Варна като морската столица на България представят в календар
„ Варна – морската столица на България “ е тематиката на календара за новата година, който към този момент по традиция показва общественикът Ламбрин Сотиров в навечерието на коледните празници. Това е 19-ото следващо издание на родолюбивата му самодейност.
Любопитното тази година е, че измежду фотографиите, показани в календара има и такива, които не са оповестени до този миг. Те са правени от фенове и са били открити в сбирка във Виена. „ Благодарение на тази находка ще забележим един различен ракурс, друг взор към Варна – чужд, невъобразим и доста любопитен. Предполага се, че фотосите са на курортист, който е посетил града ни по време на своята отмора “ – разкри Ламбрин Сотиров.
Фотографиите в календара са правени в интервала 1890 – 1938 година. „ Те ни дават опция да усетим духа на времето. Да забележим богатия, спокойния и проспериращия град от края на ХІХ и началото на ХХ век. Варна се разкрива пред нас в целия си искра на морска столица – горда и извънредно красива. Прави усещане, че множеството здания от това време, които се трансформират в знаци на града ни, са замислени, проектирани и строени по подобен метод, че да останат за безконечни времена, а до изработката им се стига постоянно след деликатен разбор на всички първокласни европейски мостри “ – акцентира Ламбрин Сотиров.
В календара за 2018-а „ Варна – морската столица на България “ могат да се видят фотографии на улица „ Преславска “ от 1929 година – взор към хотел „ Лондон “, площадът пред гара Варна от 1934 година – взор на изток, Девическата гимназия от 1895 година – издигната тогава в края на града, през днешния ден в постройката се обитава Археологическият музей, Дворецът „ Евксиноград “ от 1917 година, взор към Военния клуб от кулата на градския часовник от 1924 година, централният мост на Морските бани с терасата на ресторанта от 1927 година, Пристанище Варна от 1929 година, Търговското учебно заведение от 1917 г - през днешния ден Икономически университет, смесеният плаж и централният мост от 1934 година, бул. „ Княз Борис “ с хотел „ Мусала “ от 1930 година, гръцката махала - взор към морето от 1896 година и пързалката пред лятно кино „ Палас “ през 1920 година
На въпрос каква Варна желае да помнят и познават днешните варненци, Ламбрин Сотиров дава отговор: „ Искам да изградят отначало приказната атмосфера, финеса, хубостта, чистотата и благоденствието от това време, които се излъчват от тези фотографии “.
Той е уверен, че самодейността му намира почитатели измежду всички тези родолюбци, които ценят и почитат историята, тъй като без нея няма да сме това, което сме. Не са малко колекционерите, които са събрали всички досегашни издания на календара, с цел да го завещаят на идващите генерации./chernomore.bg
Любопитното тази година е, че измежду фотографиите, показани в календара има и такива, които не са оповестени до този миг. Те са правени от фенове и са били открити в сбирка във Виена. „ Благодарение на тази находка ще забележим един различен ракурс, друг взор към Варна – чужд, невъобразим и доста любопитен. Предполага се, че фотосите са на курортист, който е посетил града ни по време на своята отмора “ – разкри Ламбрин Сотиров.
Фотографиите в календара са правени в интервала 1890 – 1938 година. „ Те ни дават опция да усетим духа на времето. Да забележим богатия, спокойния и проспериращия град от края на ХІХ и началото на ХХ век. Варна се разкрива пред нас в целия си искра на морска столица – горда и извънредно красива. Прави усещане, че множеството здания от това време, които се трансформират в знаци на града ни, са замислени, проектирани и строени по подобен метод, че да останат за безконечни времена, а до изработката им се стига постоянно след деликатен разбор на всички първокласни европейски мостри “ – акцентира Ламбрин Сотиров.
В календара за 2018-а „ Варна – морската столица на България “ могат да се видят фотографии на улица „ Преславска “ от 1929 година – взор към хотел „ Лондон “, площадът пред гара Варна от 1934 година – взор на изток, Девическата гимназия от 1895 година – издигната тогава в края на града, през днешния ден в постройката се обитава Археологическият музей, Дворецът „ Евксиноград “ от 1917 година, взор към Военния клуб от кулата на градския часовник от 1924 година, централният мост на Морските бани с терасата на ресторанта от 1927 година, Пристанище Варна от 1929 година, Търговското учебно заведение от 1917 г - през днешния ден Икономически университет, смесеният плаж и централният мост от 1934 година, бул. „ Княз Борис “ с хотел „ Мусала “ от 1930 година, гръцката махала - взор към морето от 1896 година и пързалката пред лятно кино „ Палас “ през 1920 година
На въпрос каква Варна желае да помнят и познават днешните варненци, Ламбрин Сотиров дава отговор: „ Искам да изградят отначало приказната атмосфера, финеса, хубостта, чистотата и благоденствието от това време, които се излъчват от тези фотографии “.
Той е уверен, че самодейността му намира почитатели измежду всички тези родолюбци, които ценят и почитат историята, тъй като без нея няма да сме това, което сме. Не са малко колекционерите, които са събрали всички досегашни издания на календара, с цел да го завещаят на идващите генерации./chernomore.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ