ВКС постанови тълкувателно решение, свързано с давностен срок по банков кредит
Върховният касационен съд (ВКС) реши, че при уговорено погасяване на паричното обвързване на обособени погасителни вноски с разнообразни падежи давностният период за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви стартира да тече според член 114 Закон за задълженията и договорите от момента на изискуемостта на съответната вноска. При оповестяване на дълга за предварително дължим давностният период за вноските от главницата с ненастъпил до този миг падеж стартира да тече от предварителната дължимост.
Тълкувателното дело е формирано по искане на състав на Върховен касационен съд за приемане на тълкувателно решение заради съществуване на спорна процедура по въпроса: „ При уговорено погасяване на основното обвързване на обособени погасителни вноски с разнообразни падежи от кой момент тече според член 114 Закон за задълженията и договорите давностният период за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, в това число в догадка на предварителна дължимост? “. Според едното мнение началният миг, от който стартира да тече давностният период за вземания за главница по погасителни вноски по контракт за банков заем, е моментът на изискуемостта на съответната вноска. Според второто началният миг, от който стартира да тече давностният период за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по контракт за банков заем, за който не е оповестена, респективно не е настъпила предварителна дължимост, е датата на уговорения краен период за погасяване на заема.
Върховните съдии одобряват за вярно първото мнение. Те разясняват, че нормата на член 114, алинея 1 от Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД) постоянно свързва началния миг на течението на давностния период с изискуемостта на вземането на кредитора, защото това е моментът, от който може да се търси осъществяване. В наредбите, уреждащи института на погасителната отминалост, не съществува норма, разграничаваща началото на давностния период според от това дали задължението е от време на време, или е едно обвързване, осъществяването на което се реализира по волята на страните на части. Независимо че задължението е едно, уговорените падежи – моментите на дължимо осъществяване на всяка една от вноските (представляващи елементи от основното задължение), са авансово избрани и с погасяването на всяка една от тези вноски, се погасява и част от основното обвързване, като изискуемостта на вземането за съответната вноска настава с настъпването на падежа ѝ. В тълкувателното решение се акцентира, че в тази ситуация не става въпрос за отчасти осъществяване от страна на длъжника без единодушието на кредитора, а за разсрочено осъществяване на главницата по контракта, за което страните са постигнали категорично единодушие. При несъблюдение на съответната вноска кредиторът може да предяви иск за тази част от вземането си, респективно да принуди наложително длъжника си да извърши, като длъжникът дължи и обезщетение за веселба в размер на законната рента от деня на приключване на периода (моментите на падеж на вноската, изискуемостта ѝ и на забавата на длъжника съвпадат).
В претекстовете се прецизира, че от редакцията на член 114, алинея 1 от Закон за задълженията и договорите не може да се направи извод, че отминалостта за всяка една от поредно разсрочените във времето вноски, чиято дължимост към този момент е настъпила, стартира да тече, откакто целият дълг стане дължим (от падежа на последната вноска или в хипотезата на предварителна изискуемост). Според висшите съдии подобен извод би се явил в несъгласие със същността и задачата на института на погасителната отминалост, изяснени в тълкувателната процедура на Върховен касационен съд, а възприемането му би означавало: да не се зачете волята на страните по контракта по отношение на другата дължимост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски; да се одобри, че кредиторът има право да търси осъществяване с оглед изискуемостта за съответната част от вземането, върху тази част да се начислява рента за веселба при несъблюдение от длъжника, само че кредиторовото безучастие да не води до течение на давностния период за тази част от вземането; да се търси осъществяване на неплатена вноска десетилетия (например повече от 30 години) след настъпване на изискуемостта ѝ; че при несъблюдение на обвързване за погасяване на уговорени вноски началото на давностния период за тези вноски ще зависи само от волята на кредитора с оглед решението му да разгласи или не остатъка от дълга за предварително изискуем; че в догадка, при която не е настъпил крайният период за погасяване на дълга, нито същият е разгласен за предварително дължим, правосъдното предявяване на вземането за съответната вноска няма да докара до прекъсване и спиране на отминалост, защото такава няма да е почнала да тече, без значение че претенцията е призната за основателна от съда.
С оглед на изложените претекстове Общото заседание на Гражданската и Търговската колегии на Върховен касационен съд приема, че при уговорено погасяване на паричното обвързване на обособени погасителни вноски с разнообразни падежи давностният период за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви стартира да тече според член 114 от Закон за задълженията и договорите от момента на изискуемостта на съответната вноска. В случаите, когато заради несъблюдение на отговорностите на длъжника кредиторът разгласи дълга за предварително дължим, давностният период за непадежиралите досега вноски от главницата стартира да тече от настъпване на предварителната дължимост. | БГНЕС
София / България
Тълкувателното дело е формирано по искане на състав на Върховен касационен съд за приемане на тълкувателно решение заради съществуване на спорна процедура по въпроса: „ При уговорено погасяване на основното обвързване на обособени погасителни вноски с разнообразни падежи от кой момент тече според член 114 Закон за задълженията и договорите давностният период за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, в това число в догадка на предварителна дължимост? “. Според едното мнение началният миг, от който стартира да тече давностният период за вземания за главница по погасителни вноски по контракт за банков заем, е моментът на изискуемостта на съответната вноска. Според второто началният миг, от който стартира да тече давностният период за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по контракт за банков заем, за който не е оповестена, респективно не е настъпила предварителна дължимост, е датата на уговорения краен период за погасяване на заема.
Върховните съдии одобряват за вярно първото мнение. Те разясняват, че нормата на член 114, алинея 1 от Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД) постоянно свързва началния миг на течението на давностния период с изискуемостта на вземането на кредитора, защото това е моментът, от който може да се търси осъществяване. В наредбите, уреждащи института на погасителната отминалост, не съществува норма, разграничаваща началото на давностния период според от това дали задължението е от време на време, или е едно обвързване, осъществяването на което се реализира по волята на страните на части. Независимо че задължението е едно, уговорените падежи – моментите на дължимо осъществяване на всяка една от вноските (представляващи елементи от основното задължение), са авансово избрани и с погасяването на всяка една от тези вноски, се погасява и част от основното обвързване, като изискуемостта на вземането за съответната вноска настава с настъпването на падежа ѝ. В тълкувателното решение се акцентира, че в тази ситуация не става въпрос за отчасти осъществяване от страна на длъжника без единодушието на кредитора, а за разсрочено осъществяване на главницата по контракта, за което страните са постигнали категорично единодушие. При несъблюдение на съответната вноска кредиторът може да предяви иск за тази част от вземането си, респективно да принуди наложително длъжника си да извърши, като длъжникът дължи и обезщетение за веселба в размер на законната рента от деня на приключване на периода (моментите на падеж на вноската, изискуемостта ѝ и на забавата на длъжника съвпадат).
В претекстовете се прецизира, че от редакцията на член 114, алинея 1 от Закон за задълженията и договорите не може да се направи извод, че отминалостта за всяка една от поредно разсрочените във времето вноски, чиято дължимост към този момент е настъпила, стартира да тече, откакто целият дълг стане дължим (от падежа на последната вноска или в хипотезата на предварителна изискуемост). Според висшите съдии подобен извод би се явил в несъгласие със същността и задачата на института на погасителната отминалост, изяснени в тълкувателната процедура на Върховен касационен съд, а възприемането му би означавало: да не се зачете волята на страните по контракта по отношение на другата дължимост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски; да се одобри, че кредиторът има право да търси осъществяване с оглед изискуемостта за съответната част от вземането, върху тази част да се начислява рента за веселба при несъблюдение от длъжника, само че кредиторовото безучастие да не води до течение на давностния период за тази част от вземането; да се търси осъществяване на неплатена вноска десетилетия (например повече от 30 години) след настъпване на изискуемостта ѝ; че при несъблюдение на обвързване за погасяване на уговорени вноски началото на давностния период за тези вноски ще зависи само от волята на кредитора с оглед решението му да разгласи или не остатъка от дълга за предварително изискуем; че в догадка, при която не е настъпил крайният период за погасяване на дълга, нито същият е разгласен за предварително дължим, правосъдното предявяване на вземането за съответната вноска няма да докара до прекъсване и спиране на отминалост, защото такава няма да е почнала да тече, без значение че претенцията е призната за основателна от съда.
С оглед на изложените претекстове Общото заседание на Гражданската и Търговската колегии на Върховен касационен съд приема, че при уговорено погасяване на паричното обвързване на обособени погасителни вноски с разнообразни падежи давностният период за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви стартира да тече според член 114 от Закон за задълженията и договорите от момента на изискуемостта на съответната вноска. В случаите, когато заради несъблюдение на отговорностите на длъжника кредиторът разгласи дълга за предварително дължим, давностният период за непадежиралите досега вноски от главницата стартира да тече от настъпване на предварителната дължимост. | БГНЕС
София / България
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ