ВАС окончателно отхвърли жалбата срещу избора на председател на СГС
Върховният административен съд отхвърли жалбата против решението на Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет от 27 ноември 2018 година, с което за ръководител на Софийски градски съд е назначен Алексей Трифонов. Административно дело № 14988/2018 беше формирано по тъжба на другият претендент на ръководител на Софийски градски съд Евгени Георгиев, оповестиха от пресцентъра на Върховен административен съд.
Върховните съдии одобряват, че откритите в хода на делото обстоятелства постановат извода, че възражението по отношение на поданството на Алексей Трифонов е безпричинно, заради което не е налице недостатък за анулация на решението на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет на съображение неналичието на материална причина по член 162 от Закона за правосъдната власт.
Алексей Трифонов е новият ръководител на Софийски градски съд
Мотивите на висшите съдии, с цел да създадат този юридически извод са следните: „ Уредбата на българското поданство се съдържа в Конституцията на Република България, Закона за българското поданство и от интернационалните контракти, които са в действие при настъпването на обстоятелствата или събитията, свързани с поданството – член 2 от Закона за българското гражданство/ЗБГ/. Съгласно член 4 от ЗБГ поданството не може да се открива по правосъден ред. Това значи на процедура, че не подлежат на определяне по правосъден ред обстоятелствата, които се свързват с юридически извод за поданството, в тази ситуация на страна по делото. Недопустимо е оспорването на тези обстоятелства в сегашното произвеждане, не могат да се разискват възраженията по тях и да се разискват доводите налице ли е поданство или не. При по този начин цитираната правна уредба не могат да се преглеждат като не относими към разногласието настояванията на жалбоподателя за събиране на доказателства-удостоверение за раждане, отразяване в гражданските регистри на обстоятелства от голяма важност за извода за поданството на Алексей Боянов Трифонов като не се спори, че същият е роден в гр. Курск. По същите съображения не могат да се ценят и записванията в регистрите на обстоятелствата свързани с поданството, защото съдът не може да изведе юридически извод дали Алексей Боянов Трифонов е български жител и единствено български жител ли е. Това засвидетелствуване се прави на общо съображение с документите за идентичност от Закона за българските персонални документи, които съдържат наложителни персонални данни в член 16, алинея 1, т. 1-4 и в т. 5 поданство.
В Закона за гражданската регистрация се урежда вписването на обстоятелствата от голяма важност за регистрация на жителите, в това число и събитието дали са български жители. Твърденията на жалбоподателя, че вписването в регистрите на българските жители и на Алексей Боянов Петров като подобен е в нарушаване на цитираната Конвенция, и на българските закони не може да бъде проверявано в сегашното произвеждане, заради недопустимост на подобен предмет и спор.
Представена е информация за липса на поданство на Руската федерация. Документът, публикуван от Консулски отдел на посолството на Руската федерация в Република България удостоверява, че Алексей Трифонов не е получавал поданство на Руската федерация и според законодателството на Руската федерация за поданството не е жител на Руската федерация.
Отговорът е, че в регистрите, които се водят в министерството по член 38 ЗБГ не се откриват данни за лице с имена Алексей Боянов Трифонов, родено на 2.07.1972 година При тези доказателства по отношение на поданството на Алексей Боянов Трифонов следва да бъде зачетено отразяването в българските персонални документи единствено българско поданство. При откритото от фактическа страна се постанова извод, че възражението по отношение на поданството на Алексей Боянов Трифонов е безпричинно, заради което не е налице недостатък за анулация на решението на съображение неналичието на материална причина член 162 Закон за съдебната власт. “
По второто наведено съображение за анулация заради присъединяване на двама членове на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет в процедурата за избора, съдът приема, че не са налице позволени процесуални нарушавания. Подробно в претекстовете висшите съдии одобряват, че не е налице заинтригуваност и преднамереност при вземането на процесното решение.
По другото наведено съображение съдът приема: „ Част от процедурата по осъществяване на конкурс е претендентите за административни ръководители на съд да се изслушват от общото заседание на съответния съд, което деяние е уредено в член 194а, алинея 7 Закон за съдебната власт. Не провеждането на такова заседание би било значително нарушаване на административно-производствените правила. При взимане на решението за избор на административен началник според наредбата на член 194б, алинея 4 Закон за съдебната власт съответната гилдия на Висш съдебен съвет приема решение за назначение на претендента, който дава отговор на условията по член 164 и член 169, алинея 1 като решението се приема и въз основа на преценката по алинея 1, т. 2 „ управническата му подготвеност като административен началник, за което претендентът пази идея за стратегическо ръководство на съответния орган на правосъдната власт. “
Върховните съдии одобряват също, че Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет не е длъжна да се съобрази с самодейността за издигане на кандидатурата, нито с поддръжката, която има или няма по време на чуването по член 194а, алинея 7 Закон за съдебната власт. Независимо от претекстовете за приемане на промените на Закон за съдебната власт в тази част на законодателния орган, че следва да бъде одобрено съдийското самоуправление като поръчител за понижаване на административния напън при избора на административни ръководители, не е въведено като наложително условие съобразяването от Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет единствено и само с поддръжката, която дава общото заседание на съдиите от съответния съд за претендента. Функционалните пълномощия на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет са в по огромен размер и мащаб в кадрови проект за развиването на съответното звено, на което се избира административен началник, от преценката на общото заседание на съда по същия въпрос.
Решението на Върховен административен съд е дефинитивно.
Върховните съдии одобряват, че откритите в хода на делото обстоятелства постановат извода, че възражението по отношение на поданството на Алексей Трифонов е безпричинно, заради което не е налице недостатък за анулация на решението на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет на съображение неналичието на материална причина по член 162 от Закона за правосъдната власт.
Мотивите на висшите съдии, с цел да създадат този юридически извод са следните: „ Уредбата на българското поданство се съдържа в Конституцията на Република България, Закона за българското поданство и от интернационалните контракти, които са в действие при настъпването на обстоятелствата или събитията, свързани с поданството – член 2 от Закона за българското гражданство/ЗБГ/. Съгласно член 4 от ЗБГ поданството не може да се открива по правосъден ред. Това значи на процедура, че не подлежат на определяне по правосъден ред обстоятелствата, които се свързват с юридически извод за поданството, в тази ситуация на страна по делото. Недопустимо е оспорването на тези обстоятелства в сегашното произвеждане, не могат да се разискват възраженията по тях и да се разискват доводите налице ли е поданство или не. При по този начин цитираната правна уредба не могат да се преглеждат като не относими към разногласието настояванията на жалбоподателя за събиране на доказателства-удостоверение за раждане, отразяване в гражданските регистри на обстоятелства от голяма важност за извода за поданството на Алексей Боянов Трифонов като не се спори, че същият е роден в гр. Курск. По същите съображения не могат да се ценят и записванията в регистрите на обстоятелствата свързани с поданството, защото съдът не може да изведе юридически извод дали Алексей Боянов Трифонов е български жител и единствено български жител ли е. Това засвидетелствуване се прави на общо съображение с документите за идентичност от Закона за българските персонални документи, които съдържат наложителни персонални данни в член 16, алинея 1, т. 1-4 и в т. 5 поданство.
В Закона за гражданската регистрация се урежда вписването на обстоятелствата от голяма важност за регистрация на жителите, в това число и събитието дали са български жители. Твърденията на жалбоподателя, че вписването в регистрите на българските жители и на Алексей Боянов Петров като подобен е в нарушаване на цитираната Конвенция, и на българските закони не може да бъде проверявано в сегашното произвеждане, заради недопустимост на подобен предмет и спор.
Представена е информация за липса на поданство на Руската федерация. Документът, публикуван от Консулски отдел на посолството на Руската федерация в Република България удостоверява, че Алексей Трифонов не е получавал поданство на Руската федерация и според законодателството на Руската федерация за поданството не е жител на Руската федерация.
Отговорът е, че в регистрите, които се водят в министерството по член 38 ЗБГ не се откриват данни за лице с имена Алексей Боянов Трифонов, родено на 2.07.1972 година При тези доказателства по отношение на поданството на Алексей Боянов Трифонов следва да бъде зачетено отразяването в българските персонални документи единствено българско поданство. При откритото от фактическа страна се постанова извод, че възражението по отношение на поданството на Алексей Боянов Трифонов е безпричинно, заради което не е налице недостатък за анулация на решението на съображение неналичието на материална причина член 162 Закон за съдебната власт. “
По второто наведено съображение за анулация заради присъединяване на двама членове на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет в процедурата за избора, съдът приема, че не са налице позволени процесуални нарушавания. Подробно в претекстовете висшите съдии одобряват, че не е налице заинтригуваност и преднамереност при вземането на процесното решение.
По другото наведено съображение съдът приема: „ Част от процедурата по осъществяване на конкурс е претендентите за административни ръководители на съд да се изслушват от общото заседание на съответния съд, което деяние е уредено в член 194а, алинея 7 Закон за съдебната власт. Не провеждането на такова заседание би било значително нарушаване на административно-производствените правила. При взимане на решението за избор на административен началник според наредбата на член 194б, алинея 4 Закон за съдебната власт съответната гилдия на Висш съдебен съвет приема решение за назначение на претендента, който дава отговор на условията по член 164 и член 169, алинея 1 като решението се приема и въз основа на преценката по алинея 1, т. 2 „ управническата му подготвеност като административен началник, за което претендентът пази идея за стратегическо ръководство на съответния орган на правосъдната власт. “
Върховните съдии одобряват също, че Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет не е длъжна да се съобрази с самодейността за издигане на кандидатурата, нито с поддръжката, която има или няма по време на чуването по член 194а, алинея 7 Закон за съдебната власт. Независимо от претекстовете за приемане на промените на Закон за съдебната власт в тази част на законодателния орган, че следва да бъде одобрено съдийското самоуправление като поръчител за понижаване на административния напън при избора на административни ръководители, не е въведено като наложително условие съобразяването от Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет единствено и само с поддръжката, която дава общото заседание на съдиите от съответния съд за претендента. Функционалните пълномощия на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет са в по огромен размер и мащаб в кадрови проект за развиването на съответното звено, на което се избира административен началник, от преценката на общото заседание на съда по същия въпрос.
Решението на Върховен административен съд е дефинитивно.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ