Ромео и Жулиета с премиера за пръв път в историята на Варненската опера
Варна - 7 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър
Балчик - 8 юли, 21.00, Двореца Балчик
Всички познават Шекспировите Ромео и Жулиета, от дълго време трансформирали се в архетипни облици на двама влюбени, които избират гибелта пред живот без другия. Трагедията „ Ромео и Жулиета “, макар че е една от ранните пиеси на Шекспир, се подрежда измежду неговите най-известни, най-често изпълнявани и най-често приспособени в други театрални жанрове, произведения. Съществуват над 150 кино и телевизионни версии на „ Ромео и Жулиета “, като за най-хубава се приема екранизацията на Франко Дзефирели с Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси в основните функции (1968), следвана от кино лентата на Баз Лурман, с Леонардо ди Каприо и Клеър Дейнс (1996).
Сред оперните композитори, които също се въодушевяват от сантименталните персонажи на британския бард, заслужават да бъдат упоменати Винченцо Белини с операта „ Капулети и Монтеки “ и Хектор Берлиоз с трагичната симфония „ Ромео и Жулиета “, която самият създател назовава „ опера без думи “.
За най-сполучлива от всичките 40 оперни акомодации на „ Ромео и Жулиета “ се счита операта на Шарл Гуно (1890-1893). Тя е последното му непреходно художествено постижение, което жъне триуф на премиерата в Париж на 27.04.1867 година, с диригент Адолф Дьолофр, сопраното Мари-Каролин Миолан Карвальо и тенора Пиер-Жюл Мишо. През идващите две години операта има 900 представления в разнообразни театри.
Докато пиесата на Шекспир стартира с увод във форма на сонет, който се извършва от един артист, наименуван Хор, в операта на Гуно партията на Хор се извършва фактически от оперния хор. „ Два рода равно знатни от Верона, / чиято хубост е тук пред вас, още веднъж нарушавайки закона, проливат ближна кръв със вражи бяс. Двамина млади през стени от завист / обикват се под гибелна звезда / и таз обич, отвела ги до гроба, / погребва с тях и кръвната омраза... ”.
Жюл Барбие и Мишел Каре редуцират, само че в общи линии препредават правдиво литературния сюжет, заложен от Шекспир в старинния италиански град Верона – един хубав, само че рисков свят, в който любовта и насилието мъчно съжителстват. Двамата либретисти се отклоняват от оригинала единствено във финалната гробна сцена, с цел да може Жулиета да се разсъни от мнимата си гибел и да изпее последния любовен дует с Ромео, преди отровата да му подейства.
Операта „ Ромео и Жулиета “ на Гуно, нарицателна за френския романтизъм с неговата страст, финес и вокална прелест, е необичаен образец за опера, в която музиката превъзхожда драматургията с хубостта на мелодиите и изящната оркестровка.
Към тези характерности се придържат в прочита си диригент постановчикът на премиерната продукция на Държавна опера Варна Светослав Борисов и режисьорката Урсула Хорнер от Австрия, която работи в състава на Националната опера и балет на районен съд Македония. „ Шекспировата " Ромео и Жулиета " постоянно се свежда до любовна история. Но това е и роман за две фамилии, които даже след гибелта на децата си, не осъзнават безумието на враждата между тях. Когато след любовната нощ: „ Беше славеят, не чучулигата! “ светлината нежно влиза през прозореца, нейните лъчи не могат да се разделят. Те са едно цяло, което стопля и озарява всичко към нас. Ние живеем дружно на една земя, в една галактика и осъзнаването на този факт в действителност е задачата на нашето битие ”, акцентира Урсула Хорнер.
За премиерата на „ Ромео и Жулиета “ в XIII Опера в Летния спектакъл – Варна 2022 в облика на Жулиета ще се превъплъти известното сопрано Илина Михайлова, солистка на Държавна опера Варна и желана партньорка на Хосе Карерас в концертните му изяви през последните години. Образа на Ромео ще пресъздаде американският тенор от филипински генезис Артур Еспириту, който развива респектираща кариера в Европа, Азия и Северна Америка. Останалите партии ще изпълнят: Лоренцо – Деян Вачков; Меркуцио – Иво Йорданов, Свилен Николов; Стефано – Мария Павлова; Граф Капулети – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров; Тибалт – Борис Луков; Гертруда – Михаела Берова, Силвия Ангелова; Херцогът на Верона – Гео Чобанов; Граф Парис – Велин Михайлов; Грегорио – Петър Петров; Бенволио – Христо Ганевски, Лев Караван; Жан – Лъчезар Александров. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.
Докато балетът „ Ромео и Жулиета “ от С. Прокофиев е поставян на варненска сцена два пъти – през 1978 година с хореография на Галина и Стефан Йорданови и през 2015 година с хореографска редакция на Сергей Бобров, операта „ Ромео и Жулиета “ от Шарл Гуно ще има своята първа театрална реализация през 2022 година, в границите на богатата стратегия от начинания за 75-годишния празник на Държавна опера Варна
РОМЕО И ЖУЛИЕТА
Опера от Шарл Гунов с увод и пет дейности
Либрето Жюл Барбие и Мишел Каре
Диригент постановчик Светослав Борисов
Режисьор Усула Хорнер
Сценография Даниела Николчова
Костюми - Национална опера и балет на районен съд Македония
Светлинен дизайн Васил Лисичов
Диригент на хора Цветан Крумов
Действащи лица и реализатори:
Жулиета - Илина Михайлова
Ромео - Артур Еспириту
Лоренцо – Деян Вачков
Меркуцио – Иво Йорданов, Свилен Николов
Стефано – Мария Павлова
Граф Капулети – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров
Тибалт – Борис Луков
Гертруда – Михаела Берова, Силвия Ангелова
Херцогът на Верона – Гео Чобанов
Граф Парис – Велин Михайлов
Грегорио – Петър Петров
Бенволио – Христо Ганевски, Лев Караван
Жан – Лъчезар Александров
Оркестър и хор на Държавна опера Варна.
Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев.
Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова. Корепетитори: Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев
Първа режисура в 75-годишната история на Държавна опера Варна.
Премиера Варна - 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния спектакъл.
Премиера Балчик - 8 юли, 21.00, Двореца Балчик
Балчик - 8 юли, 21.00, Двореца Балчик
Всички познават Шекспировите Ромео и Жулиета, от дълго време трансформирали се в архетипни облици на двама влюбени, които избират гибелта пред живот без другия. Трагедията „ Ромео и Жулиета “, макар че е една от ранните пиеси на Шекспир, се подрежда измежду неговите най-известни, най-често изпълнявани и най-често приспособени в други театрални жанрове, произведения. Съществуват над 150 кино и телевизионни версии на „ Ромео и Жулиета “, като за най-хубава се приема екранизацията на Франко Дзефирели с Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси в основните функции (1968), следвана от кино лентата на Баз Лурман, с Леонардо ди Каприо и Клеър Дейнс (1996).
Сред оперните композитори, които също се въодушевяват от сантименталните персонажи на британския бард, заслужават да бъдат упоменати Винченцо Белини с операта „ Капулети и Монтеки “ и Хектор Берлиоз с трагичната симфония „ Ромео и Жулиета “, която самият създател назовава „ опера без думи “.
За най-сполучлива от всичките 40 оперни акомодации на „ Ромео и Жулиета “ се счита операта на Шарл Гуно (1890-1893). Тя е последното му непреходно художествено постижение, което жъне триуф на премиерата в Париж на 27.04.1867 година, с диригент Адолф Дьолофр, сопраното Мари-Каролин Миолан Карвальо и тенора Пиер-Жюл Мишо. През идващите две години операта има 900 представления в разнообразни театри.
Докато пиесата на Шекспир стартира с увод във форма на сонет, който се извършва от един артист, наименуван Хор, в операта на Гуно партията на Хор се извършва фактически от оперния хор. „ Два рода равно знатни от Верона, / чиято хубост е тук пред вас, още веднъж нарушавайки закона, проливат ближна кръв със вражи бяс. Двамина млади през стени от завист / обикват се под гибелна звезда / и таз обич, отвела ги до гроба, / погребва с тях и кръвната омраза... ”.
Жюл Барбие и Мишел Каре редуцират, само че в общи линии препредават правдиво литературния сюжет, заложен от Шекспир в старинния италиански град Верона – един хубав, само че рисков свят, в който любовта и насилието мъчно съжителстват. Двамата либретисти се отклоняват от оригинала единствено във финалната гробна сцена, с цел да може Жулиета да се разсъни от мнимата си гибел и да изпее последния любовен дует с Ромео, преди отровата да му подейства.
Операта „ Ромео и Жулиета “ на Гуно, нарицателна за френския романтизъм с неговата страст, финес и вокална прелест, е необичаен образец за опера, в която музиката превъзхожда драматургията с хубостта на мелодиите и изящната оркестровка.
Към тези характерности се придържат в прочита си диригент постановчикът на премиерната продукция на Държавна опера Варна Светослав Борисов и режисьорката Урсула Хорнер от Австрия, която работи в състава на Националната опера и балет на районен съд Македония. „ Шекспировата " Ромео и Жулиета " постоянно се свежда до любовна история. Но това е и роман за две фамилии, които даже след гибелта на децата си, не осъзнават безумието на враждата между тях. Когато след любовната нощ: „ Беше славеят, не чучулигата! “ светлината нежно влиза през прозореца, нейните лъчи не могат да се разделят. Те са едно цяло, което стопля и озарява всичко към нас. Ние живеем дружно на една земя, в една галактика и осъзнаването на този факт в действителност е задачата на нашето битие ”, акцентира Урсула Хорнер.
За премиерата на „ Ромео и Жулиета “ в XIII Опера в Летния спектакъл – Варна 2022 в облика на Жулиета ще се превъплъти известното сопрано Илина Михайлова, солистка на Държавна опера Варна и желана партньорка на Хосе Карерас в концертните му изяви през последните години. Образа на Ромео ще пресъздаде американският тенор от филипински генезис Артур Еспириту, който развива респектираща кариера в Европа, Азия и Северна Америка. Останалите партии ще изпълнят: Лоренцо – Деян Вачков; Меркуцио – Иво Йорданов, Свилен Николов; Стефано – Мария Павлова; Граф Капулети – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров; Тибалт – Борис Луков; Гертруда – Михаела Берова, Силвия Ангелова; Херцогът на Верона – Гео Чобанов; Граф Парис – Велин Михайлов; Грегорио – Петър Петров; Бенволио – Христо Ганевски, Лев Караван; Жан – Лъчезар Александров. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.
Докато балетът „ Ромео и Жулиета “ от С. Прокофиев е поставян на варненска сцена два пъти – през 1978 година с хореография на Галина и Стефан Йорданови и през 2015 година с хореографска редакция на Сергей Бобров, операта „ Ромео и Жулиета “ от Шарл Гуно ще има своята първа театрална реализация през 2022 година, в границите на богатата стратегия от начинания за 75-годишния празник на Държавна опера Варна
РОМЕО И ЖУЛИЕТА
Опера от Шарл Гунов с увод и пет дейности
Либрето Жюл Барбие и Мишел Каре
Диригент постановчик Светослав Борисов
Режисьор Усула Хорнер
Сценография Даниела Николчова
Костюми - Национална опера и балет на районен съд Македония
Светлинен дизайн Васил Лисичов
Диригент на хора Цветан Крумов
Действащи лица и реализатори:
Жулиета - Илина Михайлова
Ромео - Артур Еспириту
Лоренцо – Деян Вачков
Меркуцио – Иво Йорданов, Свилен Николов
Стефано – Мария Павлова
Граф Капулети – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров
Тибалт – Борис Луков
Гертруда – Михаела Берова, Силвия Ангелова
Херцогът на Верона – Гео Чобанов
Граф Парис – Велин Михайлов
Грегорио – Петър Петров
Бенволио – Христо Ганевски, Лев Караван
Жан – Лъчезар Александров
Оркестър и хор на Държавна опера Варна.
Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев.
Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова. Корепетитори: Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев
Първа режисура в 75-годишната история на Държавна опера Варна.
Премиера Варна - 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния спектакъл.
Премиера Балчик - 8 юли, 21.00, Двореца Балчик
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ