Дилетантството - в апогей
Върховната управническа команда през последните 2-3 години се концентрира главно върху следните властови задания:
- Такива, които са с величествен агитационен и даже шумотевичен ефект;
- Такива, които са свързани с преразпределение и асимилиране на голям финансов ресурс;
- Такива, които основават ореол към първия партиен и държавен началник на изтъкнат държавен и публичен водач с историческо значение и от европейски мащаб.
Напоследък се отвори още една писта за властови старания и всеотдайности, парещ възторг и бликащо от благополучие доволство, концентрирали в себе си базисното внимание на лицата в командния пункт и на капитанския мостик на страната ни:
- Такива, които попадат в кръга от отговорности и планове, срещи на високо ниво и хепънинги на Председателството.
Докато върви тази неимоверно екзалтирана суетност, до момента в който се вихрят тези пориви на най-високото, на стратегическото ниво в страната, на по-долните равнища, в другите институции и администрации, структури и организации техните ръководители са останали без надзора от горната страна, без задушаващата и лишаващата ги от самодейност партийна прегръдка и се усещат с развързани ръце.
Настъпил е техният час, пристигнало е тяхното време! Това им дава опция да дишат с цялостни гърди и да правят всичко, което им хрумне и което им се ще.
Доколкото разменям опит с другари и познати, сътрудници и събратя по правила и полезности, вредом в тези институции и администрации, на всички места в тези структури и организации се е разгорял дух на промени и преустройства, на разбъркване на сбора на събираемите и на носене на камъните от единия завършек на двора до другия. Тези искрометни, превъзторжени каузи, каузи и единствено каузи се правят от въоръжени до зъби с положителни планове и превъзбуждани като нажежено желязо от неприкрити упоритости ръководители.
Откриват се и се закриват дирекции и отдели, започват се и се преустановяват действия, докарват се и се изкарват хора, артикули, услуги и капитали, предрешават се и се разрушават персонални човешки ориси.
Кипи безумен управнически дух
ръцете на ръководителите ги сърбят да вършат нещо, да трансформират и прекрояват подчинените им ведомства, техните персонални владичества по лично убеждение и по своя волност.
Край тях всякакви, прегърнали буйно и сластно шанса си, съветващи ги персони се стремят да прочетат по мимиките и жестовете им техните планове, с цел да ги предложат изпреварващо, а в това време възхваляват плануваните решения като само правилни, безспорно верни и неизбежно точни.
Пътьом се разчистват сметки с съперници или с просто по-добри експерти от тях.
Импровизацията доближава своя пик, дилетантството – своя разцвет. Рушат се процеси, които работят добре, а се вършат нововъведения, които няма да работят по-добре, в случай че въобще работят добре или изобщо работят. Никой не се замисля за последствията от подхванатото, то се допуска, че е към по-добро, а в случай че не се получи по-добро, то нещата така и така не вървят на добре, тъй че няма кой да може да каже и да потвърди, че те са станали още по-зле, тъй като са направени по още по-лош метод.
Очевидно не малко институции като системи, като цели и тактики, субекти и обекти на ръководството, конструкция и запаси, правила и полезности са достигнали до такова анархично и раздробено положение, че хаосът в тях се самовъзпроизвежда и каквото и да се направи – и безразсъдно, и дори напълно естествено, - то все утежнява нещата.
Всяка една такава система, изгубила съществена част от своята методичност и в действителност останала без сериозния най-малко методичност, освен подготвя стоящите нагоре да й пратят подобен началник, който пасва на това нейно не-системно, анти-системно положение, само че и подтиква, подкокоросва своя началник да продължи да задълбочава неналичието й на методичност, да разстройва и дезинтегрира системността й.
И въпросът не е в някоя обособена институция, въпросът е в това, че сходно събитие има измеренията и присъщите черти на всеобщност, на повсеместност, на предписание, на закон.
Законът на проваления и изродил се
в постпреходно проолигархично статукво Преход
Законът на подяждането и изяждането на страната и държавността.
Би могло да се каже, че страната ни като комплицирана, динамична, самоорганизираща се и самоанализираща се система минава в своето развиване ( " развиване " ) в качествено (злокачествено) нова фаза, когато тя към този момент е все по-малко система, с от ден на ден безпорядък и безредица при действието й, по тази причина нейните подсистеми и обособените детайли от тях (организации, структури, администрации, звена) към този момент не са системи, а едва свързани, лишени от общ смисъл и обединен план, страдащи от недостиг на полза и от свръхпредлагане на безпринципност, безредно съществуващи, произвеждащи безпорядък и губещи всякаква дарба да целеполагат и целепостигат анархични формирания, които между тях не се координират и взаимно си пречат, а сами за себе си действат колкото се може по-безперспективно, като съхраняват някакви индикации, че са живи, само че стават все по-малко витални
Не би могло да бъде иначе. Когато страната като система губи своята методичност, това неотложно рефлектира върху нейните подсистеми, които губят способността си да работят в система, а отсам това директно се отразява на детайлите във всяка от тези подсистеми – те се трансформират в нещо като черни дупки, поглъщащи човешки нерви и здраве, упоритости и ориси и произвеждащи обърканост и безхаберие, безпорядък и безредица.
Докато не е късно, би трябвало да се замислим над тези процеси. Разпадът на системността в страната ни (а значи и в държавността) потегля от горната страна надолу.
В страната ни като система към този момент не е налице най-същественото изискване тя да е система – синергията, когато най-просто казано 1+ 1 = 3. Днес е налице неизбежният факт, че в нея 1 +1 = 1, а от време на време и някъде имаме даже 1 + 1 = 0. Т.е. взаимният резултат от напъните на обособените детайли на системата е по-малък от елементарния аритметичен общ брой на техните качества.
Това положение не е към момента краят на страната като система,
само че е начало на края й
И може да се окаже, че няма нищо по-важно за тези, които желаят да ръководят България по този начин, че тя да стане демократична, съвременна, европейска и естествена страна, от това - да възстановят системността на страната, положението на страната ни като система. А първоначално те би трябвало да се опитат да спрат нейния разпад и деградирането й в машинален общ брой от всевъзможни структури, общият резултат от активността на които е доста по-малък от елементарния аритметичен общ брой от техните качества. И от време на време, дори все по-често, даже клони към нула
" Дневник " препечатва текста от страницата на Николай Слатински във " Facebook ". Заглавието е на редакцията.
- Такива, които са с величествен агитационен и даже шумотевичен ефект;
- Такива, които са свързани с преразпределение и асимилиране на голям финансов ресурс;
- Такива, които основават ореол към първия партиен и държавен началник на изтъкнат държавен и публичен водач с историческо значение и от европейски мащаб.
Напоследък се отвори още една писта за властови старания и всеотдайности, парещ възторг и бликащо от благополучие доволство, концентрирали в себе си базисното внимание на лицата в командния пункт и на капитанския мостик на страната ни:
- Такива, които попадат в кръга от отговорности и планове, срещи на високо ниво и хепънинги на Председателството.
Докато върви тази неимоверно екзалтирана суетност, до момента в който се вихрят тези пориви на най-високото, на стратегическото ниво в страната, на по-долните равнища, в другите институции и администрации, структури и организации техните ръководители са останали без надзора от горната страна, без задушаващата и лишаващата ги от самодейност партийна прегръдка и се усещат с развързани ръце.
Настъпил е техният час, пристигнало е тяхното време! Това им дава опция да дишат с цялостни гърди и да правят всичко, което им хрумне и което им се ще.
Доколкото разменям опит с другари и познати, сътрудници и събратя по правила и полезности, вредом в тези институции и администрации, на всички места в тези структури и организации се е разгорял дух на промени и преустройства, на разбъркване на сбора на събираемите и на носене на камъните от единия завършек на двора до другия. Тези искрометни, превъзторжени каузи, каузи и единствено каузи се правят от въоръжени до зъби с положителни планове и превъзбуждани като нажежено желязо от неприкрити упоритости ръководители.
Откриват се и се закриват дирекции и отдели, започват се и се преустановяват действия, докарват се и се изкарват хора, артикули, услуги и капитали, предрешават се и се разрушават персонални човешки ориси.
Кипи безумен управнически дух
ръцете на ръководителите ги сърбят да вършат нещо, да трансформират и прекрояват подчинените им ведомства, техните персонални владичества по лично убеждение и по своя волност.
Край тях всякакви, прегърнали буйно и сластно шанса си, съветващи ги персони се стремят да прочетат по мимиките и жестовете им техните планове, с цел да ги предложат изпреварващо, а в това време възхваляват плануваните решения като само правилни, безспорно верни и неизбежно точни.
Пътьом се разчистват сметки с съперници или с просто по-добри експерти от тях.
Импровизацията доближава своя пик, дилетантството – своя разцвет. Рушат се процеси, които работят добре, а се вършат нововъведения, които няма да работят по-добре, в случай че въобще работят добре или изобщо работят. Никой не се замисля за последствията от подхванатото, то се допуска, че е към по-добро, а в случай че не се получи по-добро, то нещата така и така не вървят на добре, тъй че няма кой да може да каже и да потвърди, че те са станали още по-зле, тъй като са направени по още по-лош метод.
Очевидно не малко институции като системи, като цели и тактики, субекти и обекти на ръководството, конструкция и запаси, правила и полезности са достигнали до такова анархично и раздробено положение, че хаосът в тях се самовъзпроизвежда и каквото и да се направи – и безразсъдно, и дори напълно естествено, - то все утежнява нещата.
Всяка една такава система, изгубила съществена част от своята методичност и в действителност останала без сериозния най-малко методичност, освен подготвя стоящите нагоре да й пратят подобен началник, който пасва на това нейно не-системно, анти-системно положение, само че и подтиква, подкокоросва своя началник да продължи да задълбочава неналичието й на методичност, да разстройва и дезинтегрира системността й.
И въпросът не е в някоя обособена институция, въпросът е в това, че сходно събитие има измеренията и присъщите черти на всеобщност, на повсеместност, на предписание, на закон.
Законът на проваления и изродил се
в постпреходно проолигархично статукво Преход
Законът на подяждането и изяждането на страната и държавността.
Би могло да се каже, че страната ни като комплицирана, динамична, самоорганизираща се и самоанализираща се система минава в своето развиване ( " развиване " ) в качествено (злокачествено) нова фаза, когато тя към този момент е все по-малко система, с от ден на ден безпорядък и безредица при действието й, по тази причина нейните подсистеми и обособените детайли от тях (организации, структури, администрации, звена) към този момент не са системи, а едва свързани, лишени от общ смисъл и обединен план, страдащи от недостиг на полза и от свръхпредлагане на безпринципност, безредно съществуващи, произвеждащи безпорядък и губещи всякаква дарба да целеполагат и целепостигат анархични формирания, които между тях не се координират и взаимно си пречат, а сами за себе си действат колкото се може по-безперспективно, като съхраняват някакви индикации, че са живи, само че стават все по-малко витални
Не би могло да бъде иначе. Когато страната като система губи своята методичност, това неотложно рефлектира върху нейните подсистеми, които губят способността си да работят в система, а отсам това директно се отразява на детайлите във всяка от тези подсистеми – те се трансформират в нещо като черни дупки, поглъщащи човешки нерви и здраве, упоритости и ориси и произвеждащи обърканост и безхаберие, безпорядък и безредица.
Докато не е късно, би трябвало да се замислим над тези процеси. Разпадът на системността в страната ни (а значи и в държавността) потегля от горната страна надолу.
В страната ни като система към този момент не е налице най-същественото изискване тя да е система – синергията, когато най-просто казано 1+ 1 = 3. Днес е налице неизбежният факт, че в нея 1 +1 = 1, а от време на време и някъде имаме даже 1 + 1 = 0. Т.е. взаимният резултат от напъните на обособените детайли на системата е по-малък от елементарния аритметичен общ брой на техните качества.
Това положение не е към момента краят на страната като система,
само че е начало на края й
И може да се окаже, че няма нищо по-важно за тези, които желаят да ръководят България по този начин, че тя да стане демократична, съвременна, европейска и естествена страна, от това - да възстановят системността на страната, положението на страната ни като система. А първоначално те би трябвало да се опитат да спрат нейния разпад и деградирането й в машинален общ брой от всевъзможни структури, общият резултат от активността на които е доста по-малък от елементарния аритметичен общ брой от техните качества. И от време на време, дори все по-често, даже клони към нула
" Дневник " препечатва текста от страницата на Николай Слатински във " Facebook ". Заглавието е на редакцията.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ