаж. Аз и още едно момче видяхме един огромен изхвърлен килим и го взехме да го използваме като батут, на който да скочи, този от втория етаж. Събрахме се към 20 индивида, разпънахме го и той скочи. В момента, в който всички се зарадвахме и се изтупахме, чухме тътен, все едно прииждаше стадо диви антилопи - тъкмо по този начин - беше казано на жандармерията да прекратят всичко, протичащо се в селото и в случай че не бяхме тръгнали да бягаме щяхме да бъдем прегазени.
От този миг нататък беше гонене по улици, паркове и през къщите на хората. Криехме се до дървета, в подлеза, само че служителите на реда търсиха на всички места и непрекъснато се движехме. Проверяваха къщите на хората, с цел да не се укрива някой, и за това не приехме предложенията на няколко индивида да ни крият. Решихме да бягаме и да се крием, до момента в който не утихнат нещата. Вече бяхме останали 4мата от моята кола и един чужд, който вървеше с нас. Търсихме къде сме паркирали колата, само че не успяхме да я намерим и една патрулка ни видя.
Надявах се "само " да ни ревизират персоналните карти и да ни пуснат, само че не - бяхме изправени на оградата на стадиона за инспекция като нарушители (каквито от една страна може да се каже, че бяхме, само че дали?:) ) Излъгахме, че единствено сме минавали и сме гледали какво се случва, само че откакто ни осветиха с фенер, видяха какъв брой сме черни - като коминочистачи. Арестуваха ни и ни качиха в няколко патрулки. Докато пътувахме, ни разпитваха какво тъкмо сме правили, да си признаем и така нататък, само че в нито един миг не се държаха безочливо.
Хората бяха с нас, само че си правиха работата. Прибраха ни в районното в Асеновград, донесоха ни храна и всичко беше ок. Написахме пояснения и ни взеха всички движимости (нормално) - и след това по килиите. През нощта ни разсъниха да се подписваме на техните пояснения, дали имаме възражения, само че като цяло искахме към този момент да си вървим и по тази причина не им създавахме проблеми и се подписахме.
На 25.09 сутринта ни осъдиха, административни актове, беше занимателно в съда, само че няма да изпадам в елементи. Пуснаха ни да си вървим по живо по крепко. Ние бяхме постигнали нещо, те си бяха свършили работата, тъй като бяха хванали избран брой хора. А какво постигнахме ние? Цяла България пламна! Редица от митинги по градовете.
Не беше знамение за 3 дни... и към момента не е. Показахме на хората в България, че в действителност "Съединението прави силата "! Обединеният български народ може да бъде популярен народ, само че на вас това не ви би трябвало, нали, господа народни представители? Показахме, че ще се борим за правдивост, не от футболна или фенска позиция - ние сме българи, би трябвало да се почитаме и да се пазим взаимно, тъй като лека-полека изчезваме. Самоунищожаваме се.
Трябва да се съхраним, само че единственото решение на този проблем е, че би трябвало да се обединим. Трябва да си оказваме помощ и да се пазиме, би трябвало да си подаваме ръка. Моят роман не цели да наскърбявам някой на расова основа, моят роман е същински случай и е стимулиран от това, че на 23.09 се навършиха 6 години от гибелта на Ангел, 6 години от този "бунт ". За жал - циганските и мафиотски произволи не престават, дори с още по-голяма мощ. Но нали знаете, че когато има напрежение, което се събира от ден на ден и повече, експлоадирането му след това е мощно и мощно.... бута всичко. А това ще бъде събуждането на България... ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ НЕ Е СЛУЧАЙНА.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ