ВАС отказа да разглежда жалбата на Славов срещу избора на Сарафов, нямал правен интерес
Върховният административен съд (ВАС) остави без разглеждане жалбата на министъра на правораздаването против избора на Борислав Сарафов за краткотраен основен прокурор на 16 юни 2023 година
Според съда жалбата на министъра не е позволена, тъй като той нямал юридически интерес от оспорването на решението.
Общата уговорка за обжалваемост на административните актове е използвана по отношение на жителите и юридическите лица, когато последните точно в това им качество са наранени от даден административен акт, само че не е използвана по отношение на лица, които упражняват държавновластнически функционалности.
За да бъде възможно хората, които имат държавнически функционалности да оспорят даден административен акт, в това им характерно качество, следва да е посочено категорично в закона, споделят съдиите.
Изключение е планувано само за прокурора, с оглед пълномощията му по практикуване на контрол върху административните актове.
За да бъде едно лице правно квалифицирано като заинтригувано, то би трябвало да бъде директно, директно и персонално наранено от взетото решение, каквато догадка е невъзможна за лицата осъществяващи държавновластнически функционалности, в това им характерно качество, казват още съдиите.
В съответния случай министърът на правораздаването не е директно, директно и персонално обиден от признатото решение на Прокурорската гилдия, с което се дефинира краткотрайно изпълняващ функционалностите основен прокурор.
Върховните магистрати одобряват, че не е възможно оспорването на процесния административен акт в публичен интерес от страна на министъра, защото това е пълномощие на прокурорите, които единствени разполагат с опция да сезират съда с митинг в отбрана на публичния интерес.
Съдебният състав приема също, че в процесния случай с анулацията на акта не може да бъде реализирана и търсената и твърдяна от жалбоподателя удобна смяна в неговата правна сфера.
С оглед направения дотук разбор правосъдният състав намира, че законодателят не е дал на министъра на правораздаването право да оспорва решенията на ПК на Висш съдебен съвет, с които се дефинира изпълняващ функционалностите административен началник.
Също по този начин след последователен разбор на наредбите на глава девета от Закон за съдебната власт, актуалният правосъден състав регистрира, че законодателят ясно и изрично е направил разграничаване сред статута на ръководителя на Върховния касационен съд, ръководителя на Върховния административен съд и основния прокурор и този на всички останали административни ръководители в органите на правосъдната власт, както и в процедурата по техния избор.
Законодателят категорично е отделил процедурите за избор и предварително освобождение на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор, от тези на останалите административни ръководители в органите на правосъдната власт.
Магистратите показват, че в правосъдния закон е казано, че при премахване от служба на административния началник, функционалностите на административен началник до избирането на нов се реализират от един от неговите заместници, избран от съответната гилдия на Висшия правосъден съвет, като не е направено изключение за ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор.
Абсолютно аналогично е ситуацията и в член 175, алинея 4 от Закона за правосъдната власт, където категорично е посочено, че при предварително преустановяване на мандат на административен началник на негово място се назначава лице, чийто мандат стартира да тече от датата на встъпване в служба, а до встъпването в служба на нов административен началник, неговите функционалности се извършват от избран от съответната гилдия негов заместител.
Отново не е направено изключение за ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор.
Това постанова извода, че законодателят не е отделил процедурите за установяване на краткотрайно изпълняващ функционалностите на ръководител на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и основен прокурор, от тези на останалите административни ръководители в органите на правосъдната власт.
По тези съображения висшите магистрати одобряват, че не намират опора в нормативната уредба доводите, изложени в жалбата, че при възможна анулация на процесния административен акт ще настъпи смяна в правната сфера на министъра на правораздаването, засягаща правното му качество в процедурата по установяване на изпълняващ функционалностите основен прокурор.
Определението може да се апелира с частна тъжба пред петчленен състав на Върховен административен съд.
Според съда жалбата на министъра не е позволена, тъй като той нямал юридически интерес от оспорването на решението.
Общата уговорка за обжалваемост на административните актове е използвана по отношение на жителите и юридическите лица, когато последните точно в това им качество са наранени от даден административен акт, само че не е използвана по отношение на лица, които упражняват държавновластнически функционалности.
За да бъде възможно хората, които имат държавнически функционалности да оспорят даден административен акт, в това им характерно качество, следва да е посочено категорично в закона, споделят съдиите.
Изключение е планувано само за прокурора, с оглед пълномощията му по практикуване на контрол върху административните актове.
За да бъде едно лице правно квалифицирано като заинтригувано, то би трябвало да бъде директно, директно и персонално наранено от взетото решение, каквато догадка е невъзможна за лицата осъществяващи държавновластнически функционалности, в това им характерно качество, казват още съдиите.
В съответния случай министърът на правораздаването не е директно, директно и персонално обиден от признатото решение на Прокурорската гилдия, с което се дефинира краткотрайно изпълняващ функционалностите основен прокурор.
Върховните магистрати одобряват, че не е възможно оспорването на процесния административен акт в публичен интерес от страна на министъра, защото това е пълномощие на прокурорите, които единствени разполагат с опция да сезират съда с митинг в отбрана на публичния интерес.
Съдебният състав приема също, че в процесния случай с анулацията на акта не може да бъде реализирана и търсената и твърдяна от жалбоподателя удобна смяна в неговата правна сфера.
С оглед направения дотук разбор правосъдният състав намира, че законодателят не е дал на министъра на правораздаването право да оспорва решенията на ПК на Висш съдебен съвет, с които се дефинира изпълняващ функционалностите административен началник.
Също по този начин след последователен разбор на наредбите на глава девета от Закон за съдебната власт, актуалният правосъден състав регистрира, че законодателят ясно и изрично е направил разграничаване сред статута на ръководителя на Върховния касационен съд, ръководителя на Върховния административен съд и основния прокурор и този на всички останали административни ръководители в органите на правосъдната власт, както и в процедурата по техния избор.
Законодателят категорично е отделил процедурите за избор и предварително освобождение на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор, от тези на останалите административни ръководители в органите на правосъдната власт.
Магистратите показват, че в правосъдния закон е казано, че при премахване от служба на административния началник, функционалностите на административен началник до избирането на нов се реализират от един от неговите заместници, избран от съответната гилдия на Висшия правосъден съвет, като не е направено изключение за ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор.
Абсолютно аналогично е ситуацията и в член 175, алинея 4 от Закона за правосъдната власт, където категорично е посочено, че при предварително преустановяване на мандат на административен началник на негово място се назначава лице, чийто мандат стартира да тече от датата на встъпване в служба, а до встъпването в служба на нов административен началник, неговите функционалности се извършват от избран от съответната гилдия негов заместител.
Отново не е направено изключение за ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор.
Това постанова извода, че законодателят не е отделил процедурите за установяване на краткотрайно изпълняващ функционалностите на ръководител на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и основен прокурор, от тези на останалите административни ръководители в органите на правосъдната власт.
По тези съображения висшите магистрати одобряват, че не намират опора в нормативната уредба доводите, изложени в жалбата, че при възможна анулация на процесния административен акт ще настъпи смяна в правната сфера на министъра на правораздаването, засягаща правното му качество в процедурата по установяване на изпълняващ функционалностите основен прокурор.
Определението може да се апелира с частна тъжба пред петчленен състав на Върховен административен съд.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ