Фреска в базиликата Сан Клементе“ може да разкрие реалния образ на светите братя Кирил и Методий
Възможно ли е след повече от 11 века да разберем по какъв начин са изглеждали същинските лица на светите братя Кирил и Методий? Последната открита фреска в базиликата „ Сан Клементе “ в Рим може да хвърли светлина върху действителния им облик, в случай че се изследва пигмент от стенописа. От години български екип от откриватели по средновековна история и иконография работи върху идентификацията на портретите на славянските първоучители и, в случай че хипотезата им се удостовери, това може да се окаже най-достоверното изображение на светите братя, запазило се до наши дни.
В сърцето на Рим, затрупана подземен, фреска от IX век е напът да промени визиите на целия славянски свят за действителния облик на светите братя Кирил и Методий. В левия ъгъл на стенописа е изобразен източен духовник с палиум на свещеник.
доктор Александър Стойков, експерт по средновековна иконография: „ Палиумът е последната, най-висша одежда, която се връчва от римския папа на най-висшия клир от Римската черква. Методий е единственият византиец, за който има сведения, че е получил палиум от римски папа. Така че този палиум разпознава с огромна сигурност св. Методий, че това е негово изображение. “
проф. Пламен Павлов, историк: „ Подкрепям изводите на 100%. В самата фреска, която е един доста забавен сюжет, очевидно обичан на св. Константин-Кирил, Христос изважда от задгробния свят Адам, в действителност там е показан св. Кирил. “
Предполага се, че създател на портрета и сцената е някой от учениците на светите братя. Техните облици, които сме виждали до момента, са условни, идеализирани и рисувани по канон. Предполагаемият достоверен тип на св. Методий обаче е друг:
доктор Александър Стойков, експерт по средновековна иконография: „ Много хубав човек, с извити вежди, огромни красиви очи. Той има доста забавен кукол с византийски кръстове. “
Българските учени се двоумят дали изображението е от 869 година, когато папа Адриан II ръкополага св. Методий за архиепископ, или от 879 година. Ключът към разгадаването на мистерията е микроскопична проба от пигмента на стенописа, която експертите в университета по културно завещание в Перуджа чакат с голям интерес. Но за задачата е належащо българска институция да поръча проучването.
проф. Пламен Павлов, историк: „ Тук би трябвало по-голяма интензивност от нашите институции – от Министерството на културата, на външните работи, от Агенцията за българите в чужбина. И аз се надявам, че ще бъде осъществена една такава експедиция. “
Цената на техническата експертиза е не повече от 15 хиляди евро, които българските учени се надяват да съберат с дарения.
В сърцето на Рим, затрупана подземен, фреска от IX век е напът да промени визиите на целия славянски свят за действителния облик на светите братя Кирил и Методий. В левия ъгъл на стенописа е изобразен източен духовник с палиум на свещеник.
доктор Александър Стойков, експерт по средновековна иконография: „ Палиумът е последната, най-висша одежда, която се връчва от римския папа на най-висшия клир от Римската черква. Методий е единственият византиец, за който има сведения, че е получил палиум от римски папа. Така че този палиум разпознава с огромна сигурност св. Методий, че това е негово изображение. “
проф. Пламен Павлов, историк: „ Подкрепям изводите на 100%. В самата фреска, която е един доста забавен сюжет, очевидно обичан на св. Константин-Кирил, Христос изважда от задгробния свят Адам, в действителност там е показан св. Кирил. “
Предполага се, че създател на портрета и сцената е някой от учениците на светите братя. Техните облици, които сме виждали до момента, са условни, идеализирани и рисувани по канон. Предполагаемият достоверен тип на св. Методий обаче е друг:
доктор Александър Стойков, експерт по средновековна иконография: „ Много хубав човек, с извити вежди, огромни красиви очи. Той има доста забавен кукол с византийски кръстове. “
Българските учени се двоумят дали изображението е от 869 година, когато папа Адриан II ръкополага св. Методий за архиепископ, или от 879 година. Ключът към разгадаването на мистерията е микроскопична проба от пигмента на стенописа, която експертите в университета по културно завещание в Перуджа чакат с голям интерес. Но за задачата е належащо българска институция да поръча проучването.
проф. Пламен Павлов, историк: „ Тук би трябвало по-голяма интензивност от нашите институции – от Министерството на културата, на външните работи, от Агенцията за българите в чужбина. И аз се надявам, че ще бъде осъществена една такава експедиция. “
Цената на техническата експертиза е не повече от 15 хиляди евро, които българските учени се надяват да съберат с дарения.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ