ВАС отказа да разгледа жалбата на адвокат срещу избора на Сарафов за главен прокурор
Върховният административен съд отхвърли да прегледа жалбата на юрист Юлиян Дацев против решението на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет. Става въпрос за решението, с което Борислав Сарафов, шеф на Националната следствена работа и заместител на основния прокурор, бе определен за и.д. основен прокурор.
Прочетете още
Върховните магистрати одобряват, че жалбоподателят няма персонален юридически интерес от обжалването на акта на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет за избора на краткотрайно изпълняващ длъжността „ основен прокурор “, оповестиха от пресцентъра на Върховен административен съд.
Според т. 1 от решение № 21 от 26.10.1995 година на Конституционния съд по конституционно дело № 18/1995 година, член 120, алинея 2 от Конституцията на Република България урежда правото на правосъдна отбрана на жителите и юридическите лица против административни актове, които ги засягат. 3адължително конституционно изискване е обжалваният акт да визира лицето, което го апелира. Наличието на такова " засягане " е нужното изискване за пораждане на процесуален юридически интерес от правосъдно обжалване. Нормата на член 147, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс планува, че право да оспорват административния акт имат жителите и организациите, чиито права, свободи или законни ползи са нарушени или застрашени от него или за които той поражда отговорности. Нарушаване е преустановяване или ограничение на субективни права или свободи, отвод да се издаде акт, който е изискване за възникването и упражняването на субективни права, основаване на нови или разширение на съществуващите отговорности, а под застрашаване се има поради идно нарушение, което към момента не е налице.
Практиката на Върховен административен съд е приела, че заместникът на административния началник извършва и неговите функционалности, до момента в който те бъдат поети от лицето, несъмнено от съответната гилдия на Висш съдебен съвет за изпълняващ функционалностите на административен началник. Изпълнението на функционалностите от заместника на административния началник съставлява заменяне по силата на неговата длъжностна характерност. Анализът на нормативната уредба и на цитираната процедура на Конституционен съд и Върховен административен съд сочи, че наложителна материалноправна причина за установяване на лицето за заместител по смисъла на член 175, алинея 4, изр. второ от Закона за правосъдната власт е същото да е придобило и да има качеството магистрат.
В случая обаче липсват изказвания, данни и доказателства за заемането на магистратска служба от жалбоподателя. На съображение член 195, алинея 1, т. 4 от Закон за съдебната власт е налице несъответственост сред заемането на магистратска служба и упражняването на свободна специалност, каквато е адвокатската специалност (съгл. § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ). Посочените условия преклудират опцията за заемането на тази служба от друго лице, в това число юрист, какъвто е жалбоподателя, и в този смисъл анулацията на обжалвания акт няма да докара до търсеното от жалбоподателя директно, фактически и неотложно задоволство, т.е. жалбоподателят няма директен юридически интерес от обжалването на акта.
Върховен административен съд приключва административно дело № 6374 от 2023 година, като определението може да се апелира с частна тъжба пред петчленен състав на съда.
Прочетете още
Върховните магистрати одобряват, че жалбоподателят няма персонален юридически интерес от обжалването на акта на Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет за избора на краткотрайно изпълняващ длъжността „ основен прокурор “, оповестиха от пресцентъра на Върховен административен съд.
Според т. 1 от решение № 21 от 26.10.1995 година на Конституционния съд по конституционно дело № 18/1995 година, член 120, алинея 2 от Конституцията на Република България урежда правото на правосъдна отбрана на жителите и юридическите лица против административни актове, които ги засягат. 3адължително конституционно изискване е обжалваният акт да визира лицето, което го апелира. Наличието на такова " засягане " е нужното изискване за пораждане на процесуален юридически интерес от правосъдно обжалване. Нормата на член 147, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс планува, че право да оспорват административния акт имат жителите и организациите, чиито права, свободи или законни ползи са нарушени или застрашени от него или за които той поражда отговорности. Нарушаване е преустановяване или ограничение на субективни права или свободи, отвод да се издаде акт, който е изискване за възникването и упражняването на субективни права, основаване на нови или разширение на съществуващите отговорности, а под застрашаване се има поради идно нарушение, което към момента не е налице.
Практиката на Върховен административен съд е приела, че заместникът на административния началник извършва и неговите функционалности, до момента в който те бъдат поети от лицето, несъмнено от съответната гилдия на Висш съдебен съвет за изпълняващ функционалностите на административен началник. Изпълнението на функционалностите от заместника на административния началник съставлява заменяне по силата на неговата длъжностна характерност. Анализът на нормативната уредба и на цитираната процедура на Конституционен съд и Върховен административен съд сочи, че наложителна материалноправна причина за установяване на лицето за заместител по смисъла на член 175, алинея 4, изр. второ от Закона за правосъдната власт е същото да е придобило и да има качеството магистрат.
В случая обаче липсват изказвания, данни и доказателства за заемането на магистратска служба от жалбоподателя. На съображение член 195, алинея 1, т. 4 от Закон за съдебната власт е налице несъответственост сред заемането на магистратска служба и упражняването на свободна специалност, каквато е адвокатската специалност (съгл. § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ). Посочените условия преклудират опцията за заемането на тази служба от друго лице, в това число юрист, какъвто е жалбоподателя, и в този смисъл анулацията на обжалвания акт няма да докара до търсеното от жалбоподателя директно, фактически и неотложно задоволство, т.е. жалбоподателят няма директен юридически интерес от обжалването на акта.
Върховен административен съд приключва административно дело № 6374 от 2023 година, като определението може да се апелира с частна тъжба пред петчленен състав на съда.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ