ВАС окончателно отмени забраната за безплатни инвитро процедури след 43-годишна възраст
Върховният административен съд (ВАС) анулира дефинитивно наредбите от правилника на Центъра за асистирана репродукция, съгласно които на дамите, навършили 43 години, не се поставя гратис инвитро.
Правилникът е публикуван от министъра на опазването на здравето, а анулираните разпореждания са член 27, алинея 1, т. 3 и алинея 2. Първата планува, че без значение от медицинските индикации, които се преценяват при решението за финансиране на инвитро, не се отпускат пари за процедура на дами, навършили 43 години към датата на подаване на заявката за нея. С втората наредба пък се отхвърля страната да финансира втория, третия или четвъртия опит на тези дами.,пише лекс бг
Върховните съдии Йовка Дражева (председател на състава), Юлия Раева (докладчик), Донка Чакърова, Галина Карагьозова и Радостин Радков оставят в действие решението на Върховен административен съд от юли, когато съдът анулира наредбите, защото през 2011 година, когато са признати, не е бил спазен Законът за нормативните актове (ЗНА) – въведеното възрастово ограничаване не е било стимулирано, а по измененията не е имало публично разискване. Съдът одобри тогава, че е нарушен и член 77 от Административнопроцесуален кодекс, защото планът не е разискван дружно с показаните мнения, оферти и възражения (виж още тук).
В хода на делото представителят на министъра на опазването на здравето е показал, че възрастовото ограничаване се постанова, защото се ползва хормонална стимулация, която при дами в напреднала репродуктивна възраст може да докара до нежелани реакции и противопоказания, а с напредването на възрастта нараства и заплахата от раждане на дете с аномалии.
Първоинстанционният състав на Върховен административен съд се съгласи, че възрастовото ограничаване може да е медицински обосновано, както и че точно 43 години може да е пределната възраст, до която е обоснована инвитро процедурата, само че акцентира, че тези претекстове не са били изложени при приемането на измененията в правилника.
„ Освен това, неприемливо е мотивирането на административния акт, било той самостоятелен, общ или нормативен, да се прави едвам при провеждането на правосъдния надзор за неговата правомерност “, се споделяше в решението на съда.
Петчленният състав на Върховен административен съд изцяло споделя тези заключения и акцентира, че неизпълнените условия на Закон за нормативните актове са значително нарушаване на процедурата по разработване на плана на нормативния акт и е задоволително съображение за анулацията му.
„ Посочените разпореждания са гаранция за спазването на съществени правила при изработването и приемането на нормативните административни актове. Те са императивни и тяхното нарушаване опорочава в основна степен процедурата по разработване на плана на нормативния акт. Чрез слагането на условието за издание на плана и претекстовете към него законодателят цели да обезпечи присъединяване на заинтригуваните лица в хода на разработване на плана “, се споделя в окончателното решение на Върховен административен съд.
Текстовете от правилника бяха оспорени от лекарка, на която е отказано инвитро, защото е навършила 43 години. Адвокатите ѝ Михаил Екимджиев и Катина Бончева показаха пред съда, че Законът за здравето не слага условие за възраст за асистираната репродукция и с правилника на процедура е дописан законът. Според тях ограничаването за възраст е и дискриминационно, тъй като пренебрегва самостоятелните репродуктивни качества на дамите, а по този начин финансиране се отхвърля на фиктивен симптом. Според дамата, на която е отказано инвитро и юристите ѝ, рационалният, уравновесен и недискриминационен метод, потвърждаван и в решения на Европейския съд по правата на индивида, е да се регистрират както справедливи критерии, какъвто е възрастта, по този начин и самостоятелните здравни индикатори, които дефинират опцията за забременяване. Т. е. би трябвало да се търси баланс сред публичния интерес за рационално разходване на обществени средства и самостоятелното право на дамите да имат достъп до асистирана репродукция.
Първо тричленният състав, а в този момент и петчленният състав на Върховен административен съд не се съгласяват с доводите им, като изясняват, че правилникът на центъра е публикуван на съображение на Закона за администрацията и на държавното разпореждане за основаването му. А във въпросното разпореждане е посочено, че организацията на работа и активността на фонда, както и медицинските критерии за установяване на лицата, които имат право на финансиране, се уреждат с устав, публикуван от министъра на опазването на здравето, който се обнародва в „ Държавен вестник ”.
