Върховният административен съд частично отмени решение на Пленума на Висшия

Върховният административен съд отчасти анулира решение на Пленума на Висшия правосъден съвет, с което е оставено напълно без разглеждане предложение на министъра на правораздаването на България за формиране на произвеждане против основния прокурор Иван Гешев, касаещо придобилия известност случай „ Жоси “.

Върховните магистрати одобряват, че настояването на министъра на правораздаването за премахване на основния прокурор по т. 5 от предлагането, е възможно, когато касае изказвания за осъществени дейности или бездействия в границите на мандата на основния прокурор.

Определението на Върховен административен съд по административно дело № 3944 от 2022 година може да се апелира в 7-дневен период пред петчленен състав на съда.

Върховните съдии отхвърлят като неоснователна жалбата на министъра на правораздаването срещу решенията на Пленума на Висшия правосъден съвет по т. 1. 2, т. 1. 3, т. 1. 5 и по т. 1. 6 по протокол № 12 от съвещание, извършено на 4.04.2022 година

Върховните магистрати, съобразявайки претекстовете на Конституционния съд на Република България извеждат изводите, че процедурата по член 175 Закона за правосъдната власт по отношение на член 129, алинея 3 т. 5 от Конституцията на Република България е преди всичко характеризирана като осъществяване на тип юридическа отговорност от тримата висши магистрати ръководителят на Върховен касационен съд, ръководителят на Върховен административен съд и основния прокурор, на второ място следва да е налице тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности и бездействия, които накърняват престижа на правосъдната власт, и на трето място, следва действието, изразено в деяние или безучастие да в качеството на заемащ длъжността ръководител на Върховен касационен съд ръководител на Върховен административен съд и основен прокурор. Именно в тези качества към тримата висши магистрати са нарасналите условия при осъществяване на длъжността им.

Съдът приема също, че вътрешните правила за определяне на съображение за предварително освобождение от служба на ръководителя на Върховен касационен съд, ръководителя на Върховен административен съд и основния прокурор, в частност член 12, т. 4 „ Преценка за прецизност и допустимост на предлагането “, с които се планува, че изложените в действителност условия, за които се твърди, че съставляват тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности които накърняват престижа на правосъдната власт, са осъществени в периода на мандата на така наречен „ тримата огромни “ се преценят като такива по член 13 Административнопроцесуален кодекс. Те не основават правила, противоречащи на правила от по висок сан и позоваването на тях не е нарушаване в хипотезите на член 146 Административнопроцесуален кодекс – основанията за анулация на административния акт като незаконосъобразен или относими към валидността му.

Предвид изложеното обжалваните решения на Пленума на Висш съдебен съвет, с които се приема че е неприемливо разглеждане на предлагането на министъра на правораздаването в процедура по член 175 Закон за съдебната власт във връзка с дейности и бездействия преди заемане на длъжността 18.12.2019 година са законосъобразни, а жалбата против тях неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.