ВАС: Милена Славова не е дискриминирала гей общността
Върховният административен съд анулира като погрешно решение на Административен съд София-град по административно дело 6188 от 2022 година, с което е анулирано решение на Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД) от 10.06.2022 година по отношение на тъжба, подадена против Милена Славова от две физически лица и Младежката ЛГБТ организация “Действие “. Това оповестиха от пресцентъра на Върховния административен съд.
Повод за жалбата през КЗД става обява на певицата в персоналния й фейсбук профил, където е оповестен текст със следното наличие: „ Сигурна съм, че не поддържам гей парадите! Горко на естествените хора, задушаваме се към този момент от наглостта и парадирането на всякакви извратеняци. И не се оправдавам за думите си “.
Тази обява е обсъждана в изявление с Милена Славова, което е излъчено на 22. 06. 2021 година в ефира Нова телевизия по време на предаването „ Здравей, България “ (7-9.30 часа), в което тя коментира своето мнение, употребявайки и изразите: „ Ние ви гледаме, макар че не желаеме “, „ Виждат ви доста хора, които не желаят да ви виждат. И деца. “, „ Натрапвате се “, „ Вие сте арогантни “, „ Защо би трябвало да се парадира с това? Аз манифестирам ли с това, че одобрявам мъже? Защо би трябвало да се парадира? Това е доста персонално нещо. “ „ Тези деца нямат избор. Където ги заведат, там отиват “.
Именно обявата и изявленията са възприети от двете физически лица и Младежката ЛГБТ организация “Действие “ като съдържащи обидни избрания и безпочвени обвинявания в аморално държание, ориентирани към ЛГБТ общността въз основа на предпазен симптом „ полова ориентировка “, представляващи „ тормоз “, заради което те са сезирали КЗД с искане да бъде открито нарушаване на възбраната за дискриминация под формата на „ тормоз “. След задълбочено и всестранно разискване на всички относими обстоятелства комисията е приела, че обявата и изявлението съставляват персоналното мнение по отношение на „ София прайд 2021 “, което не е демонстрация на директна дискриминация към ЛГБТИ лица, не съдържат оскърбителни квалификации, поощряване към осъществяване на дискриминация, респективно не реализират състава на тормоз, подбудителство и гонене по смисъла на ЗЗДискр.
КЗД се произнасяя със свое решение, че не е налице дискриминация и поради това двете физически лица и Младежката ЛГБТ организация “Действие “ подават тъжба срещу решението на КЗД пред Административен съд София – град. Първоинстанционният съд е уважалил жалбите и е върнал акта на комисията за ново изговаряне. Милена Славова и Комисията за отбрана от дискриминация от своя страна подават касационни тъжби пред Върховния административен съд срещу решението на Административен съд София-град.
Върховните магистрати одобряват, че цялостното държание на касационната жалбоподателка Милена Славова показва разграничението, което тя прави сред „ участници в гей паради “ и „ лица с хомосексуална ориентировка “. В неодобрението на гей парадите, изразено с ослепителен езиков изказ, не се вижда вложен смисъл за отказване на правото на самоопределяне на част от участниците в гей парадите. Това явно не е за накърняване достолепието на съответно лице заради неговата полова ориентировка, а още повече това отрицание е в положение да сътвори по принцип враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда по отношение на лица с хомосексуална ориентировка като обособена група.
Общественото състояние на Милена Славова не допуска владение или блян към придобиване на публична обществена власт, посредством която тя да е в положение да постанова мнението си при контролиране на публични връзки, в това число и по отношение на провеждането на гей паради, за разлика да вземем за пример от кмета на Москва и кмета на Варшава, станали мотив за формиране пред Европейски съд по правата на човека на делата Alekseyev v. Russia и Bączkowski and Others v. Poland.
Публичният й облик на човек с различно на публичното мнение също a priori изключва опцията тя да основава стандарт на публично държание, което стигматизира група лица на учредената на половата им ориентировка, насажда във връзка с тях неприязън, нетърпимост и непоносимост. Ясно изразеното схващане на създателя на изказванията за неналичието на еднородност на ЛГБТ общността и поддържане на устойчиви положителни персонални връзки с обособени нейни представители, също са решаващи за извод, че инцидентното потребление на обособени изречения с отрицателно наличие не доближава „ несъмнено равнище “ и „ предел на грубост “ за определянето им като демонстрация на дискриминация.
Формата и подтекста, в който са направени изявленията, а точно тяхната персонализация към обособени прояви (гей-парад) и обособени участници в тях (точно изложение с външен тип и съответна постъпка) са показателни за това, че те не са ориентирани към главен аспект на идентичността на ЛГБТ общността и не са били в положение да обиден човешкото достолепие на нейните представители. Следователно в тази ситуация кръгът на лицата, които са възприели обявата и изявлението е ирелевантен за тяхното квалифициране като „ тормоз “ по смисъла на § 1, т. 1 от спомагателните разпореждания на Закона за отбрана от дискриминация.
Като е достигнал до противопоставен юридически извод АССГ е постановил незаконосъобразно и голословно правосъдно решение, с което е отменил акт на Комисията за отбрана от дискриминация, съгласуван с използваните материалноправни правила и интернационалните стандарти за отбрана на главните права, в това число и на правото по член 10 от Европейска конвенция за правата на човека (свобода на изразяването на мнение). Мотивите на КЗД по отношение на свободата на словото са напълно съобразени и с решенията на Конституционния съд на Република България, в които се разисква член 39, алинея 2 от Конституцията на Република България, практиката Европейски съд по правата на човека по член 10 по отношение на член 14 от Европейска конвенция за правата на човека и на Върховен административен съд по приложение на Закона за отбрана от дискриминация.
Решението на Върховен административен съд по административно дело 425 от 2023 година не предстои на обжалване.
Повод за жалбата през КЗД става обява на певицата в персоналния й фейсбук профил, където е оповестен текст със следното наличие: „ Сигурна съм, че не поддържам гей парадите! Горко на естествените хора, задушаваме се към този момент от наглостта и парадирането на всякакви извратеняци. И не се оправдавам за думите си “.
Тази обява е обсъждана в изявление с Милена Славова, което е излъчено на 22. 06. 2021 година в ефира Нова телевизия по време на предаването „ Здравей, България “ (7-9.30 часа), в което тя коментира своето мнение, употребявайки и изразите: „ Ние ви гледаме, макар че не желаеме “, „ Виждат ви доста хора, които не желаят да ви виждат. И деца. “, „ Натрапвате се “, „ Вие сте арогантни “, „ Защо би трябвало да се парадира с това? Аз манифестирам ли с това, че одобрявам мъже? Защо би трябвало да се парадира? Това е доста персонално нещо. “ „ Тези деца нямат избор. Където ги заведат, там отиват “.
Именно обявата и изявленията са възприети от двете физически лица и Младежката ЛГБТ организация “Действие “ като съдържащи обидни избрания и безпочвени обвинявания в аморално държание, ориентирани към ЛГБТ общността въз основа на предпазен симптом „ полова ориентировка “, представляващи „ тормоз “, заради което те са сезирали КЗД с искане да бъде открито нарушаване на възбраната за дискриминация под формата на „ тормоз “. След задълбочено и всестранно разискване на всички относими обстоятелства комисията е приела, че обявата и изявлението съставляват персоналното мнение по отношение на „ София прайд 2021 “, което не е демонстрация на директна дискриминация към ЛГБТИ лица, не съдържат оскърбителни квалификации, поощряване към осъществяване на дискриминация, респективно не реализират състава на тормоз, подбудителство и гонене по смисъла на ЗЗДискр.
КЗД се произнасяя със свое решение, че не е налице дискриминация и поради това двете физически лица и Младежката ЛГБТ организация “Действие “ подават тъжба срещу решението на КЗД пред Административен съд София – град. Първоинстанционният съд е уважалил жалбите и е върнал акта на комисията за ново изговаряне. Милена Славова и Комисията за отбрана от дискриминация от своя страна подават касационни тъжби пред Върховния административен съд срещу решението на Административен съд София-град.
Върховните магистрати одобряват, че цялостното държание на касационната жалбоподателка Милена Славова показва разграничението, което тя прави сред „ участници в гей паради “ и „ лица с хомосексуална ориентировка “. В неодобрението на гей парадите, изразено с ослепителен езиков изказ, не се вижда вложен смисъл за отказване на правото на самоопределяне на част от участниците в гей парадите. Това явно не е за накърняване достолепието на съответно лице заради неговата полова ориентировка, а още повече това отрицание е в положение да сътвори по принцип враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда по отношение на лица с хомосексуална ориентировка като обособена група.
Общественото състояние на Милена Славова не допуска владение или блян към придобиване на публична обществена власт, посредством която тя да е в положение да постанова мнението си при контролиране на публични връзки, в това число и по отношение на провеждането на гей паради, за разлика да вземем за пример от кмета на Москва и кмета на Варшава, станали мотив за формиране пред Европейски съд по правата на човека на делата Alekseyev v. Russia и Bączkowski and Others v. Poland.
Публичният й облик на човек с различно на публичното мнение също a priori изключва опцията тя да основава стандарт на публично държание, което стигматизира група лица на учредената на половата им ориентировка, насажда във връзка с тях неприязън, нетърпимост и непоносимост. Ясно изразеното схващане на създателя на изказванията за неналичието на еднородност на ЛГБТ общността и поддържане на устойчиви положителни персонални връзки с обособени нейни представители, също са решаващи за извод, че инцидентното потребление на обособени изречения с отрицателно наличие не доближава „ несъмнено равнище “ и „ предел на грубост “ за определянето им като демонстрация на дискриминация.
Формата и подтекста, в който са направени изявленията, а точно тяхната персонализация към обособени прояви (гей-парад) и обособени участници в тях (точно изложение с външен тип и съответна постъпка) са показателни за това, че те не са ориентирани към главен аспект на идентичността на ЛГБТ общността и не са били в положение да обиден човешкото достолепие на нейните представители. Следователно в тази ситуация кръгът на лицата, които са възприели обявата и изявлението е ирелевантен за тяхното квалифициране като „ тормоз “ по смисъла на § 1, т. 1 от спомагателните разпореждания на Закона за отбрана от дискриминация.
Като е достигнал до противопоставен юридически извод АССГ е постановил незаконосъобразно и голословно правосъдно решение, с което е отменил акт на Комисията за отбрана от дискриминация, съгласуван с използваните материалноправни правила и интернационалните стандарти за отбрана на главните права, в това число и на правото по член 10 от Европейска конвенция за правата на човека (свобода на изразяването на мнение). Мотивите на КЗД по отношение на свободата на словото са напълно съобразени и с решенията на Конституционния съд на Република България, в които се разисква член 39, алинея 2 от Конституцията на Република България, практиката Европейски съд по правата на човека по член 10 по отношение на член 14 от Европейска конвенция за правата на човека и на Върховен административен съд по приложение на Закона за отбрана от дискриминация.
Решението на Върховен административен съд по административно дело 425 от 2023 година не предстои на обжалване.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ