Върху стената на фоайето на една сграда в Детройт, автомобилната

Върху стената на фоайето на една постройка в Детройт, „ автомобилната столица " на Съединените щати, портрет на мъж, неколкократно по-голям от човешки растеж, поздравява посетителя. Слаб, възрастен господин с посребрена коса и тъмносини очи. Под портрета е прикрепена дребна табела: „ Хенри Форд. Роден на 30 юли 1863 година в гр. Диърборн. Починал на 7 април 1947 година в гр. Детройт ". Отдолу са подредени фотоси с надпис: „ Развитие на автомобила „ Форд ", фотографии на двадесет и два определени модела. Всъщност това е историята на „ моторизирането " на Съединените щати — органична част от американската история, върху чието икономическо, политическо, даже военно въздействие експертите и през днешния ден спорят.
Хенри Форд е индивидът, който с помощта на случайността и особеното стичане на събитията в съответния миг се появява на повърхността, с цел да задвижи този развой, към този момент назрял икономически. Привидно става дума за обичайната американска „ кариеристична история ", която може да напише всеки агитатор на американския метод на живот. Бащата на Хенри Форд е заставен от глада в Ирландия да прекоси океана. Старият Форд е един от рядко срещаните ирландци. Принадлежи към най-строгите, най-аскетичните почитатели на протестантската религия. Хенри Форд се ражда покрай гр. Диърборн в щата Мичиган във плантация, в която всяка вечер се чете Библията и където всеки би трябвало да работи до изтощение. Форд посещава учебно заведение единствено до петнадесетгодишна възраст и през целия си живот се гордее с изумителната си... слаба просвета. Това е едно от качествата му, с помощта на които платените му писари вършат от него, един от най-хитрите и най-безмилостните милиардери на Съединените щати, „ първенец на дребните хора " и „ зложелател на хитрите юристи и банкери ".                                                      Из „ Свръхбогатите ", Ендре Гьомьори
Хората имат две аргументи за дейностите си: една – същинска, и друга, която звучи добре.
Ако бях попитал клиентите какво желаят, несъмнено щяха да ми отговорят: По-бърз кон! "
Препятствията са тези плашещи неща, които виждаш, когато отклониш взор от задачата.
Не мисли, че има грешка; мисли по какъв начин да я поправиш.
Моят загадка на триумфа е в умеенето да разбирам гледната точка на другите.
Идеалист – това е този, който оказва помощ на другите да забогатеят.
Когато ти смяташ, че можеш, или че не можеш, нормално си прав.
Късметът е това, което се случва когато подготовката срещне положителната случайност.
Най-хубавата кола е новата.
Провалът е единствено добра опция да започнеш всичко по по-разумен метод.
Младият човек е задължен по този начин да гледа на себе си – той е задължен да желае тази единствена искра на своята характерност, която го отличава от другите хора, и да я развива с всички сили. Обществото и учебното заведение могат да опитат да потушат тази искра, те желаят всичко да е под един знаменател, а аз споделям: не позволявайте искрата да изгасне – тя е вашето само съображение за това, вие да играете значима роля.
Мисли за бъдещето – непрекъснатото разсъждение за това, по какъв начин да направиш повече, поражда такова положение на мозъка, при което не може да се каже, че има нещо невероятно.
Не се бойте от бъдещето и не се отнасяйте уважително към предишното. Който се бои от бъдещето, т.е. от нещастията, той самичък лимитира своя кръг на активност. Нещастията дават единствено мотив да започнеш още веднъж и по-умно. Честите несгоди не са позорни; срамен е страхът пред тях. Миналото е потребно единствено в това отношение, че ни указва пътя и средствата за развиване.